Това е първата изложба за 2010 година, с която Националната художествена галерия открива сезона от календарния си план за временни експозиции.
Изложбата, свързана с името на художника Пенчо Балкански представлява уникална ретро-фото-експозиция с творби от 30-те години на ХХ век. Пенчо Балкански (1908-1985) е запомнен от съвременниците като оригинален график и живописец.
Неговият начален път в изкуството, свързан с фотографията, днес е почти забравен. А в периода 1933-1939 година Пенчо Балкански, собственик на фотоателие "Луна" в центъра на София, урежда шест последователни художествени фотоизложби.
Първата от тях е в галерия "Родно изкуство", бул. Цар Освободител № 14, София. Следват Пловдив (1934), Варна и Белград (1935), Виена (1936) и отново София (1939). Както проличава от тогавашните възторжени отзиви в пресата, Пенчо Балкански се изявява "като вещ художник", който "рисува съвременния живот и чрез обектив и колорит дава състояния, надминаващи художествените картини".
Щастие е, че по-голямата част от тези творби са съхранени в семейния архив на художника и днес, поизтупани от прахта на забравата, могат отново да бъдат видяни.
В настоящата експозиция в залите на Националната художествена галерия са представени близо 150 оригинални фотографии - портрети, пейзажи, актова фотография, сцени от бита, социални и народни типажи, характерни за 30-те години на ХХ век.
Те са придружени с любопитни документални факти и предмети като фотоапаратът "Кодак", чийто обектив Vesta Portrait f-5, е запечатал хиляди образи.
В панорамата от портрети срещаме великия руски бас Фьодор Шаляпин, френския виолонист Анри Марто, детето-чудо на цигулката Васко Абаджиев, Йохан Щраус (внук), кинозвездите: Адолф Волбрюк, Ивет Лебон, Фрида Рихард, Лилиан Диц.
Тук са и български знаменитости като Александър Балабанов, Антон Страшимиров, Владимир Димитров-Майстора, Андрей Николов, Иван Мърквичка, Надя Ножарова, Ангел Сладкаров, Ружа Делчева, Никола Балабанов, Александър Малинов, Михаил Маджаров и редица други.
Особен интерес представляват фотографиите от Виенската изложба (1936), която донася европейска слава на художника. Именно виенските специалисти провъзгласяват Пенчо Балкански за "гений на новата фототехника".
Със своите способности на фотограф, кинооператор и художник, той печели необичайна за времето си популярност.
Това се дължи не само на перфектното овладяване на всички новости във фотографията, но и на умението му "да улавя мига", а след това да дообработва с художествени средства изображението от позитива, което прави творбите му неповторими.
