Лъскава черна кола чакаше пред гарата, а през прахта, дебела няколко сантиметра, без да й обръща внимание, към тях крачеше свещеник. В дългото си расо напомняше на нещо от миналото и сякаш не стъпваше като обикновен човек, а се движеше като в сън; прахта около него се вдигаше на облачета, които се чернееха на последните лъчи на залеза.
- Здравейте! Аз съм отец Де Брикасар - заговори той, като подаваше ръка на Пади. - Сигурно вие сте братът на Мери: приличате си. - Той се обърна към Фий и доближи безсилната є ръка към устните си, като се засмя искрено изненадан: никой не можеше по-бързо от отец Ралф да отличи благородното потекло на една жена. - Колко сте красива! - отбеляза той, сякаш изричаше най-естественото нещо на света за един свещеник.
Чак тогава погледът му се прехвърли на скупчените момчета, спря озадачен върху Франк и се плъзна по другите един по един, както бяха наредени по височина. Зад тях Меги стоеше съвсем сама, зяпнала го с отворена уста, като че виждаше самия бог. Без да забелязва сякаш, че расото му от скъп шевиот се валя в прахта, той мина покрай момчетата, клекна пред Мегън и я хвана с двете си ръце - силни, нежни и добри.
- А ти коя си? - попита той засмян.
- Меги - отвърна тя.
- Името є е Мегън - намеси се свъсено Франк с чувство на омраза към този красив и потискащо висок мъж.
- Любимото ми име: Мегън. - Той се изправи, но задържа ръката на Меги в своята. - По-добре е да пренощувате в презвитерството - каза той, като поведе Меги към колата. - Утре ще ви закарам в Дройда, много е далеч, а вие сте пътували с влак чак от Сидни.
Освен хотел "Империал", католическата църква, манастирът, католическото училище и презвитерството бяха единствените тухлени постройки в Гилънбоун, а дори голямото общинско училище се беше задоволило с паянтов строеж. Щом падна мрак, въздухът стана изведнъж много студен, но в приемната на презвитерството гореше камина с дебели пънове, а отнякъде се носеше апетитна миризма на ядене. Икономката, съсухрена шотландка с изумителна енергия, се засуети да им показва стаите, като не спираше да говори с разлетия си северозападен акцент.
Свикнали с недостъпните и резервирани духовници в Уахин, Клийри бяха смутени от непринуденото и любезно държане на отец Ралф. Само Пади се поотпусна, защото това му напомни за дружелюбните свещеници в родния му Голуей, които се отнасяха приятелски и с най-обикновените хора. Семейството вечеря сред почтително мълчание и при първа възможност се оттегли горе. Пади неохотно ги последва. От вярата той черпеше топлина и утеха, а религиозността на останалите се коренеше във внушения страх от наказание.
Откъсът се публикува със съдействието на ИК БАРД.
Книгата можете да закупите оттук.
