За колите и автобусите

- Найш колко ми дреме къде ще паркират? Техна си работа - сепна ме нечий глас.

Огледах се. Докато вървях замислено по тротоара, бях стигнал до място, където работници слагаха колчета срещу коли. Отстрани двама възрастни мъже, вероятно познати, може би съседи от сградите наоколо, кротичко спореха:

- Недей така бе, Тоше. Погледни, тротоарът е към четири метра широк. По закон кола трябва да остави 2 метра до стената, пешеходците ще минават спокойно. Какво ти пречат колите?

Спрях да огледам ситуацията. Често паркирах на това място, като идвах до клиенти. Ако продължат до края на улицата, а сигурно ще продължат, вече няма да има как да се спира. Гадоооост. Ще трябва да паркирам на повече от километър оттук и да губя по двайсетина минути. Недай боже пък да се наложи да пренеса от или до колата някой по-сериозен UPS…

- Е като не пречат, що тогава слагат колчета? За да харчат пари ли? - диалогът отстрани продължаваше.

- Парите са от моя и твоя джоб, що да не ги харчат? А защо ги слагат - за да пращат колите на платените паркинги и на сините зони, да пълнят гуши общината и разните им фирми на баджанаци.

- Че аз карам ли ги да идват с коли по центъра? Колко от колите тук са на хора от входа? Половината със зор. Останалите са на хора от офисите, идват с тях на работа. Не могат ли да идват с автобуса?

- Защо да идват с автобуса, като може с кола? По-удобно им е…

- Бах им таковато. Аз се дрънкам в автобуса, те ще ми се правят на тежкари с коли. Щом аз мога с автобус, и те могат. Може па и да не дойдат на работа точно на високи токчета и с курвенски тоалети! - заби гордо кола анти-автомобилистът.

Опонентът му премига - не знаеше какво да отговори. На мен обаче ми стана весело и реших да се намеся:

- Извинявайте, господине… да се пътува с автобус не е лесно. Често ли пътувате?

- Всеки ден по два пъти! - гордо се изпъчи човекът. - Верно че е голяма тъпканица, ама нищо не ми е станало.

- И искате и тези с колите също да пътуват с автобуса? Щом вие можете, и те могат?

- Именно! Какво ще ми се правят на важни. Знаете ли колко по-чист и свободен ще стане центърът? Хем и той ще си паркира по-лесно колата - кимна мъжът към събеседника си, който стоеше отстрани и ме гледаше хитро. Май усещаше, че готвя някакъв номер. За момент ми стана жал за анти-автомобилиста, но продължих:

- Много по-свободен ли ще стане центърът, според вас?

- Ухааа! Половината народ вече пътува на работа с коли, ако не и повече. Знаете ли как ще се изчисти тук, ако си оставят колите в къщи? Тука са… четири… шест… осем… единайсет коли в момента. От тях… две… пет са на хора от кооперацията, останалите шест са на хора, дошли с тях на работа. Половината коли ще изчезнат!

- Разбирам… Прилична кооперация си имате. Шест етажа по два апартамента?

- На два от етажите са и по три! - гордо кимна човекът.

- Общо четиринайсет. И имат само пет коли?

- А, не са само пет. - Той бързо запресмята на пръсти. - Още пет… не, шест коли има.

- А къде са?

- На работа са сигурно. Вечерта бяха тук всичките…

Събеседникът отстрани вече се смееше на глас. Подтиснах желанието си да се присъединя към него - не бях свършил още.

- Значи към… половината хора, да кажем, пътуват на работа с коли, другите - с градски транспорт?

- Там някъде ще да е.

- А като направят невъзможно да се пътува с коли, с какво ще ходят на работа шофьорите?

- Как с какво? С градски транспорт, нали това обяснявам.

- Аха… Кажете ми, като тръгнете сутрин на работа, ще ви хареса ли, ако в автобуса има два пъти повече хора отсега?

- Че то няма как да има два пъти повече хора! Те и сега не се побират, чакам по два-три автобуса, докато успея да се вредя! - Човекът май упорито не разбираше какво се мъча да му кажа.

- Ако спрат колите, ще има два пъти повече хора. Шофьорите няма да имат как да идат на работа, освен с автобус - търпеливо поясних аз.

Внезапно лицето на събеседника ми просветна за миг, след това помръкна. Помисли минута-две старателно, след това проточи неуверено:

- Ами, общината сигурно ще пусне повече автобуси. Ще измислят нещо, ще направят нещо. Не може да оставят хората така. С гаранция ще се измисли нещо…

Продължих си по пътя - бях закъснял. И се усмихнах тъжно на наивността на човека. Очевидно не му хрумваше, че два пъти повече автобуси отсега са страшно много пари - и за возилата, и за гаражи за тях, и за заплати за персонал, и какво ли още не. И че приходите от билети надали ще покриват тези разходи - общините са прочути с това, че стопанисват на загуба транспортни линии, от които реалният бизнесмен печели прилично. Че надали има откъде да паднат експресно няколко хиляди новообучени шофьори, да се материализират от въздуха още толкова трамвайни и тролейбусни пътища, да се съградят за година останалите диаметри на метрото. Накратко - че това, което си представя той, не е възможно технически.

Отделно пък не е реално политически. И сега пътуващите с градски транспорт в София се блъскат и гъчкат както сигурно само в най-западналите страни от Третия свят. На времето токийското метро ме изумяваше като претъпканост - за последните 10 години то се пооправи, а софийските автобуси задминаха най-лошото му положение. И общината непрекъснато приказва как ще оправи транспорта, ще пусне повече коли и какво ли не още, но не си мръдва пръста. Защото линиите и така са на загуба, а ако по тях за същия брой хора се пуснат и повече автобуси или мотриси, съвсем ще потънат…

Не това имах предвид обаче.

Драгият ми събеседник беше видял в колчетата решение, което спасява лично него - ще има по-малко паркирали коли, ще е по-приятно. (Не се беше замислил и грешеше - но това е без значение.) Затова го подкрепяше, без да се замисли, че така прецаква стотици хиляди хора. И че тези стотици хиляди неизменно и задължително, точно както е винаги и във всичко, ще направят пък неговия живот черен. Не за отмъщение, а защото нямат как иначе. Идеята “спасявам се поединично” беше затъмнила в ума му не само това, че така съсипва другите, но дори това, че и той ще бъде прецакан.

Преди време бях писал, пак за колите, за инициативата на Столична община да “разреши” на живеещите да паркират колите си пред жилищата, срещу (не дотам) скромно заплащане. Много от коментарите, за мое смайване, бяха убедени, че това е правилно, и така центърът ще се изчисти от коли. И че “синята зона” трябва също да стане по-скъпа, и т.н.

Да, всеки има право на мнение. Но и всеки има правото да анализира мнението на другите и да си прави преценката за него и за тях. Почти всички тези мнения ми направиха впечатление с една и съща логика - “аз съм по-богат от повечето хора, мога да си позволя да плащам повече от тях - ще подкрепя идеята, ще ги прецакам да си махнат колите и ще паркирам на тяхно място”. Класическо “прееби-другарче”, може би не умишлено, но абсолютно… Чудя се, как да обясня на тези хора, че просто така няма да стане?

Да, отначало ще се получи. И те гордо ще паркират, а по-бедните прецакани ще ги гледат накриво. Само че те ще са се вредили и ще са глухи и слепи за околните… Но след това цените ще скочат още. После и още. Докато не станат непосилни и за тях.

Тогава внезапно ще пропищят. Ще ги озари идеята колко лошо и несправедливо е така, колко е нахална общината, и каквото още щете. Ще започнат да мрънкат и хленчат, както може само някой, който е свикнал да прецаква другите, но този път е бил негов ред. И за нищо на света няма да могат да разберат защо по-бедните, които още преди това са били разкарани, не им съчувстват и не ги подкрепят. Защо им се подхилват, а може би и направо подиграват.

А своята досегашна позиция ще продължават да чуват, заявена убедено, от шофьорите на фирмени коли. (Парите за паркиране ги плаща фирмата - какво значение има колко са?) Да, вече ще им звучи ужасно неубедително и просто няма да разбират как е възможно при тези престъпни цени да подкрепяш идеята. И ще бистрят по кафенетата и в къщи с горчилка какъв егоист е българинът и как гледа само своето, а не подкрепя другите.

(Да ги утеша - ще дойде ред и на шофьорите на фирмени коли. В момента, в който шефът каже: “Много нараснаха разходите - заплати ли ще съкращаваме, или служители?”. Тогава и те внезапно ще прогледнат колко вредни и страшни са големите такси за коли и ще пропищят от тях на свой ред… Поединичното спасяване винаги води до давене.)

Колите и таксите им са само един пример. Българите сме такива във всичко. Затова и сме толкова пропаднали - защото признаваме само поединичното спасяване. А да живееш в общество означава да можеш да се спасяваш предимно или почти само колективно. И е достатъчно престъпник на власт да ни “затопля водата” постепенно, за си направи супа от всички нас - всеки път, когато някой изпищи, другите дружно ще му отказват помощ. Първо един, после друг, трети… до последния. Честито!

Спасението е простичко, но и много трудно. Сигурно втръснах на всички вече с Ганди, но пак ще го цитирам - “Бъди ти промяната, която искаш да видиш в света”.

Преведено на съвременен български - като видиш някой закъсал, не се прави на разсеян, а си мръдни задника да му помогнеш! Дори ако трябва да се понапънеш. И без да въртиш тънки сметки дали ще си получиш помощта обратно с тлъста лихва. Мръдни си шибания задник и помогни на закъсалия, даже ако се вътриш! Иначе такива като мен ще ти серат всеки път на главата, заслужено и с кеф!

Дано тази изказна форма да стигне и до тези хора, които е нужно да го разберат.

http://www.gatchev.info/blog/