Романът „Светец в асансьора" донася голяма популярност и множество награди както в Румъния, така и в редица други европейски държави на автора й Петру Чимпоешу.

Историята в романа е поднесена с изключително чувство за хумор и дълбока самоирония.

Тя ни отвежда в румънски провинциален град, в панелен осеметажен блок, където възрастен мъж се затваря в асансьора по подобие на средновековните аскети.

Неговата цел е да възвърне вярата в истински ценните неща у съседите си.

И така, неработещият асансьор става повод да надникнем в мислите на обитателите на блока, на техните приятели и близки.

Отделните истории се наслагват една след друга и превръщат повествованието в едва забележим воайорски акт.

Обърканите мисли и житейски съдби, представени като карикатури на човешките слабости, се преливат с дълбоки метафизични разсъждения за човешката душа, Бога, смисъла на живота...

Романът на Петру Чимпоешу е комплексна история, разказваща по забавен начин за проблемите, с които се сблъсква румънското общество в първите години след демократичните промени в страната.

Той ни предлага, макар написана с горчащо на моменти чувство за хумор, рецепта за прочит и осмисляне и на нашето близко минало, и на нашия живот в панелния блок, и на нашите собствени ценности.

Из романа „Светец в асансьора"

Игра на Червена шапчица

Всяка вечер и всяка сутрин Света Богородица, Пре­чистата Дева, пада на колене пред небесния престол, из­пълнена със смирение, кръсти се и изрича:

- Господи, аз, която стъпвам по пръстта на земята и съм от пръст направена, преди векове получих знак от арханге­лите Михаил и Гавриил, а после пак от тях приех и Благата Вест, заченах по чудотворен начин Иисус, Твоя Син, чрез когото Ти благоволи да приемеш естеството на грешния човешки род, за да го избавиш от първородния грях и да го издигнеш в царството Си, и пребивавайки като Иисус, Син человечески, сред хората и като Христос, им даде Новия завет, с него започна ново летоброене и нова ера в света и той го освети като Клетва с кръвта Си и бе прене­сен в жертва на Кръста в дните на Пилат Понтийски, на тебе се моля сега, Владико, Господи, Благи и Милости­ви, Създателю на живота, да проявиш Своята безгранич­на доброта, да се смилиш и да помилваш Твоята рабиня

ПЕЛАГИЯ

и прости й греховете, волни или неволни, сторени с дело, с дума или мисъл, днес и във всички дни от живота й, и най-вече ужасния грях, смъртния грях, неназовано да остане името му, който върши от няколко години, без да може да се отърве от него, защото изтерзаната й душа се е залепила за душата на оня мъж, чието име ще премъл­ча, и затъвайки в сладостта на телесните страсти, те вече не могат да се отлепят един от друг, преплетени в това прегрешение като стъблата на липи, които вече няма как да бъдат разделени, освен ако не ги отсекат из корен...Не ги отсичай още, Милостиви, открий в безкрайната Си благодат път за избавление и помилвай тях сред неиз­броимото множество на Твоите агънца, защото, макар и уловени в мрежите на греха, те смирено търсят пътя към Теб. Чуй ме, Господи, и не подминавай думите ми, Ти, който така обичаш хората! Смили се, покажи своята без­крайна благодат и спаси грешните им души, разпръсни домогванията на злото, предпази ги от срама пред хора­та и покажи им решително правия път, защото те нямат друг Бог и друга надежда освен Теб, Отче небесни, все­опрощаващ Дух на истината, Творецо на всичко видимо и невидимо както на небето, така и на земята. Амин.

Света Богородица знае много добре какво говори. Тъй като, преди да падне пред Небесния престол, и тя самата беше изслушала с внимание изпълнената със смирение и срам молитва на госпожа Пелагия от втория етаж, и думите на Богородица не са друго освен повторение на това, което Пречистата Дева беше чула преди малко от своята недостойна рабиня.

Всяка вечер и всяка сутрин госпожа Пелагия пада пред иконата на Света Богородица и отправя горещи мо­литви към нея, за да измоли от Сина си и от Господа наш милост и опрощение за оня ужасен смъртен грях според Светото писание и според каноните на Отците на църк­вата, от който не може да се отърве по никакъв начин, защото изтерзаната й душа се е залепила за душата на оня мъж, с когото съгрешава.

И се моли така, със съкрушено сърце и разкаян дух, с много метани и дълбоки поклони, признаваща своя грях и шепнеща горещи молби за опрощение, душевен покой, помощ в добрите дела, здраве за съпруга й Костика и за родителите й госпожа Алис и господин Василе. Искам да добавя, че всички тези молби не бяха напразни. Те веднага се връщаха и стопляха душата й като благосло­вия, защото, когато накрая се изправяше с изтръпнали колене, тя се чувстваше по-добре, по-спокойна, в по-го­ляма хармония със себе си, сякаш бе плакала.