На 87-годишна възраст почина легендата на българската сцена и кино Георги Калоянчев. Той е издъхнал днес следобед, съобщават от Съюза на артистите в България.
Поклонението пред тленните останки на Калоянчев ще бъде в 12.00 часа на 21 декември (петък) в сградата на Сатиричния театър.
Георги Тодоров Калоянчев (Калата) е роден в Бургас на 13 януари 1925 г. Той е от емблематичните имена на Сатиричния театър, в който постъпва малко след основаването му. Огромен е броят на роли, в които той се е превъплатил в театъра и киното.
Калата е един от най-големите комедийни актьори у нас, изиграл незабравими образи в над 50 незабравими игрални филма - щангистът в "Специалист по всичко" (1962), Кондов във "Вълчицата", инспекторът в "Инспекторът и нощта", фокусникът в "Най-дългата нощ" (1969), Риксата в "Привързаният балон" (1969), Джордано Бруно в италианската продукция "Галилео Галилей" (1969), Езоп в "Езоп" (1971), "Нощните бдения на поп Вечерко" (1981), "За къде пътувате?" (1990).
Едни от най-известните филми, в които участва, са "Бай Ганьо тръгва по Европа" (1991), "Неочаквана ваканция" (1981) и "Бон шанс, инспекторе!" (1983).
Поклон пред таланта и паметта му!
Xa-x@v
на 19.12.2012 в 23:35:15 #8МуУУУнтански Герберисти,теб и Франк бУУт кой ви знае,а?
Coldman
на 19.12.2012 в 08:55:21 #7Поклон пред паметта му!
TEPCA
на 19.12.2012 в 05:16:47 #6Този монолог на Калоянчев наистина е невероятен и разтърсващ. Кара ни да се замислим – за България, за българите, за начина ни на живот, за съдбата ни, за всички наши братя и сестри в чужбина, за всички наши сънародници, които се трудят и пак живеят в мизерия. Нека никога не забравяме, че духът, постоянството и силата на волята са способни да превъзмогнат и най-голямата беда и нещастие. “Безбройни са световните кръговратности, в които се вре человек из своя си живот. Докато е малък человек, стига да протегне ръчичка, да се усмихне или просто да каже „мама” и всички го трупат с похвали. И колкото повече се източва человек, колкото по-голям става, толкова повече похвалите намаляват, за да се изгубят на края, кой знае къде по трудните друмища на голямата световна похвала, за да се разпилеят в глупашки битки, наивни победи и безплодни занятия. Кога мравката срещне мравка, тя я докосне с краченце, за да й каже, къде има зрънце, тревичка или сладко коренче. Кога се срещнат две пчели, те танцуват разни танцове, за да си съобщят, къде има повече цвете и прашец. А ние, людете,твари уж умни и разумни, все тичаме нанякъде, все не ни остава време за человешка приказка, за крехката радост от окуражителния поглед, за един единствен лъч на взаимно разбирание и топлинка. А колко разумно може да бъде, дами и господа, ако се поспрем за малко от тая непрекъсната гонитба на наивна слава, власт, богатства, ако проумеем пропилеената на това неписайно ръг насам ръг натам, ако си спомним, че тичащият человек не само трудно диша, но и трудно се смее, че дори и влюбените, когато се целуват, се спират на място. Лъжовен е тоя свят, господа, лъжовни са хората, но най-лъжовно е времето. Чака то человека да се захласне в нещо красиво, във влюбени очи, румен залез и хоп, тури му бръчка на лицето, резка на душата, бяло му плисне в косите, залепи му печално устни. Какво си викате, а? Калата какви ги приказва, колко е нещастен! Нищо подобно, млади хора! У мене няма боязън, в тялото на всеки един от нас има толкова много фосфор, че от него могат да се направят 2000 клечки кибрит. Представяте ли си, какъв огън ще бъде това! А ние какво? Тук драснем клечка, там драснем клечка и накрая последната догаряща клечка лекичко пада в премръзналите ръце на стария човек. Мой беден български народ, в душата ти препускат хладни ветрове, в нивята ти кълнят бурени, в домовете ти кълне безверие. Мой нежен и раним български народ, надарен и търпелив, лъган и ограбван, от цветове и интереси, от чужди съветници и свои безбожници, мой нещастен български народ! Ний, твоите чеда, където и да се намираме, граничим с България, и на тая граница митничари няма. На тая граница стои нашата съвест, нашата доблест, нашата толерантност, гробовете на тия, които са били преди нас и люлките на тия, които идват след нас. Мой нещастен български народ, заради страданието ти – поклон! Уважаеми дами и господа, когато няма хляб, има една стара приказка: „Имало едно време един дядо и една баба…”, когато няма сол, има сълзи и от тях ще добием, но когато няма вяра, тогава е страшно. И когато нямате хляб, аз ще ви обичам, и когато нямате работа, аз ще ви обичам, и когато се чудите, как да свържете двата края, аз ще ви обичам. Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича – слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето. Че България ви обича. Млади хора, дано във вашите спомени звъни понякога и моят гласец. Дано във вашия път напред се гушне някъде и моя милост. Дано когато ви е доста тъжничко, или веселичко, си спомните за оня стар господин, който в късните дни на есента на своя живот ви обича. ПОЧИВАЙТЕ В МИР ГОСПОДИН КАЛОЯНЧЕВ!
TEPCA
на 19.12.2012 в 05:14:12 #5Отиде си още един Голям Българин.Лека му пръст.А тези които избиват комплекси при загубата на един Истински Българин просто не са за коментиране в този тъжен за България момент.То господ ще ги съди.Още веднъж:Кала ти винаги ще останеш в нашите сърца.Поклон пред светлата ти памет.
Sakura56
на 19.12.2012 в 01:33:20 #4#4 ...........преди1989 год.ОК. НО едно голямо НО,каква е културата и животът в БЪЛГАРИЯ ...........след 1989 год. А сега относно новината: R.I.P
The Prodigy
на 19.12.2012 в 01:01:32 #3Поклон пред този титан!
steiner
на 18.12.2012 в 22:48:34 #2Лека му пръст.Един от най-големите актьори на България.
DreamEvil
на 18.12.2012 в 16:55:50 #1Велик актьор, лека му пръст!