ПОВЕЧЕ ЗА КНИГАТА

 

ПОВРАТНА ТОЧКА

 

Когато пристигнах пред ресторанта, паркирах колата и се облегнах на седалката, за да помисля. Знаех, че Чарлин е вече вътре и ме очаква да поговорим. Какво ли имаше да ми каже? Шест години не бяхме се виждали. И защо ли се появяваше тъкмо сега, когато бях решил за около седмица да се уединя?

 

Слязох от колата и се отправих към ресторанта. Зад мен на запад потъваха последните лъчи на слънцето и хвърляха златисти отблясъци по влажния паваж на паркинга. Едва преди час премина кратка буря, която всичко заля и сега лятната вечер бе прохладна и свежа, почти нереална в гаснещата светлина. Полумесецът вече се бе откроил на небето.

Вървях, споходен от някогашните си спомени за Чарлин. Дали бе все така красива, пламенна? Как ли се бе променила с времето? И какъв ли ще да е този ръкопис, за който спомена - този древен документ, открит в Южна Америка, за който така да няма търпение да ми разкаже?

 

- Самолетът ми има двучасов престой - обади ми по телефона тя. - Искаш ли да идем някъде на обяд? Този ръкопис ще те заинтересува - и ти имаш малко склонност към подобен род мистика.

 

Подобен род мистика? Какво ли имаше предвид?

Ресторантът беше претъпкан. Имаше двойки, които чакаха някоя маса да се освободи. Открих разпоредителката и тя ми каза, че Чарлин вече се е настанила. Поведе ме към един подиум над централната част на ресторанта. Когато изкачих стъпалата, видях група хора, стълпени край една от масите. В навалицата имаше и двама полицаи. Те най-внезапно се обърнаха и се втурнаха покрай мене надолу по стъпалата. Когато и останалите от тълпата се разпръснаха, видях, че в центъра на това всеобщо внимание бе една жена на масата... Чарлин!

Бързо се отправих към нея.

 

- Какво става, Чарлин? Какво се е случило?

Тя тръсна глава привидно възмутена, изправи се и на лицето є се появи добре познатата ми лъчезарна усмивка. Косата є, както забелязах, бе малко попроменена, но лицето є си бе останало същото, каквото си го спомнях: дребни фини черти, широка уста, огромни сини очи.

 

- Направо да не повярваш - каза тя и приятелски ме прегърна. - Преди няколко минути станах за малко и през това време някой ми откраднал куфара.

- А в него какво имаше?

 

- Нищо особено - книги, списания. Бях си ги взела за из път. Пълна лудост. Хората от околните маси казват, че някакъв тип просто така си се приближил, взел си куфара и излязъл. Казаха на полицаите как изглеждал и те тръгнаха да претърсват наоколо.

- Не мога ли да им помогна с нещо?

 

- Не, не. Остави това. Нямам много време, а ми се иска да си поговорим.

Кимнах и Чарлин предложи да седнем. Приближи се сервитьор и ние прегледахме менюто и поръчахме. Поговорихме десетина-петнайсет минути за туй-онуй. Не исках да се впускам в приказки за себе си и защо съм се уединил, но Чарлин не се примири с такава неопределеност. Облегна се назад и пак ме стрелна с познатата си усмивка.

- Добре, а сега кажи какво по-точно става с тебе? - постави въпроса направо тя.

Погледнах я в очите, които изпитателно ме наблюдаваха.

 

- Значи искаш веднага всичко да разбереш, а?

- Както винаги - отвърна тя.

- Ами в момента съм си дал малко почивка край езерото. Това е. Преуморен съм, а и ми се ще да помисля за някои неща.

- Споменавал си ми за това езеро. Но май си спомням, че имахте намерение със сестра ти да продавате мястото.

- Не сме го продали. Но наистина данъците са прекалено високи. Непрекъснато се увеличават, защото парцелът е близо до града.

Тя кимна.

 

- Ясно. И какви са ти плановете?

- Още не знам. Имам нужда от промяна.

Тя ме погледна заинтригувано.

- Да не би и ти да не можеш да си намериш място като всички напоследък?

- Вероятно е така - отвърнах аз. - Защо питаш?

- Пише го в Ръкописа.

Аз не отвърнах. Само я погледнах.

- Кажи ми нещо за този Ръкопис.

 

Тя се облегна на стола, сякаш да си събере мислите, после отново срещна погледа ми.

- Нали ти казах по телефона, че преди няколко години напуснах вестника и започнах работа към една фирма за изследване на културните и демографски промени към Обединените нации. Напоследък ходих по работа в Перу. Правих проучвания към университета в Лима и дочух, че бил открит някакъв си стар ръкопис, но никой нищо повече не можа да ми каже, дори и в катедрите по археология и антропология. Обърнах се към правителството, а те пък ми отказаха всякаква информация. Някой ми спомена, че правителството искало да скрие за съществуването на такъв ръкопис. Имало си съображения, но така и не разбрах какви.

- А ти нали си ме познаваш - продължи тя. - На любопитството ми не може да се устои. Свърших си работата и останах още няколко дни да видя какво мога да узная. В началото стигах все до задънена улица. Но веднаж в една закусвалня в покрайнините на Лима ми направи впечатление свещеник, който ме наблюдаваше. Накрая дойде при мене и ми призна, че същия ден ме е чул да разпитвам за Ръкописа. Не си каза името, но беше готов да отговори на всичките ми въпроси.

 

Тя се позапъна, после отново настойчиво ме погледна.

- Той твърди, че Ръкописът датира от около 600-та година пр.н.е. В него се говори за бъдещ коренен прелом в живота на човечеството.

- И кога ще започне този прелом? - попитах аз.

- През последните десетилетия на двадесети век.

- Искаш да кажеш, в наше време?!

- Да, в наше време.

- И в какво ще се състои този прелом? - попитах аз.

 

Въпросът ми като че ли малко я затрудни, но тя отвърна:

- Свещеникът твърдеше, че това ще бъде един бавен процес на пробуждане на съзнанието не в религиозен, а в духовен смисъл. На път сме да открием нещо ново за човешкия живот на тази планета, за това какъв е смисълът на нашето съществуване и това познание, по думите на свещеника, коренно ще промени човешката култура.

 

Тя замълча малко, след което добави:

- Свещеникът твърди, че Ръкописът е разделен на части или глави, всяка от които е посветена на отделно откровение. Там се казва, че в наше време хората ще започнат да осмислят тези откровения в хода на постепенното развитие към една напълно духовна култура на Земята.

 

Аз малко иронично вдигнах вежди и поклатих глава:

- И значи ти наистина вярваш на всичко това?

- Ами, според мен... - започна тя.

- Само се огледай наоколо - прекъснах я аз, сочейки към тълпата под нас. - Ето ти го реалния свят. Да забелязваш някаква промяна?

Едва бях изрекъл тези думи и от крайната маса долетя някаква ядна реплика. Не разбрах за какво се отнасяше, но бе изречена на такъв висок глас, че целият ресторант се смълча. Веднага ми мина през ума, че може да е станала нова кражба, но после стана ясно, че е кавга. Някаква жена на около 30 години се бе изправила на масата и гледаше с убийствен поглед мъжа насреща й.

 

Откъсът се публикува със съдействието на ИК БАРД.

Книгата можете да закупите оттук.