В книгата си „Любов призори" французойката Елизабет Барийе ни разкрива практически неизвестната история за любовта между италианския скулптор и художник Амедео Модиляни и руската поетеса Анна Ахматова. Благодарение на събраните търпеливо доказателства - писма, стихове, дневници, фотографии, рисунки - авторката проследява тази „любов призори", породила се между двамата творци в зората на тяхната младост.
В парижко кафене в началото на ХХ в. се срещат двама гениални, но все още в началото на пътя си творци: руската поетеса Анна Ахматова и италианският скулптор и художник Амедео Модиляни. Модиляни е още в търсене на своя път в изкуството, който в крайна сметка ще го отведе от скулптурата към живописта. Анна прави своите първи стъпки в поетичните кръгове.
Ахматова е на сватбено пътешествие в града на любовта и там, в кафенето, където се среща парижката бохема, младата руска поетеса се запознава с Модиляни. Привличането помежду им е много силно, но срещата е за броени часове. Скоро след това младото семейство се връща в Русия. Модиляни изпраща на Ахматова много изпълнени със страст писма. Поетесата, водена от сърцето си, се завръща в Париж през следващата година. Този път е сама и двамата с Модиляни изживяват своята голяма любов.
Тази любов е кратка, но бележи живота и на двамата. Млади, красиви и влюбени те обикалят из улиците на града и вместо да ходят по соарета, рецитират стихове из среднощния Париж. Анна не знае италиански, а Амедео не говори руски - общуват си на френски, но универсалният език на любовта е това, което ги свързва най-силно. Амедео не само рисува любимата си, но и я извайва от камък.
Елизабет Барийе е френска писателка, родена в Париж. Първият й роман „Тяло на девойка" излиза в средата на 80-те години на ХХ век, а критиката я сравнява с Колет. Пише есета, романи, пътеписи; живее 15 години в Амстердам; след това пътува из Индия и Русия. Носител е на няколко литературни награди.
