Да пушим или да не пушим - на закрито е въпросът

С извинение, но темата за пушенето в заведенията е малко като гъбичките по краката - периодично, но бурно напомня за себе си и разни хора ги досърбява да я зачешат и да се изкажат по въпроса. После уж нещата се укротяват... до следващата поява на упоритата напаст. А не е като да нямаме закон и правила по въпроса. Само че на мнозина те не им се нравят особено и затова отново и отново стартират полемиката дали пък не трябва да разрешим дима на закрито. Зад това често прозират интереси, немного по-чистоплътни от гъбичките, но, разбира се, има и достатъчно хора, които настояват за връщането на старото статукво от чиста любов към пушенето.

Ние, за щастие, гъбички нямаме, но пък имаме си имаме мнение и желание да поглеждаме чувствителните теми и от двете им страни. Направихме го с попфолка и Къщата с ягодите, сега е ред на цигарите на обществени места.

Започваме с аргументите в тяхна полза:

Да пушиш или да не пушиш е свободен избор на всеки. А това със забраната на тютюнопушенето на обществени места е ограничаване на свободата ни. И все пак защо съм за пушенето в заведения?

1. Било вредно за здравето! Вредно е да, защото се изнервяш или пък настиваш, като час по час излизаш на студа да дръпнеш някой и друг фас. Истината е, че потискането на каквато и да е емоция е много по-вредно. В случая става въпрос за това, че ти знаеш, че като отидеш в заведение, вътре не можеш да пушиш. Заклетият пушач изпитва гняв, който обаче трябва да сдържа. Така веднъж, два пъти, три пъти и накрая казваш „баста" на заведенията. Кой губи - търговецът!

2. Пречиш на околните! Това с преченето е странно... Как години наред не пречиш на никого, като пушиш в заведение или в службата, а изведнъж ставаш враг № 1? Въпрос на възпитание е да се съобразиш с другите и когато пушиш, и когато не си фен на този „вреден навик".

3. Остаряваш по-бързо и допринасяш за това и на мразещите никотина! Този довод относно пушачите винаги ме е разсмивал. Преди години позната страшно се впечатли от две жени на средна възраст, които се оказаха съученички. Пушачката изглеждаше далеч по-млада от въздържателката. Изводът беше, че втората била отличничка. Та това със сбръчкването е въпрос на ген, начин на живот и поддържане, разбира се.

4. Миришеш на пепелник! Вярно е. Когато всички пушат в затворено помещение, в което няма климатици, дрехите и косата поемат пушека. Но те поемат и миризмата на манджа. Е, ако си в сладкарница, в която не се пуши, най-много да си миришеш на пот, ако не си се изкъпал. Да, всичко е въпрос на хигиена. Като си поел никотина вечерта, къпеш се, обличаш чисти дрехи и палиш следващата цигара.

5. Води до страшни болести! И е така, и не е така. Факт е, че се правят изследвания на пушачи и непушачи, и резултатите обикновено са в полза на вторите. Дори бях чела, че над 30% от случаите на рак могат да бъдат предотвратени, ако не се пуши. Защо тогава броят на пациентите с потресаващи диагнози е огромен, макар да не знаят вкуса на никотина. В подобни случаи медицината мълчи. Или намира удобни начини да се измъкне от конкретен отговор.

Време е и за доводите на противниците на пушенето на закрито:

1. Каквото и да си говорим, всичко опира до един много прост принцип - непушачите по никакъв начин не вредят на здравето на пушачите, така че моля и ти да не вредиш на моето с цигарите си. Всеки има право на свободен избор - ти си избрал да се тровиш, ако обичаш, прави го така, че аз да не участвам. Защото моят избор е да не се тровя. Иначе дрехите за това са измислени - като си навън (в твоя случай - за да дръпнеш един фас), да ги обличаш. И нека да не сравняваме вредата от евентуалната настинка с тази от сигурно проникващия във всички околни дробове дим. За гнева - пушачите поне си знаете, че по принцип не трябва да пушите в заведенията и можете да се подготвите психически предварително. Далеч по-неприятна е изненадата да влезеш в ресторанта и да установиш, че около теб е окадено, защото собственикът кърши ръце: „Ама как сега да им забраня?" Да, можеш да се предадеш и да си тръгнеш, но понякога и това не е възможно, защото приятелят, който те е поканил на рожден ден няма да е много щастлив. А дали ресторантьорите ще губят повече от разочаровани пушачи или непушачи е много спорно. Статистиките показват, че вторите стават все повече, пък и не съм видял заведенията да са се опразнили след въвеждането на забраната. И интересът на собствениците по-важен ли е от здравето на всички останали? Като стана дума за здраве, се сещам за Никълъс Кейдж, който разказваше в един филм как след десетилетни изследвания някакъв учен не успял да открие зависимост между пушенето и рака на белия дроб. Малката подробност беше, че изследванията били спонсорирани от голяма цигарена компания...

2. Дори в България все пак има закони и те трябва да се спазват. Само така ще напреднем към онова подобно на сахарски мираж състояние, за което мнозина говорят под формата на риторичен въпрос: „Кога ще се оправим?" Ами, трудно ще се оправим, ако не си спазваме законите. А този за пушенето в заведенията е само един от тях. Но ние все търсим вратички, само дето в нашия случай те обикновено са с размерите на селска порта. Щото сме най-големите тарикати на света и „те ще ми кажат не мен какво да правя и да не правя".

2. Да пушиш в заведение и после да се оплакваш, че нищо в държавата ни не е наред, е същото, като да си хвърлиш фаса от прозореца на колата, докато мрънкаш колко е мръсна София. Нещо започваме да се превръщаме в народ от професионални оплаквачи. Обаче все някой друг ни е виновен. Значи все другите са криви и вършат нещата не както трябва, но когато ние пушим под табелата със задрасканата цигара, всичко е наред?

3. Щом Италия, Турция, Испания, Русия, известни с якото димене и неособено високата дисциплина на гражданите си, успяха да свикнат с непушенето на закрито, значи и ние можем. Да, старите навици най-трудно се променят. Но Ганди е казал: „Бъди промяната, която искаш да видиш в света." Въпросът е дали искаме. Или предпочитаме да повтаряме: „Ама, то едно време беше така, защо сега да го правим иначе?" То едно време, например, не са давали и на жените да гласуват, ама това не е била най-гениалната идея, нали?

5. Когато отивам в заведение, аз отивам в заведение, а не в лисичарник. И не искам дрехите ми да миришат на такъв. Представи си, че всички непушачи дойдат в ресторанта със съдържанието на тоалетните си, с кошница с непраното си бельо или проведат на място няколко бързи (и много миризливи) химически експеримента. Кеф, а? Наистина, всичко е въпрос на хигиена. Но е добре сами да се грижим за собствената си, а не някой друг да ни къпе в тютюнев  аромат. Пък ти, ако искаш, запали следващата цигара. Язък за душа и преобличането преди това. А аз предпочитам да усещам вкуса и аромата на храната, която ям, а не на твоя Джебел Басма. Не друго, ама не съм си го поръчал.