Около месец след пристигането си в Китай получих възможност да се запозная отблизо с китайските бръснарници. Трябваше да се подстрижа, но дълго време отлагах: нямах много вяра на местните фризьори, свикнали за рекордно време да подкастрят мъжкото население по съвършено еднакъв начин, пригодéн за правата, остра коса на хората тук.

В района на колежа, където работех, имаше две бръснарници, които не се конкурираха особено, защото разчитаха на различен тип клиенти. В първата работеха няколко момичета и една по-възрастна жена. Салонът не блестеше от чистота, при полъх на вятъра по пода се гонеха вълма наскоро подстригана коса, мивката отдавна се нуждаеше от почистване, а на кранчето някой беше втъкнал износен гумен маркуч, наподобяващ екзотичен вид китайска змия, тръгнала да пие вода. По стените бяха налепили умопомрачителна колекция цветни плакати и снимки, повечето съдрани от издадени бог знае кога списания и по които при необходимост можеха да се проследят модните фризьорски тенденции от късния Мао до днес.

Фризьорките се обличаха спретнато, а на главите си бяха измайсторили подобия на прически, различни по форма, цвят и степен на ексцентричност, с явната цел да привличат по-млади и модерно мислещи клиенти. Те обаче или не съществуваха, или се подстригваха другаде, защото за цялото време, прекарано в Нантонг, само веднъж видях в салона да има клиент. Беше се разположил царствено на кафявия кожен стол, а около него се суетяха всичките фризьорки.

Другата бръснарница се намираше до самия училищен портал и в нея се подстригваха предимно ученици. Условията там бяха спартански, помещението - съвсем тясно, а на чистотата не се обръщаше хич внимание. Подът не се миеше с месеци, по стените висяха опърпани черно-бели снимки, забодени за тапетите с карфици. Столът изглеждаше праисторически, а гребенът наподобяваше магарешко чесало. Един-единствен подстригвач обслужваше хилядната армия от нашето училище, и то само през обедната и вечерната почивка. През останалото време оставаше напълно свободен и прекарваше времето си в дрямка и четене на вестници.

Беше открил, че когато стрижеш хората по напълно стереотипен начин, ставаш толкова добър, че през едночасовата обедна почивка можеш да обслужиш произволен брой хора, без необходимост от втори фризьор отпада. Той заслужено се славеше с мълниеносна бързина в работата си, а изпод ръцете му учениците излизаха идентични, като от калъп.

Когато подстригването ми стана неотложно, се замислих как да подходя към тая тънка задача, без да понеса сериозни естетически и морални поражения, които да навредят на репутацията ми в колежа, предизвиквайки всеобщ присмех. След известно колебание реших да отида в първата бръснарница. Една вечер помолих господин Джан - мой приятел, учител по английски - да ме придружи и да ми помогне с обясненията.

Скоро беше валяло, а в околността бе паднала тънка неподвижна мъгла като паяжина, която смекчаваше блясъка на салона и го оприличаваше на жив въглен в мрака. Там сварихме две момичета, които, както ми обясни Джан, учели занаята от майсторката.

Самата нея я нямаше, а клиентите бяха оставени на милостта на чирачките. Не се съмнявам, че ако бях китаец, те веднага щяха да ме оръфат, без да се церемонят много-много, но като видяха, че влиза чужденец, проводиха едно парцаливо хлапе и след две минути майсторката дотича по чехли. Първо се договорихме за цената - 5 юана с мокро миене, 10 - със сухо миене и масаж. Какво избирам? Де да знам какво избирам. Реших да пробвам второто, защото звучеше интересно. Видимо доволна от избора ми, жената ме покани да седна на стола. Настаних се аз и зачаках.

В това време около нас се сбра малко общество от любопитни души. Двете момичета, колегата, както и няколко други китайци, които се появиха като с вълшебна пръчка отнякъде веднага щом седнах. Какво общо имаха тия последните с фризьорския салон, за мен остана неизвестно. Без да губят време, разпитаха Джан кой съм, откъде съм, каква заплата получавам и за някои други дребни, но важни детайли от личния ми живот. Наредиха се в полукръг зад гърба ми и поведоха оживен гръмогласен диалог, гледайки ме с интерес, както се наблюдава театрално представление. Останаха си там през цялото време, като се стараеха от зорките им погледи да не убегне и най-дребният детайл от моето разкрасяване. Фризьорката нямаше нищо против това и го сметна за съвсем естествено.

Салонът, за китайските стандарти, бе над средното ниво по чистота, но на всеки европеец би се видял доста запуснат. Мислех, че първо ще ме подстрижат и после ще ме мият и масажират, но се оказа обратното. Когато научих за тази странна поредност, беше твърде късно да се откажа, а и нали цялата работа беше в някаква степен културно-социален експеримент...

Чудех се какво е сухо миене. Ако знаех, нямаше да го избера. Представлява миене само с шампоан, без никаква вода. Преди да успея да реагирам, жената изсипа на главата ми огромно количество шампоан и така го разпени с пръсти, че добих неузнаваем и загадъчен вид. Китайците зад мен видимо одобриха промяната и подновиха коментарите си с нов ентусиазъм, като явно сметнаха, че така изглеждам по-добре.

Масажът на главата беше много приятен, но се питах как ли ще ми се отрази такова количество концентриран шампоан. Както и да е, примирих се. След масажа трябваше да се придвижа до мивката, за което тълпата китайци услужливо се раздели на две и ми направи удобна пътечка.

В това време Джан ме наблюдаваше с нарастващо безпокойство - може би се питаше - как ще реагирам на тези нови за мен ритуали и каква е вероятността да остана с неблагоприятни впечатления от сънародниците му. Усмихнах му се измъчено. Бутнаха ме на едно паянтово столче, наведох се над мивката, фризьорката сграбчи маркуча и решително отми пяната с бръснеща струя гореща вода. Тълпата се разтвори любезно и отново минах по пътечката.

С доста унижен вид пак седнах на големия стол. Последва масаж на раменете и двете ръце, също много приятен и отпускащ. Фризьорката не бързаше. Беше ме сложила на най-близкото до витрината място, за да може повече минувачи да видят, че се е удостоила да подстригва европеец - невиждано до този момент явление.

Присъствието ми в салона несъмнено щеше да повиши авторитета й в квартала и да направи заведението още по-привлекателно за клиентите, защото повечето от тях бяха виждали чужденец само по телевизията. От време на време край прозореца спираха минувачи, сочеха ме с пръст, дискутираха оживено и ми се усмихваха приятелски. Китайците край мен като по-вътрешни хора авторитетно им обясняваха кой съм, откъде съм и каква заплата получавам.

Най-накрая се извърши и самото подстригване, което мина сравнително гладко. На фризьорката й дойде вдъхновение, ножиците щракаха бързо и вече предвкусвахме щастливия край. Всичко вървеше добре, докато не дойде време за врата ми. Аз се бях поразсеял, но като погледнах в огледалото, с ужас видях, че също като във филм на ужасите фризьорката се доближава тихо откъм гърба ми с блага физиономия, стискайки в ръка голям бръснач, от ония, старовремските, дето се отварят с едно грозно "ЩРАК!" и като нищо прерязват вратните жили на човека. С усилие на волята потиснах мощния импулс да скоча на крака, да изхвърча от дюкяна, развявайки след себе си бръснарските чаршафи, в отчаян опит да увелича разстоянието между острието на бръснача и гърлото си. Помолих се кратко на бога и зачаках. И да е имала някакви нечисти намерения обаче, фризьорката не го показа. Професионализмът надделя и не се проля и капка кръв.

След като ме подстрига криво-ляво, жената се зае да ме суши със сешоар, като при това ме сресваше както й е угодно; направи ми особена прическа - цялата коса на една страна, в резултат на което съвършено заприличах на кретен и се удивих колко плешив мога да изглеждам всъщност. Китайците наоколо обаче останаха много доволни и споделиха помежду си възхищението си от способностите на майсторката, която, противно на всички очаквания, успя да направи така, че дори аз да изглеждам сравнително добре.

Свърши се и със сушенето. Фризьорката ме досреса внимателно, дръпна рязко чаршафа от мен, след което отстъпи крачка назад и ме огледа с професионално задоволство, тъй както някога Леонардо е огледал "Джокондата". Разплатих се с майсторката, метнах се на велосипеда и се прибрах колкото може по-скоростно вкъщи, а докато минавах през училището, се стараех да изглежда, че не съм аз.

 

Статията се публикува с любезното съдействие на списание Одисей.