ШЕСТА ГЛАВА:

Луната спи щастлива като гъба.

Предишната пета глава

Веднъж съдружникът ми ми даде да прочета “Бърни кълвача” на Том Робинс.

В нея той задава три въпроса:

  1. Къде започва и свършва времето?
  2. Какъв е смисълът на Луната?
  3. Кое може да задържи любовта?

В края на най-увлекателната книга, която съм чел, бате Робинс учтиво се извинява, че не знае отговорите. Благодаря му за това.

Влюбих се в Луната. И не спрях да си задавам тези въпроси, когато книгата свърши.

По същото време открих гъбите.

На Карадере се появиха тайнствени хора. Подариха ни по две. Малко след това изчезнаха. Отказаха да вземат пари.

Скоро разбрах защо. Когато разбереш какво са те, става невъзможно да ги оцениш.

Моят съвет е – вижте за какво става въпрос, после забравете за него.

Те ти дават много. Могат да бъдат стрелка с вярната посока. После започват да взимат. Представете си, че в един разговор някой ви каже всичко, което не знаете. Довиждане, свят.

Ако съберете всичко на едно място, плюсът и минусът се неутрализират и резултатът е нула. Да знаеш цялата истина обезсмисля и знанието, и истината.

Липсва процес. Нещата спират и се оказваш в Нищото.
Ако искаш да останеш човек, трябва да се откажеш от него.

Запленен от първата ни среща ги срещнах пак, и после пак, и после пак.

Те направиха възможно всичко. Луната също се влюби в мен.
Казват, че ако намериш една от тях в гората и я изядеш, започваш да виждаш и останалите. Като че се викат една друга.
Вярно е.

След още няколко срещи започнах да усещам какво става и се разделихме.

Гъбите ускориха процеса на търсене. Започна да ми идва в повече.

Прекратих незабавно всякакви експерименти и всичко свързано с тях. Спрях да чета простотии. Работа. Разходка. Купонче. Две кутии цигари и три кренвирша, ако обичате.

Мозъкът ми обаче превключи на по-висока предавка. Ако преди се движеше със 130 км в час, сега ускори до 200. Без да ме пита.

Всеки миг, в който не беше зает с работа или нещо, което изисква концентрация, той циклеше трескаво върху нещата, които ме интересуват.

  1. Защо ме е страх да умра?
  2. А какво е смъртта?
  3. Коя е формулата, която обединява ежедневието и магията?
  4. Какво става докато сънуваме?
  5. Как да контролирам живота си?

И още много.

Смесваше спомени, теории, страхове.
Преценяваше вероятности.
Изключваше невъзможности.
И не знаех как да го спра.

Опитваше се да свърже нещата по нов начин, за да получи нова истина.

Гъбите си бяха тръгнали. Но бяха оставили автограф от вътрешната страна на черепа ми.

Исках да остана човек още малко.

Към седма глава