На 84-годишна възраст почина Никола Анастасов.

Големият български актьор се е споминал в понеделник вечер след продължително и тежко боледуване. Това съобщи пред БНР синът му Чавдар Анастасов.

Ето и част от биографията на големия ни артист:

Никола Анастасов  е роден на 22 април 1932 г. в София. Произхожда от бедно семейство. Преди да постъпи да учи актьорско майсторство, Анастасов мечтае да стане инженер, защото през тези години в България са се строяли язовири, стени, канализации, но сърцето, а и късметът му са били на друго място.

През 1951 г. Никола Анастасов започва да учи актьорско майсторство при проф. Филип Филипов във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов".

Влизането му във висшето училище става случайно. Още като ученик след запъването си по време на рецитиране на стихотворение, той се заклева "никога да не излиза пред хората за резил", и не го прави, докато не решава какъв именно да стане.

За приемането му в театралния институт той споделя: "И професорите се чудеха: Тоя пък как го допуснахме!". Никола Анастасов печели изпитната комисия със своята наивност и непосредственост, а проф. Филип Филипов казва: "Абе имало късмет момчето, хайде да върви!".

Снимка 248203

Мечтаел да играе роли, в които да бъде патетичен, героичен, драматичен, да бъда блестящ любовник, да покорява сърцата, Никола Анастасов открива своя талант в комедийните роли.

През 1955 г., след завършване на образованието си, дебютира на сцената на театъра във Враца, където играе до 1956 г. Следващата една година играе на сцената на Варненския драматичен театър. В Държавния сатиричен театър (дн. Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов") е от неговото създаване през 1957 г.

Творческата му биография включва над 100 роли в театъра, киното, телевизията и телевизионния театър.

Емблематични са ролите му в спектаклите: "Сако от велур", "Римска баня", "Суматоха", "Сватба" "Щръклица", "Рейс", "Новото пристанище", "Вражалец", "Кошница", "Убийство в експреса", "Лека форма на тежка депресия" и др.

Играл е в над 25 филма: "Последният рунд" (1961), "Неспокоен дом" (1965), "Горещо пладне" (1966), "Рицар без броня" (1966), "Семейство Калинкови" (1966), "С пагоните на дявола" (1967), "Бялата стая" (1968), "Последният войвода" (1968), "Господин Никой" (1969), "Осмият" (1969), "Признание" (1969), "Герловска история" (1971), "Тримата от запаса" (1971), "Нако, Дако и Цако - моряци" (1974), "Нако, Дако и Цако - коминочистачи (1976), "Нако, Дако и Цако - шофьори" (1976), "Неочаквана ваканция" (1981) и др.

Филма "Тримата от запаса" Никола Анастасов определя за особено скъп за него, тъй като в него преоткрива своя добър приятел Георги Парцалев.

Никола Анастасов популяризираше шопския хумор. Той написва и книга с шопски вицове "Смехът на шопа" (1985), а в автобиографичната си книга "Я, колко мъка..." (1997) Никола Анастасов разказва смешни, забавни и тъжни случки, от които е съставена 40-годишната история на Сатиричния театър.

За себе си актьорът споделя: "Винаги съм бил оптимист, намирах веселата страна на нещата", а също и: "намирам смях във всяко нещо".

Съветът на Никола Анастасов към всички е да спазват любимия му девиз: "Ако искаме по-дълго да живеем, нека си умираме от смях!".