Седнал съм на носа на лодката. Сините вълни на Средиземно море ни люшкат на плавни, широки тласъци. Двигателят ръмжи на пориви, а витлата, оставяйки пенлива следа във водата, ни носят към открито море. От време на време неспирният западен вятър ни обсипва със спрей от разбиващите се в носа вълни. Зад нас се стопява яхтеното пристанище на Ларнака.

Лодката не е голяма, предназначена е за гмуркания, може да носи до 20 водолази и оборудването им. На около 34 км от брега, почти срещу марината за рибарски лодки, забавяме ход и се връзваме за един червен буй, клатушкащ се току пред нас. Двигателят изгасва, остава само плисъкът на вълните.

Пристигнахме. Наоколо по повърхността се разливат с цветовете на дъгата мазни петна, сякаш имаме проблем с резервоара на лодката си. Нищо подобно. Просто под нас лежи „Зенобия".

Зенобия. Далечното минало ни е оставило свидетелства за красива сирийска владетелка - Зенобия, която с твърда ръка отнема влиянието на римляните в Египет. По-късно е почетна пленница на същите тези римляни, които, прекланяйки се пред хубостта й, и подаряват спокоен живот в империята.

Навличаме неопрените, нарамваме бутилките сгъстен въздух, маска, плавници, колан с тежести. Проверяваме си взаимно оборудването и скачаме в сините прозрачни води. Хладно е, април е и температурата на водата е около 17 градуса. Скокът ми действа ободряващо.

Поглеждам надолу през маската, под водата видимостта е отлична, почти 20 м. Под мен се очертава масивно, източено тъмно тяло. Сребристи риби сякаш прелитат под мен в дълбините между слънчевите лъчи. "Зенобия" - 12 000-тонен ферибот тип РО-РО, построен през 1979 г. в Швеция. Дължината му е 172 м, а ширината 23 м. През 1980 г. фериботът тръгва на първото си плаване, напускайки Малмьо, Швеция, на път за Близкия изток. На борда му са натоварени около 100 камиона, повечето с по две ремаркета, със стоки за Средиземноморието. Има и една лека кола „Лада".

Между Атина и Крит корабът започва чувствително да се накланя на една страна. Оказва се, че помпите, управляващи водния баласт на ферибота, са напълнили баластните резервоари от едната страна с повече вода. След четири дни престой в Пирея водата е изпомпана и корабът е с възстановен баланс. Решават, че проблемът е случаен и че всичко е наред. „Зенобия" продължава плаването си към Сирия.

Следващите няколко дни близо до Кипър фериботът отново започва да проявява признаци на накланяне. На 3 юни 1980 г. „Зенобия" пристига в пристанището на Ларнака, опасно килната на една страна. На следващия ден от съображения за сигурност и безопасност за другите плавателни съдове е изтеглена от пристанището на около 3 км от брега. Грешка в компютърното управление на помпите води до накланяне на кораба почти на 45 градуса.

В продължение на три дни екипи се борят за възстановяване баланса на ферибота, но безуспешно. На 7 юни „Зенобия" е оставена да потъне в кипърски води на няколко километра от брега заедно с целия си товар, оценен на няколкостотин милиона долара.

Подаваме си знак за спускане надолу. Аз се гмуркам с Томас от водолазен клуб Alphadivers. Синевата ни обгръща с мълчание, играещи отблясъци и хлад. На около 16 м дълбочина пред нас се откроява счупена спасителна лодка. Тялото на „Зенобия" е полегнало на лявата си страна. Тъмно, прошарено с бяло, зеленикаво, хлъзгаво, с илюзия за подвижност. Преди бяла, сега палубата е обрасла с водорасли, червеи и всякакви полипи, из които щъкат малки разноцветни рибки. В отсека със спасителните лодки сме. Посреща ни игрив рояк от риби Briem. С овална форма, сребърни, с две черни ленти, една на хрилете и една на опашката. Храним ги с парченца хляб. Разграбват ги направо от ръцете ни. След това любопитно чакат току пред лицата ни дали няма да извадим още. Потъналият ферибот се е превърнал в риф и дом за много морски обитатели.

Гмуркането е дълбочинно и е за предпочитане да се извършва от опитни водолази, още по-добре в присъствието на водач инструктор, както е например в моя случай. При потъването си „Зенобия" не е дала човешки жертви, но в следващите години има загинали сред онези, които се спускат под водата да се любуват на развалините. Особено опасно е проникването във вътрешността на ферибота, където има вероятност да се загубиш в лабиринта от помещения и коридори, да се стигне до недостиг на въздух и дълбочинна болест при надвишаване на времето на гмуркане.

В безтегловност се реем над горната палуба, слизаме бавно надолу покрай столовата. Черните дупки на продънени прозорци подканват да се гмурнеш в мастилената тъмнина. Продължаваме към товарния отсек. Следва ни ято сребърни рибки в кръг. Поглеждам нагоре в процеждащите се слънчеви лъчи. Като подводници, застинали на място, дебнат 34 еднометрови баракуди. Източени тела на ивици и озъбени муцуни с редки, разкривени зъби.

Историите по потъването, които се разпространяват от уста на уста между водолази, са обвързани с тайнственост, специални служби, оръжие и финансови машинации. Говори се, че фериботът е потопен умишлено, като с времето подробностите стават все по-ярки и екзотични. Истина е, че в годината на потапянето достъпът до „Зенобия" е бил забранен. Малцина водолази са се гмуркали, и то само след получаване на разрешение от кипърските власти.

В момента за наша радост фериботът е главна подводна атракция за Кипър и една от 10-те най-известни подводни развалини в света, привличайки стотици любители водолази целогодишно. Минаваме покрай капитанския мостик. Държим се за перилата, стъпили с плавници на палубата, и наблюдаваме от мостика. Наклонени сме на повече от 70 градуса и посоките са ми малко объркани. Плавно се отлепяме от железата, заобикаляме и се спускаме покрай полегналия настрана корпус надолу към витлата. Пропадаме в забавен, спираловиден полет, следвайки тъмната стена на стоманата. На дъното сме. Над нас е 42-метров воден стълб. Витлата, учудващо малки, са точно пред нас. Всяко витло струва около $250 000. Попаднали сме на развалина, която е напълно запазена и спасена от разграбване.

Дори и каргото в камионите, в товарното помещение, все още е непокътнато. Увисваме между перките. Намираме се точно зад главните шлюзове, в задната част на кораба. По време на потъването няколко камиона са се изсипали и сега лежат в пясъка под нас. Ето откъде са и мазните петна по повърхността. Резервоарите на камионите са все още пълни с гориво и все още изпускат мазни въздишки към повърхността. Няколко едри, тъмнокафяви риби Grouper тромаво маневрират встрани.

Провираме се между телата на камиони, в тинята под една ламарина се белеят купчина 30-годишни яйца, издигаме се към задните шлюзове, провираме се през процепа между тях и отново излизаме на палубата. Поглеждам си манометъра за количеството оставащ въздух. Стрелката показва 1/3 от това, с което стартирах. Прекарали сме към 30 минути с варираща дълбочина между 16-42 метра. Томас ми прави подканящ знак - време е да поемаме нагоре. Спираме за 3 минути на 5 м дълбочина, нещо като декомпресационна почивка, от гледна точка на безопасността, въпреки че се гмуркаме с компютър, в рамките на допустимото, без да се налага декомпресия. Ято сребристи любопитни Amberjack риби ни обгражда в задружна прегръдка. Въртят се в концентрични окръжности, все повече се доближават. И току да ги пипнеш, политат обратно надолу, отново невидими. Под нас, тъмносиня и зеленикава, недостъпна и тайнствена остава „Зенобия" за всеки, който се осмели да навлезе в хладния полумрак на последното й ложе.

Полезна информация

Ларнака сякаш живее от известността на „Зенобия". Водолазните центрове са предостатъчно, има даже и туристическа подводница, която започва да оперира през лятото и туристическия сезон. Водолазните сафарита стартират с цена от 45 евро за 30-минутно гмуркане в зависимост от извършените услуги. Някои центрове предлагат и обяд, други само оборудване и водач. Едно е сигурно обаче, едно гмуркане не е достатъчно, за да се види всичко. Необходими са минимум две, за да се обходи външната част на кораба, и сигурно седмица за вътрешността, и то задължително с водач. Ако нямате нужната квалификация за гмуркане на такава дълбочина, всички центрове предлагат и обучение.

Този текст достига до вас благодарение на списание "Одисей".