- ХАЙДЕ ДА тръгваме!
- Oх, до сутринта бих си танцувала...
- Нищо. Сега се отдаваме на по-други танци.
Лоли нагъна бузи в усмивка, духна нагоре и разроши бретончето си а ла Оливия Нютън-Джон.
- Разгорещил си се, май...
- Супер кефене ще падне тая вечер!
Боканегра се изправи на кривите си крака. Галактичният свод на заведението образуваше флуоресцираща дъга над главата му. Попривдигна панталоните си и се запъти с танцова стъпка към бара. Сервитьорите удивително обслужваха почти слепешката в сумрака. На бара, неясно струпани силуети току изведнъж добиваха очертания на едва пробудени любовни двойки, изплували от кълба вплетени ръце и езици. Боканегра тупна по една от фигурите.
- Тернеро, мърдай! Със сестра ти си тръгваме.
- Прекъсна ме, бе копеле!
Луничавата вече беше прибрала изплезения си език и се канеше да го ползва за оплакване срещу вмешателството на Боканегра.
- Ами добре. Щом не ви се вози на кола, вие губите.
- Кола ли? Слушай, Боканегра, не ми мъти пак главата! Искам да спя спокойно.
- Бях хвърлил око на един Ситроен СХ - син, страхотен.
- СХ! Това е друг въпрос. Никога не съм се качвал.
- СХ - възкликна Луничавата с поглед, зареян в далечни бленувани хоризонти.
- Май има и вграден телефон дори. Не кола, а правителствен апартамент, братле! И четиримата да чукаме вътре, гумите няма да мръднат.
- Яко е - захили се Тернеро, - ще взема да звънна на старата да й се изфукам, че таковам в Ситроен СХ!
- Излезте с Лоли и ме чакайте на ъгъла на картонената фабрика.
Боканегра прекоси дансинга под ударите на светлинните откоси. Сякаш от белия подиум го удряше ток в петите и избиваше на спирала в черните му къдрици.
- Все тук висиш бе, чичка! Приличаш на пощенска кутия - каза той на портиера отвън.
- Застани ти тука, пък аз да вляза да купонясвам, а, безделник с безделниците!
- Я не ми се жалвай!
Боканегра почувства закрилата на мрака щом взе да се отдалечава от мигащата осветена табела на дискотеката. Бръкна в десния джоб на панталона, напипа шперца, опрян на тестиса му, погали си го, след което извади ръка и крепко обхвана и намести мъжките си атрибути, сякаш да се увери в здравината им. Спокойно доближи до СХ-а, пъхна шперца и вратата се отвори мазно, с леко отскачане, като врата на сейф. Мирише като между краката на богато маце, помисли си Боканегра. Оле, пури! И плоска метална бутилка уиски - направо върха! Отвори капото. Внимателно, все едно галеше нечии коси, свърза жичките. Затвори капака. Настани се в автомобила с вещината и елегантността на същински собственик. Надигна флакона с уиски. Запали пура. Леко потегли и рязко завъртя волана, за да се чуе свистенето при завоя по близката пряка. През тунел от стари тухлени зидове и паркирани коли, той се озова на ъгъла, където го чакаха Лоли, Тернеро и Луничавата. Лоли потъна на седалката до него, докато трите врати се затвориха с метално прищракване.
- Друг път да предупреждаваш. Такава кола си е жива беля. Не е за нас.
- За тебе може да не е. Я ме виж мен какъв съм тузар.
- Само така, Боканегра!... - засмя се Луничавата откъм задната седалка.
- Да, ама после аз трябва да ходя да се разправям, като го тикнат в затвора.
- Нищо, ти си падаш дейно маце.
- Жесток автомобил! Къде отиваме?
- Хайде да чукаме, на Валвидрера. (1)- Аз предпочитам в леглото.
- Друго си е да ти ухае на борче - рече Боканегра и освободи едната си ръка от волана, за да я пъхне в деколтето на Лоли и да притисне едрата, стегната гърда на момичето.
- Не влизай в центъра по „Сан Андрес", че е пълно с ченгета.
- Само спокойно. Тия типове надушват напрежението. Дръжте се все едно сте се родили в автомобила.
- Какво пушиш бе, Боканегра? Ще се напикаеш нощес. Не си дорасъл за тия пури.
Боканегра хвана ръката на Лоли и я сложи на слабините си.
- А за тази пура дорасъл ли съм?
- Прасе!
Макар и с усмивка, Лоли отдръпна ръка, сякаш бе докоснала електрически кабел. Тернеро се наведе напред и насочи цялото си внимание към маршрута на Боканегра.
- Не карай към центъра бе, човек! Фрашкано е с патрули.
- Не се стягай, пич!
- Не става дума за стягане тука.
- Терне е прав - рече Луничавата.
Ала Боканегра подкара по рамблата (2) „Сан Андрес" и от булеварда изкочи на площада на Кметството.
- Мамка ти!
Боканегра се усмихна на безсилния укор на Тернеро.
- Нищо не е станало бе, момче. Всичко е точно.
- Ето ги на!
Лоли беше забелязала полицейската кола, спряна на ъгъла на Общината.
- Спокойно!...
Боканегра вдигна вежди за да си отпусне физиономията и, с привидно спокойно изражение, премина край патрулната кола.
Завъртя се килнатата фуражка и лъсна обагрен в жълто профил под уличната лампа, поклащаща се върху изборна табела с призива „Влез с нас в Общината". На жълтото лице се изписаха свъсените вежди, а тъмните очи сякаш се присвиха.
- Ама че поглед ти хвърли само!
- Винаги така гледат, все едно им дължиш живота. Като сложат фуражката, светът става техен.
- Следят ни! - извика Луничавата, извърнала глава към задното стъкло.
Лявото око на Боканегра се закова в страничното огледало, където ясно се отразяваха жълтите фарове и въртящата се лампа на патрулната кола.
- Не ти ли казах бе, педераст с педераст, фукльо такъв!
- Млъквай, Тернеро, че все съм ти разбил физиономията. Мен тия ще ме хванат друг път.
Лоли изписка и се вкопчи в ръката на Боканегра, но той я блъсна с лакът и тя се сви, разплакана, до прозореца.
- А така! Сега пък се разбърза копелето! Спирай де, спри и да бягаме докато не са взели да стрелят!
От светлинни сигнали, полицейската кола премина към звукови. Пращаше откоси от светлина и сиренен вой, за да спре СХ-а.
- Трябва ми преднина!
Боканегра натискаше газта, а светът взе да се приближава застрашително към муцуната на автомобила, като великан из засада. Сви в близката пряка, но се заклещи между наредените отдясно коли и задницата на едно малко автомобилче, която стърчеше отляво, на ъгъла. При сблъсъка, Лоли си удари лицето в предното стъкло. Боканегра даде заден, но се хласна в нещо, което отвърна с оглушително метално стенание. Едва го чу, ушите му бяха заглъхнали от воя на сирената, а когато успя да влезе правилно по уличката, вече цял трепереше, колата взе да се люшка и да закача паркираните вдясно и ляво автомобили, докато най-сетне воланът блокира в омекналите му ръце. Задните врати се отвориха и Тернеро и Луничавата изскочиха.
- Стой! Спрете, да не ви оставим на място!
Боканегра чу как стъпките се приближават. Лоли не беше мръднала от седалката си и плачеше истерично, с окървавени уста и нос. Боканегра излезе от колата с вдигнати ръце и когато се изправи, полицаят вече го побутваше.
- Дълго ще помниш това си увеселение. Ръцете върху автомобила!
Докато го опипваха отвсякъде, Боканегра се поокопити и забеляза, че няколко метра по-нататък същата операция се прилагаше на Тернеро, а Луничавата показваше отворената си чанта пред друго ченге.
- Тук има ранено момиче - каза той и посочи към Лоли, която бе излязла от колата и продължаваше да рони сълзи с кръв, опряла задник на патрулния автомобил. Полицаят за миг отклони поглед за да потърси Лоли, тогава Боканегра го блъсна. Нощта му отвори вратичка и той се втурна през нея, и побегна така, че токовете му се удряха в задника, а ръцете не спираха мощно да махат като бутала. Свирки и пак свирки. Ругатни, накъсани от разстоянието. Сви край няколко ъгъла, без да успее да се откъсне от тропота на бягащите си преследвачи. Гълтоците грапав и влажен въздух изгаряха дробовете му. Следваха се преки, ала ни една пролука, където да се мушне. Само високи зидове от смъртно бледи тухли, или с мрачни хоросанови замазки. Неочаквано се озова на главната на Сан Андрес и сякаш всички световни прожектори го уловиха как едва запазва равновесие на един крак, докато с другия запира движението си. На няколко метра, постовият до караулката пред поделението го изгледа учудено. Боканегра хукна по платното и прекоси осветения булевард, с поглед устремен към незастроените места по посока на „Тринидад". Имаше нужда да поспре, задушаваше се, коремът му се беше подул болезнено, а от паренето на въздуха в гърдите чак му прилошаваше. Стара порта от протрито дърво, разядено от слънце и дъжд, затваряше някакъв обект. Боканегра улови нащърбения горен ръб на вратата, да се набере на мускули. Но ръцете му не издържаха; изпусна се и клекна долу. Отстъпи няколко крачки, засили се и скочи отново. Захвана се борба между клатещото се дърво и катерещото се тяло. Щом усети ръба на портата в слабините си, с решителен тласък се прехвърли. Затъркаля се като денк по някакъв глинест наклон, като се удряше в невидимите камънаци. Поизправи се на колене и осъзна, че се намира в основите на някакъв строеж. Вратата, през която се бе преметнал, стоеше горе на ръба на склона и сякаш го наблюдаваше отвисоко като натрапник. С поглед опипа порутения мрак и осъзна колко стар и изоставен е обектът. Усещаше болка от безбройните удари, които си бе нанесъл слепешката; като че ли си бе разтегнал всичките сухожилия и от отчаяние го обливаше студена пот. Потърси някакво кътче, където де се спотаи, в случай че се досетеха да влязат в строежа. И тогава го видя - лежеше с глава опряна на парчета тухла, с облещени очи, които го гледаха, а ръцете му бяха като мраморни раковини, обърнати към небето.
- Мамка му, Господи! - изхълца Боканегра. Приближи се до човека, само на крачка от явната смърт. Мъртвецът вече не гледаше него. Сякаш упорито бе вперил взор в далечната порта, като че тя е била сетното му упование преди да издъхне. Оттатък вратата взеха де се приближават свирки, свистене на спирачки, предупредителните викове на преследвачите. За мъртвеца и Боканегра портата изглежда бе обща последна надежда. Ала внезапно някой взе да я бута и от очите на Боканегра бликнаха дълго здържаните сълзи заедно с едно истерично „хиии", което извираше направо от стомаха му. Потърси сред развалините купчинка, на която да поседне и зачака неизбежното. Съзерцаваше мъртвеца и го укоряваше:
- Рогач! Ти ме съсипа, кучи сине! Само ти ми липсваше тази вечер!
(1) Известен квартал в северозападната част на Барселона, разположен на хълм. Освен жилищна зона, то е и приятно място за разходка. - Б. пр.
(2) В Барселона и някои други големи испански градове, рамбла е нарицателно за булевард. - Б.пр.
Откъсът се публикува с любезното съдействие на ИК Колибри
Книгата можете да закупите оттук.
