Когато си мисля за тебе, ставам по-хубава,

очите ми есенно грозде в златно облечени.

Когато си мисля за тебе, ставам по-влюбена,

ръцете ми-думи некръстени, безбожни и безнадеждници.

Когато си мисля за тебе, мисълта ми мисли за себе си,

не зная дали ме одумва или се кръсти на свещи...

 

В безверния огън на думите страстта ми чертае замъци

и безсричкови тихи илюзии душат светлината на залъци.

Отключвам зазидани крясъци и мракът нахлува със сила,

безветрия с малко апатия навиват душата ми сива.

Ще стегна примката здраво и някакси пак ще ме има,

във дива коприва и макове, но само във теб ще съм жива.

 

Ако това ви хареса, гласувайте за него на страницата ни във Фейсбук:

http://www.facebook.com/pages/Lifestylebg/369579496036?v=photos#!/album.php?aid=273801&id=369579496036