1. Хотел "Кларидж", Лондон
- След единадесети септември сякаш никой не иска парите ми - каза Борис Посарнов с типичен руски акцент.
- Именно това прави нашата банка различна. - Ърнест Джонстън, който закусваше с него, кимна. - Можем да ви осигурим услуги, които другите не са в състояние да предложат. В края на краищата вие сте един от най-важните и иновативни клиенти, така че работата ми е да намеря решение на проблемите ви, нали така?
Синьо белите райета на ризата на Джонстън се подчертаваха от бялата яка и маншети, едва видими под костюма от "Брукс Бръдърс". Бледожълта вратовръзка и неестествено червени тиранти завършваха общото впечатление от носещия ги като за преуспяващ американски инвеститор, какъвто и беше. Отчасти умеещ да забавлява домакин, отчасти финансов съветник, Джонстън играеше важна роля в Манхатън Банк - една от най-бързо разрастващите се инвестиционни банки в Съединените щати. Работата му бе да надушва и измъква пари от богаташи, да създава и поддържа доходоносни финансови контакти всеки път, когато му се отвори случай. Тази сутрин търсенето му го бе довело в Лондон.
Посарнов предпочете да подмине риторичния му въпрос и мълчаливо изчака младия келнер с бляскава и безупречно чиста ливрея да остави чайника на ослепително бялата покривка и да се отдалечи.
- И как предлагате да узаконите парите ми в този регулиран свят, в който живеем?
Джонстън се наведе заговорнически напред.
- По една случайност тъкмо в момента изникна уникална възможност на пазара на облигации. Идеална е за вашите нужди и предполагам, че ще успеем да прекараме всичките тридесет и пет милиона долара на компанията ви през пазара за два-три дни.
- А рискът? - скептично попита Посарнов.
- Точно това е сладкото на транзакцията. Няма риск. Капиталът ви е напълно защитен. На банката є трябва Ю КЕЙ Трейдинг Къмпани да играе съвсем малка роля в закупуването на голям брой държавни облигации, което искаме да извършим за своя сметка, а в замяна на това сме склонни да гарантираме стопроцентово капитала на фирмата ви.
Борис най-сетне се усмихна и обикновено киселата му физиономия се смекчи.
- Е, не бих могъл да искам повече от стопроцентова гаранция, нали? Новината определено е чудесна. А комисионите? На каква сума ще възлизат?
Джонстън се облегна енергично назад и нанесе окончателния си удар.
- Като изключим личния ми хонорар за уреждането на транзакцията, няма да има никакви комисиони, тъй като банката се нуждае от съгласието на компанията ви, за да заобиколи някои правила и наредби на Комисията по ценните книжа и борсите. - Махна пренебрежително с ръка. - Нищо сериозно, просто технически подробности.
Борис завъртя незапалена кубинска пура в пръстите си и огледа пищната обстановка. Една от най-добрите трапезарии в Лондон бе подходяща сцена за един от най-успешните и градивни бизнесмени на Русия, помисли си. Обичаше Англия, беше се установил тук и искаше да се отнасят към него с уважението, което му се полагаше по право. Парите можеха да му купят това уважение. В момента му трябваше единствено механизъм, който да му позволи да харчи свободно придобитото по съмнителни начини богатство във водещите търговски и обществени центрове на света. И беше на път да го получи.
- Условията ви ми харесват. Съгласен съм!
С това деловата част приключи и двамата се заеха с наслада с яйцата по бенедиктински, и двамата повече от доволни от свършеното.
Откъсът се публикува със съдействието на ИК БАРД.
Книгата можете да закупите оттук.
