ЖИВОТ В ИЗМИСЛЕН СВЯТ -
ОБЩЕСТВОТО "ПРИЙОРЕ ДЬО СИОН"
Няма нищо по-любопитно от истината. Истината за "Прийоре дьо Сион" ("Настоятелят на Сион") ни казва доста за начина на функциониране на тайните съюзи. Като човешка драма, тя е много по-завладяваща от произволните смесици, приютили легенди за храмове и история на Ранното средновековие. В края на тези съчинения добрата Мария Магдалена е омъжена пост мортем (посмъртно) за Исус Христос, но се премълчава дали това е първи или втори брак. И за да не бъда разбран погрешно, трябва да добавя, че при Дан Браун, който издаде роман, сиреч една измислена история, тази спекулация е много забавна. Тя може да ядоса само хора, които я приемат за истина.
Историята на "Прийоре дьо Сион" започва с един млад мъж. Той произхожда от бедно семейство и носи заряд от амбиции и силна потребност да бъде значим. Недостатъчното образование компенсира с голяма фантазия, която се вихри през целия му живот. Когато тази фантазия разперва криле, въздига Пиер до крал на Франция. Малко като при Хари Потър. Обезсърчаван от близките си, в царството на фантазията - сиреч в "действителността" - той е голям вълшебник.
Пиер Плантар е роден през 1920 г. в Париж и е син на иконом. Бащата умира рано при злополука. Синът и майката живеят оскъдно. За да добави средства към вдовишката си пенсия, майката припечелва при възможност като готвачка. Младият мъж няма университетско образование. Не е известно и кой клас е завършил. Знае се, че на седемнадесет години е напуснал училищната скамейка и е трябвало да започне професионално обучение. Вместо това той се заема с основаването на сдружения и издаването на списания. В началото създава едно католическо младежко обединение. Организира и лагери за ваканции. Успява дори да говори пред форум и да събере около себе си няколко младежи, познати от лагери, които също желаят да придадат по-голяма значимост на живота си. В полицейските архиви от годините около 1920 г. е отбелязано кратко и сухо, че тези младежи с нищо не бият на очи и няма оплаквания от тях.
Авторът на доклада пише, че Плантар се представя за журналист, но всъщност нищо не е учил. Средата, в която е израснал Плантар, е католическа и е настроена по-скоро антисемитски. В началото на 40-те години той се представя и като Варан дьо Верестра и основава сдружение с наименованието "Реновасион Насионал Франсез" ("Френско национално обновление"). Целта на сдружението е възраждане на френската нация чрез образоване и спортни занимания на младежите. Името на обединението неслучайно напомня на дясната националистическа "Аксион Франсез". Монсиньор Плантар иска да постигне пречистването и възраждането на Франция чрез антисемитизъм, чрез анти-свободно зидарство и чрез католицизъм. Той дори разрешава завземането на къщата на еврейски изселници.
Идеята за световен заговор на евреите и свободните зидари не е особено оригинална, но в онези дни е част от възгледите на много хора. Благородният Варан дьо Верестра пише дори две писма до правителствения шеф на неокупираната част от Франция, маршал Петен, и го призовава към действия. Пиер Плантар твърди със сигурност, че предстои преврат, организиран от свободните зидари, евреите и голистите, но има и добра новина - той може да предостави на Петен сто подготвени рицари, които биха се жертвали за Франция. Едва двадесетгодишно, това момче пише писмото, без да е отслужило военна служба, без да е участвало във война и се обръща към прошарен маршал, който по време на Първата световна война вече е бил офицер. Плантар наричан (Варан дьо Верестра) естествено не получава отговор, още повече че немските окупационни сили не са разрешили основаването на организацията му. А и какъв ли интерес биха могли да имат немците от възраждане на френската нация?
Немските окупационни сили едва са напуснали Париж, а френските части още не са разквартирувани, когато Пиер Атаназ Мари Плантар пристъпва към основаването на "Гран ордр" - Велик орден под името "Алфа Галатес". Плантар вече се казва Пиер Френски. Орденът заимства от традициите на друидите* и се позовава на "Първия гал" (първия жител на Галия - Франция). Начинанието няма успех, но Пиер Плантар е уверен, че ще играе важната роля на рицар във френската история. Девизът на ордена е "Чест и Отечество". Плантар, т.е. Пиер Френски се премества в градчето Аньмас в Горна Савоя и се препитава като чертожник. През 1948 г. се оженва и му се ражда дъщеря. Вероятно е напуснал Париж, за да започне нов живот в буржоазно (т.е. еснафско) битие като грижовен глава на семейство. На пътя му обаче отново застава неговата развихрена фантазия, неистовата му потребност от собствена значимост и непреодолимото чувство, че е предназначен за нещо по-велико.
Катастрофата се стоварва на главата му, когато заради измама е осъден на шест месеца затвор. Следва развод. Но затова пък сега той е отново свободен. Свободен за своите начинания. На 7 май 1956 г. Плантар и неговият приятел Андре Боном основават съюз. Тъй като това става на едно възвишение, което се казва Монт Сион, те наричат новия съюз "Прийоре дьо Сион". В желанието си да печели влияние Плантар предлага да издават малко списание. Озаглавяват го "Сиркюи" ("Кръгът"). Общото между съюза, вестника и рицарството е в това, че цялата работа напомня на начинанията на Дон Кихот. Иначе членовете се обявяват против строителите спекуланти, защитават съществуването на евтини жилища и подкрепят опозиционните политици в областта. За Плантар съюзът е безценен в друго отношение - той отъждествява идеята за рицарски орден.
Предишните начинания въздигат Плантар до нещо като модерна звезда, а това сега е истински орден на рицар-кръстоносец. В главата му орденът е завършен - липсват само неговият смисъл и цел. Но и това е налице и е свързано със самия Плантар - последната издънка на Меровингите. Без да се преувеличава историческата им значимост като най-стара френска династия, трябва да се каже, че Кловис Меровинг е основал държавата на франките и е приел католицизма. С това се полагат и основите на Западна Европа. Меровингите обаче залиняват като род и техните управители, т.нар. хаусмайери, ги изместват от позициите на властта.
Очите на Плантар трябва много да са светнали, когато открива връзката на тази история с друга голяма легенда - тамплиерите. Родът на кралете хаусмайери произлиза от рода Капетинг. Предпоследният Капетинг, Филип IV Хубави, забранява и преследва тамплиерите, изпраща ги на кладата и отнема имуществото им. Въпросът защо силният орден на тамплиерите е превзет като малка слаба крепост, занимава отдавна изследователите. Плантар открива отговора! Защото те не са били истинският орден, защото тяхната тайна се намира в един още по-таен орден и той е "Прийоре дьо Сион", чиято задача е закрилянето на наследниците на Меровингите, законните крале на Франция. А последният Меровинг - това естествено е той самият - Пиер Френски.
Във времето, последвало събитието, Плантар депозира анонимно в Националната библиотека в Париж тайни досиета, които между другото съдържат и пълния списък на Великите майстори на "Прийоре дьо Сион". Списъкът впечатлява с последователността, с която той сам ad absurdum (напълно абсурдно) се е попълвал. На ордена трябва да са били представяни: парижкият окултист Никола Фламел, магът и пророк Нострадамус, алхимикът Робърт Флъд, немският пиетист Йохан Валентин Андре, Исак Нютон и храбрият свободен зидар Чарлс Радклиф, писателите Шарл Нодие и Виктор Юго и композиторът Клод Дебюси. Леонардо да Винчи също е част от праотците, а предшественик на Плантар по длъжност е бил поетът Жан Кокто.
Писателите Жерар дьо Сед и Филип дьо Шеризи добавят това, за което Плантар не се е досетил - легендата за приказното съкровище, което странният абат Сониер трябва да е намерил в църквата в Рен льо Шато и което не може да бъде нищо друго, освен съкровището на тамплиерите. Дьо Сед допълва, че това не само е съкровището на тамплиерите, но то дори може би е съкровището от Соломоновия храм, сиреч Светият граал, донесен от смелите рицари във Франция. Трябва да се добави,че областта около Рен льо Шато е една от най-загадъчните и тайнствени френски области. Тук тамплиерите са издигали свои кули, в този край се заражда гонението на вещици през Средновековието. Албигойците и катарите* са били езотерици, мистици и по отношение на мистицизма са сродни с розенкройцерите.
Вариантите на историята за съкровището от Рен льо Шато са толкова, колкото са езотериците и английските телевизионери. Последните стигат до фамозната идея, че френската дума sangral (от sang rеal - царска кръв), която се появява и като понятие за Светия граал, показва, че Граалът съдържа свята кръв - кръвта на Исус Христос. Крачката от тази идея до фантома "кръвно родство" е много малка. Британските телевизионери са си спомнили много добре възмущението, което предизвиква филмът на Мартин Скорсезе "Последното изкушение на Христос", прожектиран по времето на тяхната младост. Там Мария Магдалена и Исус Христос създават семейство. Този филм надига бурна вълна и отключва скандал от първа степен. Последван е от католически демонстрации пред кината, в които се прожектира филмът, папата изрича думи на отлъчване, разрушени са кина, унищожени са филмови ленти.
Сега пък английските автори са решили, че в доста грубата история за потомците на тамплиерите и мистериозното съкровище от Рен льо Шато липсва вълнуващият момент, липсва онази есенция, която превръща едно безобидно питие в адска микстура. И това е продаваемият скандален елемент, който добавя пиперливата подправка: Мария Магдалена има деца от Исус Христос и след смъртта на мъжа си тя ги довежда във Франция - защо ли винаги във Франция - и полага началото на рода Меровинги. Накратко казано, брачната двойка Исус Христос и Мария Магдалена са родоначалници на франкските Меровинги. Техните потомци, произхождащи по директна линия от Исус Христос и носещи дрехи и отличителни белези на рода Меровинги са живият Граал, защото в техните вени тече кръвта на Месията.
Според тази теория добрият Пиер не само че е потомък на последния меровингов крал Дагобер II, но е също и прапраправнук на Исус Христос. Ако приемем теорията на британските телевизионни автори Бейджънт, Линкълн и Лий трябва да вярваме, че Пиер Атаназ Мари Плантар, който умира през 2000 г., е директен потомък на Исус Христос, тъй като детайлите в историите перфектно съвпадат. Не може да е случайност, че Исус Христос-младши, сиреч Плантар, се връща при баща си в свята година - 2000 години след разпятието. А що се отнася до това, че Плантар официално е син на иконом - кой може да гарантира, че юридическият баща на Исус е дърводелец, а Мария не е готвачка като майката на Плантар. Никой на света освен Бейджънт, Линкълн и Лий, дори и папата или самият Плантар не могат да знаят това. Ако човек рече, може и да се изгуби в тези плетениците от безумие и спекулации. Но те нямат нищо общо с истинския живот и с историята. Казано накратко - те са върховно безчинство от гледна точка на историята.
Проблемът на тези спекулации, представяни като теории, се състои в това, че историческата хронология напълно им убягва, лишени са от каквото и да е познание за историческите процеси и се занимават единствено с комбиниране на феномени. На такава база всичко може да се твърди и дори привидно да се доказва в порочен кръг. Същото би било валидно и ако в кръвната линия от потомци на Исус поставим човечета от Марс. Само че тогава съкровището щеше да е скрито от извънземните, "Прийоре дьо Сион" щеше да пази поколенията на извънземните, които щяха да бъдат преследвани от църквата, но накрая извънземните щяха да притежават доказателство, че няма Бог, което пък щеше да постави под съмнение съществуването на църквата и т.н. и т.н.
Преди да се спекулира с вероятността за родство по кръвна линия, изниква въпросът за неговата биологична вероятност, за теологичния му смисъл и историческа цел. Цялата история на човечеството се състои от възходи и падения на родове, които са владеели сцената за по-кратко или по-дълго време. За да преценим ползата от един таен и пазен наследник на западнал род с 1300-годишна история например, да обърнем внимание на липсата на интерес от страна на Австрия към нейната легитимна династия - добре известните Хабсбурги. Дали Френската република ще се впечатли, ако в утрешния ден някой се представи за наследник на Дагобер? Мечтата за връщането на добрия цар е стара мечта. Да си спомним легендата за Фридрих Барбароса, който почива в планинския хребет Кифхойзер и един ден ще се върне, за да спаси Германия, или за легендарния кръг около цар Дмитрий в Русия. Няма нито една разбираема причина таен орден да пази потомците на западнала династия.
Теологически погледнато, всички сме деца на Бога и при литургията споделяме мистичната си общност. Ако вярваме в Христос значи произлизаме от Христос. Затова от теологична гледна точка кръвната линия би била чисто дублиране. В биологичен аспект кръвта би била твърде "разредена" чрез браковете през изминалите 2000 години, а генетичният коктейл - така смесен, че едва ли е останало нещо от божествения сок, - освен ако се е внимавало стриктно във връзките, което пък би могло да бъде задача на "Прийоре дьо Сион". Но защо ли тогава умни мъже биха се грижели за потомството на едно семейство? С какви намерения? Каква е целта?
Всички тайни общества на всички времена са създавали легенда за легитимацията си. В случая с "Прийоре дьо Сион" в началото на XX в. за пръв път обаче има легенда за тайно общество без тайно общество. "Прийоре дьо Сион" никога не го е имало като реално тайно общество, но като функция - да. За повече достоверност Плантар посочва имената на известни личности като членове на съюза. Но се стига до клетвени декларации. Според данните предприемачът Роже-Патрис-Пела принадлежал към ордена. Когато полицията открива тялото му в Ке-де-з-Офевр извиква Плантар за показания. Така, без да иска, авантюристът попада в сериозна политическа афера. Пела е поддържал приятелски отношения с президента Митеран и неговия някогашен външен министър Пиер Береговой. Предприемачът е дал на Береговой безлихвен заем. Гръмва афера, която се смята за върха на айсберг.
По принцип цялата тази история остава неразплетена, но е факт, че някои хора от обкръжението на Митеран - Пела, Береговой, представителят на президента Франсоа Гросувр и отговарящият за проверяването на Елисейския дворец за подслушвателни устройства Пиер-Ив Гезу - са замесени в мистериозни обстоятелства. Последният е намерен на 12 декември 1994 г. обесен в жилището му. Според полицейските доклади Пела, Береговой и Гросувр са се застреляли. Ако някога може да се надникне в намиращите се при Митеран папки, Френската република може би ще преживее някои изненади.
Плантар, за който всичко това е твърде голяма лъжица и който няма зад гърба си мощен таен съюз, признава накрая, че просто си е измислил всичко. Следователят го предупреждава да престане с тази подвеждаща лудория и освобождава "невинния фантазьор". До смъртта си през 2000 г. Плантар живее скромно и тихо в Париж. Както често се случва, печеливши от цялата история са други.
Откъсът се публикува със съдействието на ИК БАРД.
Книгата можете да закупите оттук.
