"Пипи Дългото Чорапче" е първата книга на Астрид Линдген.

Тя създава историята през 1941 г., докато гледа болната си 7-годишна дъщеря Карин. Детето само дава името на героинята - Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългия Чорап.

Тя е 9-годишна, червенокоса, луничава, с две стърчащи настрани плитки. Живее във Вила Вилекула с малката маймунка на име Господин Нилсон и коня, който често държи на верандата и може с лекота да премести, когато пожелае.

Пипи е дъщеря на морския капитан Ефраим Дългия чорап, от когото е наследила огромната си сила. Баща ѝ пада в морето по време на буря и морето го отнася до остров Корекоредут в южните морета, където става "дебел бял вожд". Той се връща в Швеция, за да отведе дъщеря си на острова, но Пипи отказва, тъй като е привързана към дома си и приятелите си Том и Аника.

През 1946 г. е издадена втората книга - "Пипи се качва на борда", а през 1948 г. - "Пипи в Южните морета". В периода 1969-1975 г. излизат още шест книги, а последните две книги за Пипи са публикувани в 1979 и 2000 г. Те обаче никога не постигат популярността на първата книга.

Ето няколко цитата от любимата детска книга: 

Защо вървя заднишком ли? - възкликна Пипи - Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да живее, както си иска?"

"Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите."

"Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи."

"Но, Пипи, каза Томи, - можеш ли да свириш на пиано?
- Отде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала - отвърна Пипи. А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения."

"Най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено, ако сами си го определят."

"Седя си в моята самота и така се надлъгвам със себе си, че да ти е драго да ме слушаш. Онази вечер, когато си легнах, скалъпих една опашата лъжа за някакво теле, което умее да плете дантела и да се катери по дърветата, и знаете ли, вярвах си на всяка дума! Това се вика добра лъжа."