...предишната глава

Веднага след като бушоните гръмнаха ми се наложи да пътувам.

Използвах тези пътувания, за да остана за малко сам на непознато място.

Все още потресен от скорошните си постъпки се усетих, че пак правя нещо, което съм правил и преди - експериментирах.
Исках да разбера какви могат да бъдат последствията от моите действия.

Не дали са добри, или лоши - просто какви са.

Правех го с различни хора. За важни и маловажни неща. В личен и в неличен план. Ще разкажа само част от най-незначителните, защото за останалите ще се наложи да намеся доста имена.

Отново ще използвам разговора си с един човек. Имам способност да забравям подробностите с изключителна лекота.

Някои неща са леко преувеличени, други - леко умалени,
трети - нарочно пропуснати.

Сложете сол на вкус. Разбъркайте. Истината е някъде там.

Здравей драга. Отново пътувам.

Тук е пълно с преуспели хора и красиви жени.

И макар че от кал сме направени, когато си свърших работата, отидох на брега. На реката. Тидидиди.

Зяпах и пих бира. Мислих. Пробвах как ще реагират хората, ако правя различни неща.

Дали мога да загубя всичко. Дали мога да съм неприятен и после да ми се радват. Дали мога да слушам чалга. Дали мога да накарам жена да ми обърне внимание, докато се целува с приятеля си. (Това от чисто научен интерес!). Всичко може, стига да спреш да играеш. Играй с истината.

Отидох на една пейка в най-усамотения край на парка, пълна с мургави криминални на вид типове.

Седнах на съседната пейка и звъннах на брат ми. Казах му, че върви добре и имам парички..
И че трябва да намеря банка .. после звъннах на приятел и му казах, че се чудя да поработя ли на лаптопа в парка, че много хубаво...

Изпих две бири мноого бавно. Баааааавно като Goooooogle. Бандитоподобните ме гледаха малко особено. И толкова.

Исках да разбера не дали ще направят нещо, а дали аз мога да ги изчакам.

След това си тръгнах и доста по-надолу по алеята видях две девойки, ама много красиви. Спрях там.

Не можах веднага да ги свалям, щото както знаеш с общуването имам трудности. Казах им, че търся бира, след това ги попитах много внимателно имат ли проблем, че искам да съм и с двете едновременно и много ли е нагло това, защото са прекалено красиви и съм впечатлен.

Хъм, ако трябва да съм честен, това се канех да го направя и малко преди това по алеята с други девойки, но не посмях.
Наоколо имаше всякакви хора. Един шамар или дори само дума на висок глас щеше да ме закопае. Ако бяха приели, пак щеше да ме закопае. Те се притесниха, смениха си цвета два пъти и не казаха нищо.

Извиних се и си тръгнах преди да са се свестили.

А, забравих за чалгата.

Седнаха по едно време до мен двама и се целуваха.

Пуснаха чалга на телефона. Аз бях на съседната пейка.
И си мисля - дай да видя мога ли да я слушам тази гнас. Даже ми хареса, но по едно време си казвам - бъди агресивен.

Отивам, тоест, на два метра и казвам на мацката, а тя си вади езика от устата на младежа, защото има само едно полукълбо и езикът замества другото.

- Булка, страшна музика, ама сменяйте песните, защото слушам една и съща три пъти, а вие седнахте до мен, не аз до вас.

Тя пусна балада на Скорпионс. Аз умрях, предпочитах чалга.. Та толкова за нея. Отивам към хотела.

В центъра на града ме блъска черен билборд с бял текст "Тогава когато ти трябва..." или нещо от рода. Алоо? Кой там?

Отивам в банката. Влизам и се поглеждам.

Целият съм в пот, фланелката ми е мокра, охраната ме гледа лошо, а аз него - съмнително. И тогава ме обзема странно чувство.

Започвам да се оглеждам бавно, без да мърдам от изтривалката. Гледам касите, служителите, всичко. Охраната ме гледа все по-лошо.

Накрая отивам при него и питам - Как да си внеса пари в сметката. Той ми отговаря - Ами идете на касата. Логично.

Отивам и и казвам:
(Ама много зле изглеждам. Но не това казвам)

- Искам да внеса пари, но не си знам сметката. Вижте в компа.

- Колко са?

- Не знам. Бройте, че на ръка е трудно. (Знам, разбира се.)

Вадя мазен плик. Скъсан.

Тя се усмихва и брои, пише някакви неща и т.н. Натрупва се малка опашка и аз решавам да пробвам друго.


Питам я нещо, тя ми отговаря

- А може ли да звънна на шефа на фирмата и него да питам, че имам съмнение?

Звъня, гледам да говоря няколко минути.
През това време касиерката гледа лошо тези зад мен - щот се изнервиха и като да бяха на път да преминат линията за изчакване. Благодаря, довиждане.


Прибирам се в хотела и отивам на рецепцията

- Здравейте, счупих душа и наводних мокета сутринта /вярно/, но ми трябва и бира, да имате?

- Да, продаваме, ама е лев и шейсе, в ресторанта има повече избор, я идете там, те ще ви обслужат.

- Ама нали за мокета и душа няма проблем, съвсем е счупен.

- Не се притеснявайте, то сега е топло.

Това беше, оттогава съм тук. Чакам да стане време .
Да продължа ли да експериментирам?

И така, драги зрители. Имаше и още случки, но ги изтрих, защото ме е срам.

Първият извод, който си направих тогава, беше, че когато последствията не те интересуват, тях ги няма. Грешно, бате. Мислех те за по-умен.

На идване насам си купих Захир. В автобуса прочетох почти половината. Ставаше ми все по-трудно. Опитах се да продължа да чета в хотела. Оказа се невъзможно.

Пауло, Паулооо, ще те бия с белите корици по главата... И манекенките ще ти взема. Първото - от възмущение, второто - от завист.

Една любов, едно пътуване, а? Купил съм ти билет, бате. Да те улесня.

Ако сте манекенка, категорично искам да заявя, че аз въобще, ама въобще не исках това да кажа. Аз Ви обичам и уважавам Вашите интереси.

Обадете ми се! По телефона!
Не викайте през прозореца!

Очаквайте продължение...