ЕНЕРГИЙНАТА МАТРИЦА
Науката и изкуството на трансформацията
1. Раждането на енергийната матрица
Момиченцето беше само на три годинки. Влезе с майка си в кабинета ми по хиропрактика в шест следобед и беше последната ми пациентка в края на един изтощителен и напрегнат ден. Сутринта бях шофирал в продължение на четири часа, за да стигна навреме в кабинета си в Ливингстън, Монтана. Предишната нощ бях прекарал в един мотел, защото пътуването от Сиатъл направо ме бе изтощило. Бях записан за студент в Университета по натуропатична медицина "Бастир" в Сиатъл и ми предстоеше тежка програма, след осъществяването на която щях да се дипломирам като доктор по натуропатична медицина.
Успоредно с това трябваше да осигурявам и прехраната на семейството си. Все още не бях се явявал на изпит по хиропрактика пред щатската комисия във Вашингтон и затова се налагаше да пътувам два пъти в месеца до Монтана, където практиката ми все още вървеше добре независимо от малкото време, което прекарвах там. Въпреки че все още нямах диплома, бях придобил известна репутация в околността като онзи чудак, който практикува някаква странна медицина. Бях привикнал вече с необикновените случаи, които чакаха пред вратата на кабинета ми. Майката ми обясни, че са се консултирали с невролог, който е поставил диагноза "мързеливо око" на момиченцето. Той є казал, че не може да препоръча никакво лечение, нито хирургична намеса. Ако на детето се постави превръзка на окото, може би то ще се оправи, когато навлезе в пубертета. Майката ме погледна и каза: "За мен това не е решение. Вие какво мислите?"
Аз потънах в дълбок транс, предизвикан несъмнено от липсата на достатъчно сън, и започнах да бръщолевя нещо за един епизод от "Супермен", който бях гледал през петдесетте. Там едно сляпо момиченце печели състезание за написване на есе, спонсорирано от "Дейли Планет". Наградата е пътешествие около света със Супермен. Когато Кларк, Лоуис и Джими отиват в апартамента на момиченцето в Ню Йорк, за да се срещнат с него, Кларк е потресен, когато разбира, че тя е сляпа. Объркан от този странен обрат на нещата, той я пита: "Миличка, защо искаш да летиш със Супермен около света?", на което детето отговаря простичко: " Супермен всъщност не съществува, но искам "Дейли Планет" да помогне на мама да полети, за да намери моя татко."
В този епизод бащата на момиченцето, Дан, извежда семейството си на разходка с кола през уикенда и катастрофира жестоко, когато се опитва да избегне удар с пешеходец. Колата се удря челно в уличен стълб и предното стъкло засипва пътниците с парчета стъкло.
Родителите разбират, че дъщеря им не вижда доста време след катастрофата, защото тогава тя е съвсем малка. Специалистът, на който я водят за консултация, потвърждава опасенията им - детето е напълно сляпо. Когато го питат може ли да се направи нещо, той отговаря, че за съжаление е напълно безсилен и се опитва да утеши обезумелите от скръб родители, като им казва, че понякога слепотата може да изчезне след заклинание, но не бива да възлагат големи надежди на това.
Родителите се опитват да преодолеят нещастието и да запазят семейството, но бащата изпитва огромно чувство на вина и през следващите месеци е разкъсван от угризения, докато в един момент решава, че не може да живее повече така. Всеки път когато поглежда жена си, той вижда обвинението и болката в очите є. Една нощ той напуска дома си и никога повече не се връща. Когато семеен приятел се опитва да го издири, той разбира, че Дан смята да се присъедини към Чуждестранния легион.
Разстроен до сълзи от тази тъжна история, Кларк решава, че трябва да направи нещо. Каква е ползата от неговата суперсила, когато трябва да стои и безпомощно да гледа отстрани? Той знае, че първото нещо, което трябва да направи, е да убеди момиченцето, че наистина е Супермен. Тогава съзира ръжен, подпрян на камината, взема го и го занася при сляпото момиченце. После внимателно є го подава, за да почувства тя метала и го огъва сръчно около тънкото вратле на детето. Смаяно, то прошепва: "Ти наистина си Супермен, само той може да направи това!"
Супермен отговаря с тъжна усмивка: "Да, така е, миличка." И коленичи пред момиченцето, за да изправи огънатия ръжен.
Когато коленичи пред нея, той забелязва малко парченце стъкло, заседнало в окото, близо до зрителния нерв. Предполагайки, че това може да е причината за слепотата на детето, той се среща с хирург и го убеждава да оперира момиченцето.
Момиченцето проглежда и заедно със Супермен лети около света. Когато се връщат и влизат през прозореца на апартамента в Ню Йорк, мама и татко ги очакват, хванати за ръце като млади влюбени. (Супермен е успял да намери Дан и го е върнал вкъщи с надеждата, че ще се сдобрят и заобичат отново.) Въздишка на облекчение и още половин час фантазии със задължителния щастлив край.
Когато свърших разказа си и излязох от унеса, аз се обърнах към майката:
"Нямам представа защо ви разказах всичко това." Докато я гледах, с периферното си зрение съзрях вдясно от нея не кой да е, а самия Джордж Рийвс като Супермен!
"Сигурно ми се привижда", помислих си, но той стоеше там, триизмерна холограма, и червената му наметка се развяваше от невидим вятър. Можех да се протегна и да го докосна, ако исках. От очите му излезе лъч светлина по посока на момиченцето, седнало на леглото за прегледи. С вътрешното си зрение и с помощта на Супермен видях тъмно петно, резултат от блокажа на енергия дълбоко в областта на мозъка, където се намират връзките към зрителния нерв.
Свикнал съм с всякакви странни неща, случвали се по време на практиката ми. Всъщност вече разчитам на проявите на интуиция, на "магията", на всичко онова, което изглежда на пръв поглед странно. Но това беше вече прекалено, даже и за мен! Съзрях лъч жълта светлина да излиза от очите на Супермен. Да, знам, че рентгеновите лъчи не могат да се видят с просто око, но аз трябваше да ги видя, за да разбера, че нещо се случва! Реших, че това трябва да е нещо важно, без значение дали е силна халюцинация, вестител или нещо от "Досиетата Хикс". Реших, че трябва да му отдам значимото и да пристъпя към действие.Трябваше ми време да проумея, че не мога да стигна до блокажа, а и майката едва ли щеше да се съгласи да сондирам. Набързо премислих дали да не приложа интраорална черепна техника, при която вкарвам ръката си в устата и я повдигам към плочките на черепа. Това може би щеше да помогне, но детето беше само на три годинки. Имах горчивия опит от собствения си син и знаех, че ако поставиш ръката си в устата им, това плаши децата и те инстинктивно хапят.
Прехвърлих наум всичко, с което разполагах като познания, и не открих нищо друго като възможност. Тогава реших, че колкото и налудничаво да изглежда, ще приема играта на големия мъж в синьо с червеното наметало. Аз си падам малко прагматик и странно или не, ако се случи нещо подобно, знам, че за това си има основателна причина. Обикновено се осланям на вътрешното си чувство, което в този случай настоятелно ме призоваваше да опитам.
Поставих дясната си ръка с изправен показалец върху веждата на детето, точно върху мястото, което ми посочи лазерният лъч на Супермен. Внезапно от ръката ми бликна сноп енергия, проникна в черепа и проблясна в областта, където интуитивно бях съзрял енергийния блокаж. Изведнъж той просто се стопи! Виждах как енергията нахлува и си проправя път към слепоочията и оттам към мозъка в тила. След това се понесе по нервните връзки към областта, отговаряща за зрението.
Когато завърши пътуването си, тази мистериозна енергия се обърна и се изстреля обратно по пътя, по който току-що беше дошла и най-накрая спря в зрителния хиазъм, където се пресичат оптичните пътища от окото. Очите на детето сякаш заблестяха и миг по-късно то заяви: "Тук има двама души!" Действайки по усет, аз извърших тест на зрението, наречен "акомодация", и то потвърди това, което вече знаех - за пръв път момиченцето виждаше нормално. Всички признаци за "мързеливо око" бяха изчезнали. Колкото и странно да звучи тази история, тя постави началото на това, което по-късно бе наречено "енергийната матрица".
Отговорът на една молитва
Само защото енергията, която наричам енергийна матрица, ме откри или може би аз се явявам този, който я измисли, това по никакъв начин не означава, че тази способност не е съществувала във вселената преди моето преживяване през 1997 година. През нашите тела преминават безкраен брой енергийни сили и полета във всеки един момент от съществуването ни. Макар че не притежаваме необходимата чувствителност, за да ги възприемаме с физическите си сетива, това не означава, че те не съществуват.
Сега, точно в този момент, колко ли различни честоти преминават през тялото ни? Само си помислете за това. Има радиоизлъчвания, телевизионни програми, разговори по мобилни телефони, микровълнови излъчвания навсякъде около нас. И това са само една малка част. Информацията под формата на честоти и вълни постоянно ни залива отвсякъде. За да можем да я възприемем, единственото, което ни трябва, е приемателно устройство и антена. Има достатъчно основания да смятаме, че подсъзнанието ни служи като приемател, а електромагнитното ни поле функционира като антена.
Нашата нужда или желание действа като сила на привличане, която програмира съзнанието ни да открива преживявания или информация. Ето защо смятам, че това бе причината да преживея онова, което по-късно реших да нарека енергийната матрица. Отчаяно се нуждаех от помощ в този момент и призовах небесата да ми помогнат. Някъде ме чуха и ми отговориха по начин, за който не можех дори и да си мечтая.
По това време практикувах хиропрактика и резултатите вече не ме удовлетворяваха. Ръцете ми се схващаха по странен начин, и то до такава степен, че ноктите ми се забиваха в дланите. От ден на ден ми ставаше все по-трудно да помагам на хората посредством манипулации върху гръбначния стълб. Молех се за помощ на ангелите хранители и на закрилниците си, защото вярвах, че те са винаги някъде около мен и неизменно присъстват в момент на нужда.
Когато най-после получих отговор на молбите си, той беше под форма, която едва ли някога съм си представял. Исках само ръцете ми да спрат да се сгърчват, за да мога да продължа с хиропрактиката. Вместо това ми се показа защо ръцете ми реагираха по този начин. Очевидно тази нова енергия се опитваше да се прояви чрез мен и вероятно несъзнателно по някакъв начин аз се опитвах да блокирам нейния поток и проявата на нейната сила и цел. Бях се помолил единствено ръцете ми да спрат да ме болят. Отговорът ми налагаше да се отворя и да приема необичайните свойства на енергията, която протичаше през мен.
Откъсът се публикува с изричното разрешение на ИК БАРД.
