Нова година се пада по средата на т. нар. мръсни дни, нечисти дни, некръстени дни - от Коледа - раждането на Иисус Христос до неговото Кръщаване или кръщаването на водата, което става на Богоявление.
Характерното е за тези дни, че се вярва, че тогава са излизали абсолютно всички караконджули и демони и хората са внимавали да не излизат през нощта, за разлика от съвременността, когато все по - масово става посрещането на Нова година навън, на площадите.
Това каза гл. ас. д-р Ива Станоева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей - БАН ИЕФЕМ-БАН в интервю за БГНЕС.
Експертката обясни, че Нова година е един от основните празници, които са ядрото на зимната календарна обредност. Тя се пада по средата на т. нар. мръсни дни, а в традиционната култура, по тяхно време на българите им се е налагало да излизат навън винаги е трябвало да имат скилидка чесън в дрехите си, за да се пазят от демоните.
"Поставяли са нищелки или пък сито пред вратите, за да не влизат тези караконджули вътре в къщата", каза д-р Станоева. Самата Нова година пък е била известна като Сурва или Сурваки и това е свързано с един от най - характерните обичаи на този ден - Сурвакането. Така ако днес Нова година се празнува предимно извън къщата, то сурвакането поне е останало.
Д-р Станоева забелязала, че в последните години има все повече хора, които сами в дома си правят сурвакница, а не им я купуват. "В традиционната култура в различните региони на страната те са се украсявали по различен начин", каза Ива Станоева.
