Там, след щателни прегледи, установили, че е "малкият дявол" и няма счупване. Лекарите обаче навили Стояна да си махне мазола, който от години я мъчи и болките, от който видимо промениха походката й.

При хирургичната интервенция премахнали част от коварното образувание, което се било враснало в костта й я съсипвало. И въпреки че кракът й продължава да я боли като "две в едно" - навехнато плюс мазол, в неделя Мутафова игра на сцена и продължава дисциплинирано да ходи на репетиции на новата постановка "Столетие", пише ШОУ.

До дни тя е решена да се подложи на повторна операция, за да отстрани и останалата част от мазола-мъчител.

Предвид стеклите се обстоятелства Мутафова окачествява поредния си сакатлък с навяхването като "зло за добро", тъй като иначе нямало да се реши на оперативна интервенция. Ето какво разказа самата Стоянка Мутафова:

"Много лошо се ударих тоя път, изкълчих го страшно крака си. В банята стана сакатлъкът. Освен че го плъзнах лошо, го ударих в рамката на вратата. И знаеш ли какво?! Нарекох го "крак на Квазимодо". Тъй го изкривих, че стана много "красив" - крив като Квазимодо. Голяма болка изпитах!

Сама бях. Рекох си: "К`во да правя сега?!". Почнах да го въртя, да го извъртам и с пълзене, с пълзене, се добрах до спалнята. И там вече се обадих - извиках Муки по телефона. И веднага - във Военната болница. Там се отнесоха с голямо внимание. Направиха снимки, викат: "Няма счупено!". И пак продължават със снимките! "Викам им: "Абе, хора, нали казахте, че нямам счупено, що още продължавате да ме снимате?! Аз не съм вече много "фотогенична"!". Ама вътрешно взех да се притеснявам, да не са открили нещо лошо...

Някак си, им викам, ме притеснявате - да няма нещо лошо? "Не бе, викат, просто искаме хубаво да видим всичко". Най-накрая ме пуснаха. Главният хирург ми каза какво да правя вкъщи. Сега го връзвам крака с бинтове, изпълнявам стриктно всичко, каквото ме посъветваха. Ама боли - как играя на сцената, аз си знам. Все пак, да съм благодарна, че е било малкият дявол - можеше много по-лошо да бъде. Що наред се утрепа в банята!

Обаче виж какво хубаво ми се случи покрай навяхването - то си беше направо "зло за добро". Щото хирургът, който видя крака ми последно и ми каза, че няма какво да се направи повече, ми вика: "Навяхването ще мине, ами я дай да махнем тоя мазол на крака ти!". Аз викам: "Как бе, аз толкова години си го "отглеждам"!

Страх ме е!" И как ме убеди тоя човек - вкараха ме в операционната и ми го изрязаха наполовина, `щото се враснал в костта - не искаха наведнъж да го махнат. И направо се родих, откакто изрязаха част от него. Тъй че съм доволна, `щото нямаше да отида за мазола, ако не беше навяхването. Аз съм много страхлива. Мене от игла ме е страх, от една инжекция, камо ли да отида на операция по собствено желание!

И сега пак ме е страх, но вече като виждам как ми олекна, след три-четири дни отивам доброволно да махнат и останалата част от моя "мъчител". Страх ме е, ама ще се престраша. Аз съм много смешна - винаги, като ми слагат инжекция, трябва да държа нечия ръка.

Да я стискам, че да придобивам кураж. И сега казах на сестрата: "Моля ви се, нека да ви държа ръката!" Тя една нежна ръчичка имаше, а аз я стискам, не мога да ти опиша как!... Упойка слагат на самото място, нищо не усетих, ама страховете ми са големи. Сега ще отида по-спокойна вече, докрай да го очистят. Трябва! Тоя мазол направо походката ми промени от болка. Навехнатото боли, боли, ама не чак толкова като тоя мазол.

Аз години наред куцам от него.

И тука един комшия ми викаше лятото: "Ами така е, като остарее човек..." Той не знае, че аз направо ще тичам сега! Сега ще види той, като махна мазола, дали е от старостта куцането ми!", казва Стояна през смях пред репортера на "ШОУ".