Географско

Няма как да не се изкефиш на няколко факта за холандците. Чувал си, че повечето от тях живеят под морското равнище. За Амстердам това е на 100% вярно - градът е на около 5-6 м "под водата". За вековете на съществуването си като държава, тези хора са увеличили с около 40% територията й, отвоювайки я от морето. Дори сега в северната част на града беше построен цял нов квартал Ij Burg (ай бюрг). С нещо като огромна прахосмукачка бяха изпомпали пясъка от морското дъно, за го натрупат и създадат суша. Холандия е и една от най-населените страни в света - на площ около 1/4 от България живеят около 17 млн. души. Никъде обаче нямаш усещането за пренаселеност. Хората са разпределени равномерно и всичко е изключително добре огранизирано, планирано и построено.

Амстердам идва от река Amstel и думата dam (със същото значение и на английски - язовирна стена). Наричат го "северната Венеция", защото в него има над 1000 моста и стотици километри с канали с вода. Населението му е едва около 700 000 души (без да броим туристите и нелегалните имигранти) и е толкова малък, че стигах пеша от периферията до центъра за около 20 минути

Историческо
Холанците били доста шавливи и са оставили следи на доста континети. Преди да стане Ню Йорк - градът се е казвал Ню Амстердам и бил тяхно владение до ХIХ в., когато англичаните го превзели и прекръстили. Днес там е останало само името Харлем - така се казва един спокоен малък град на 35 км от Амстердам. Името на Нова Зеландия също е с холандски произход - идва от zee ("зей" - море) и land (земя). Така се казва една област в Холандия. Капитан Джеймс Кук по-късно я поангличанчил на Zealand ("зийланд").

В отвратително тинестата и песъчлива почва всъщност добре виреят само двете емблематични за холандците култури - картофите и лалетата. Холандия е истинската Компирландия, пред която Родопите и Самоковско бледнеят. И днес "най-известното" национално ястие са пържени картофи с майонеза и лук. Лалетата пък са внесени от Османската империя и така добре се вписали в пейзажа, че Холандия е номер едно по износ в света.

Културно
Освен ако изкуството не ти е любима тема, стигат точно 3 места, за да видиш ярки примери от нидерландската култура и либерално им мислене: музеят на Ван Гог, къщата-музей на Рембранд и Секс музея. Ако си мъж, сигурно ще ти е интересно да посетиш и този на Heineken, не за друго, ами защото докато гледаш производствения процес на бирата, те черпят с няколко халби. Когато научих за това, вече ми беше писнало от посещения на сгради с надпис "музей". Беше дошло време да вляза в такава, на която пише coffee shop

Пушилните за трева

Отначало хич не ги забелязваш. После като видиш първия и очите ти свикнат да ги откриват, започваш леко да се стряскаш, не за друго, а защото са прекалено много. Важно е да не бъркаш кафене, кръчма или ресторант с кофишоп. На първите пише или само "кафе" или по-рядко "кафетерия", кръчмите си имат имена и много автомати за наливна бира. Има ли обаче след coffee думата shop - това е мястото! В него алкол няма да намериш (разбирай дори и бира), но след минути разбираш, че това изобщо не ти е и нужно. Някои са големи колкото родните квартални кафененца с 2-3 масички вътре, а други са огромни на един-два етажа с билярд и маси отвън. Във всяко задължително се предлагат закуски и безалкохолни. Законът забранява пушенето на трева по улиците (макар че привечер доста хора се разхождат с джойнт в ръка), но не и пред кофишопа или около него.

Първият coffee shop The Bulldog бил открит на 12 декемри 1975 г. Намерих го случайно на една от двете централни улици на Червените фенери. Помещението бе изключително тясно и препълнено. В него обаче видях най-голямото разнообразие от посетители - явно идеята за легално пафкане на марихуана има поддръжници на всякакви възрасти...

Предпочетох да избягам от туристическата блъсканица и влязох в първата изпречила ми се пушилня с удачното име Amnesia на по-скътана улица. Зад малък тезгях стоеше легалният дилър. Навсякъде тези мъже са колоритни. Повечето са с раста прически и цветните плетени реге шапки; или с вид на рок фенове, слаби, с дълги коси, бледи лица, джинси и щамповани тишърти. Аз попаднах на втория тип. Говореше английски с такъв акцент, че нямаше как да е местен. Пред него имаше ламиниран лист и когато го обърна се оказа, че това е менюто. Трябвало, докато няма клиент съдържанието му да е скрито, иначе щели да го глобят, че рекламира леките наркотици.

Тревата се продаваше насипно от 1 до 5 грама в малки пликчета или на готово свити цигари. Специалитетът Amnesia бе свършил. Бях сам и дългучът ми препоръча най-слабия готов джойнт, смесен с тютюн за 3,50. Останалите готови бяха по 5 евро. После сложи пред мен пластмасово прозрачно конусче с тумбеста сива запушалка и обясни, че ако не изпуша всичко в кофишопа, мога да го направя у дома или в някой парк, а за да не се мачка, да си го нося в него.

Сега ми светна от какво бяха изхвърлените конуси, които бях видял на доста места в тревата по парковете! За реклама на стоката изпод тезгяха извади пласмасова кутия с най-огромните глави марихуана, които бях виждал. Бях платил, исках да пуша и попитах, кога ще ми даде самия джойнт. Погледна ме с нещо от сорта на "скапан начинаещ" и каза, че е вътре в конуса. Тогава забелязах, че на рафт зад него имаше малък цилиндричен стелаж, с дупки (у нас в такива слагат близалките за деца), в който бяха напъхани конуси с различни по цвят запушалки. Освен сиви, имаше и оранжеви и ярко червени.

Запалих, дръпнах смело 4 пъти, зави ми се свят и изгасих. Едва успях да си взема от бара спрайт, да се тръшна в един ъгъл и тялото ми изчезна. Станах ефирен като перце, а мозъкът ми омекна. Усетих, че се усмихвам като тиква и се вкарах в истински филм: Японец с пънк прическа, седна, извади малък млечнобял Аpple лаптоп и започна да чука по клавишите, докато лежерно дърпаше от ръчно свит коз. Срещу мен възпухкав младеж пушеше от стъклен бонг с воден филтър, а срещу него пълна женица с вид на майка му, кротко му говореше. Той я гледаше мило и нежно и току припалваше, смукваше няколко пъти и засияваше. На бара кльощав негър с обърната бейзболна шапка и размъкнати дрехи, разказваше на бармана нещо оживено с типичните за расата му пластични и колоритни движенията. Влязоха три испанки - дребнички и трътлести, с вид на пуберки и затова им поискаха лични карти (ако си под 18, забрави да те пуснат). Едната изпусна някаква торба и от нея се пръсна бутилка вино, която заля целия под в червено - все едно заклаха някого. Дребничката се шашна ужасно, а мацката, която помагаше на бара, спокойно и бързо изчисти всичко. Явно такива неща се случваха непрекъснато. Младеж с вид на college boy влезе заедно с изключително здрава в таза и бедрата латино гърла. Пиха по чай, свиха цигарка, врътнаха я, поседяха и тя започна да го гледа с такъв лепкав и влажен поглед, че той схвана посланието и се изнесоха на мига. До мен млада двойка американци, също ги изби на секс и те поеха.

Влезе стар негър с побеляла брада и дълта раста коса до коленете. Беше спретнат, с изискани жестове. Чете някаква документация на бара, изпи шейк с лед, след което си взе трева, седна почти до мен и започна да свива така маниашки, че ми идеше да загриза плота: счупи точно на две цигарка Philip Morris. Изсипа тютюна от половина без филтъра в марихуаната. Разбърка сместа, след което дълго и лекичко я ситни с кредитна карта, а накрая я подравни на дълга линия. Слепи 3 хартийки, от карточне направи кухо цилилиндърче, сложи го накрая и с бързо движение врътна адски дълъг джойнт. После извади със зъби филтъра на другата половина и го пъхна в картонения конус, накрая сложи пласмасово цигаре и запали. Красота!

Не смеех да стана. Не си усещах краката, а бяха минали над два часа и половина. Музиката беше приятна, а ако някой искаше да говори по мобилен телефон излизаше отвън, не даваха да се снима, да не притесняват хората. Всичко беше направено с цел пълен релакс и наслада.

Няма значение как се прибрах - беше дълго, забавно и най-важното успешно. Не си купих повече трева, защото допушвах джойнта сам още 4 дни, а скоро след това пробвах и другата разрешена субстанция в Холандия - халюциогенните гъби

 

Магическите гъби

Продават се в магазини на които пише Smart Shops или Magic Mashroom. Вътре има и хипи и фетиш дрешки, аксесоари за пушене на трева и сладкарски изделия с нея. Избрах мексикански гъби. За тях пишеше: "Щастливо пътешествие. Смеете се много и се чувствате буден и енергичен. Усещанията ви са по-ясни, цветове - по-ярки и всичко ви изглежда весело. Чувствате се сякаш ходите по облаци! Възприемате всичко различно - време, дистанция, миризми... Препоръчват се за хора, на които им е за първи път. Социални и контролируеми. Цена 11,95 евро."

И тук продавачът беше гротеска - слаб, на опашка, със син анцуг, много дълги, редки и гнусно почернели заби. Като разбра, че ми е за сефте, подходи професионално и ми даде напечатани указания, как да ползвам гъбите: 1,5 ч след последно ядене; всичко със захар и витамин С намалява ефекта им; 1/2 кутия имат лек ефект, а цялата стига за пълно пътешествие за един човек; трипът започва 30-35 мин. след изяждането им и трае от 3 до 6 ч; не трябва да се мешат с алкохол, лекарства или др. субстанции; не бива да се употребяват от лица под 18 годишни, при депресия, психоза, бременност и докато шофираш; след тях може без проблем да се пуши марихуана и това дори релаксира.

Самите гъби бяха във вакумирана кутия, с щампован на дъното срок на годност. На етикета пишеше: грамаж - 35 г (сурови), условия за съхранение - до 4 градуса Целзий, името и имейла на производителя и диструбитора.

Изядох ги затворен в апартамента, където бях на гости. Нямаха вкус и се дъвчеха лесно. Това, което преживях после - бе едно от най-хубавите неща в живота ми! Всичко стана сиящето и красиво. Предметите се движеха и преливаха един в друг. Нищо не ме плашеше, а само ме радваше, доста се смеех, а като се отпуснех дори за миг поемах нанякъде. Доста борба падна, за да се конролирам и да не потъна съвсем. След третия час излязох по улиците. Краката ми, от време на време, леко омекваха и залитах, но като цяло нещата бяха под контрол. Всичко ми се видя дребно и незначително, гледах философски и се чудех, как хората изобщо могат да се ядосват за каквото и да било. Мозъкът ми се пречисти - все едно го преинсталираха. Бях като нов, когато привечер ме пуснаха и ходих на един много приятен ресторант. Не искам да знам, какъв щеше да е ефектът от най-тежките гъби в менюто. Пишеше, че с тях имаш халюционации и трябва да си опитен, за да се справиш. Звучеше като преминаване през тъмната страна на силата. Аз преминах само през светлата.

 

Червените фенери

Символът се оказа буквален - над всяка кабинка с проститутка има реплика на фенерчета от ковано желязо с червени крушки или осъвременения им вариант - червени неонови лампи. Най-много са в квартала на Червените фенери. Разбираш, че навлизаш в него по това, че кофишопове са по-малко от сексшопове, в които има "от пиле мляко" секс аксесоари - садо-мазо, гей, лезбо, тонове DVD и касети с порно, лубриканти, мръснишки сувенири и т.н. Бъкано е и с барове със секс шоутата на живо и перде кириз кабинки, където е добре да се заредиш с моненти по 2 евро.

Стаите с проституките са на двете централни улици, а само една по-нагоре в китайския квартал е единственият будистки храм в града. Преките между тях са толкова тесни, че двама мъже не могат да се разминат рамо до рамо, но там има най-много каки. Късно вечер и уикенда е ад - толкова е претъпкано с мъже, че чак ти се отщява. Зад някои от витринките по коридорче се влиза в стаичка с чешма и легло, където става работата. Това е добрият вариант. Лошият е, когато коридорчето го няма, а леглото е направо зад витринката и се вижда от улицата. Каката само дърпа перденцето и... времето е пари.

Заради многото кръчми и кофишопове, повечето мъже са фиркани или друсани. Има и доста жени, които се разхождат със съпрузите или приятелите си. Разнообразието от проститутки е огромно - черни, бели, жълти, стари, млади, дебели, слаби, грозни и толкова красиви, че чак ти прималява. Повечето са инвестирали сериозно в циците си, а някои направо са прекалили.

Навсякъде е забранено да се снима, а по ъглите на сградите има камери, което изобщо не пречи почти на всеки от тях страшни на вид негри да те дърпат, за да ти оферират по-тежка дрога. Всичко е толкова явно, че е чак абсурдно! Имаше и доста тъпо усмихнати ченгета - все млади момчета по къси панталонки с колелата, които когато и да видех, набиваха нещо. Сладури!

На една от улиците специално за удобство на мъжете имаше изпиквачи насред тротоара - едноместни метални открити кабинки, които скриват от кръста надолу. По тях има само плочки без сифон и урината се стича в каналите...

С презумцията, че секс с бели жени правя и у нас, реших, че искам негърка. Обикалях квартала дни наред, но не си харесах никоя. Дойде последната ми нощ. На сутринта летях обратно. Сега или никога! След двучасово обикаляне, така се изнервих от тълпите, че влязох при първата що-годе засукана черна с големи... сини очи. Грешката ми бе, че не бях проучил внимателно заплащането. Знаех, че тарифата е 50 евро, но мислех, че е това за цял час, а тя се оказа на тек. Лошата подготовка, предопредели слабото ми представяне - каката си беше профи и успя да взе ми парите само за десетина минути. Философски се успокоих, че поне опитах всички легални пороци на Амстердам...