Не е лесно да имаш мнение. Не е лесно да имаш становище. Не е лесно да си опозиция.
Живеем в демокрация, казват. Имаме права, казват. Човешки права.
Можем да говорим, да мислим, да действаме самостоятелно и докато не заплашваме себе си или другите около нас физически или психически, за нас няма ограничения.
Или поне така казват.

Ако повярваш в това, те гледат все едно си глупав, болен, луд, наивен или всички тези неща накуп.
Тихичко ти разясняват какво всъщност значи “свободен”, какво означава да живееш в “демокрация”.
Прочитат дребния шрифт. Допълват пропуските. Просветляват те как работи машината.
Тя работи. Не особено ефективно, но работи. Ако всички спазват негласните и неписаните, неспоменаваните… несъществуващите правила… всичко работи.
И не всички са щастливи.
Но работи.
Някак.
Но.

Ако някой направи крачка встрани. Ако каже нещо. Ако го помисли. Ако направи нещо.
Ако застане напреки на машината.
Ако излезе от границите на ограниченията и си позволи да посочи големия розов слон в стаята. Машината се променя.
Тя мачка, тя къса, тя унищожава и убива.
Хората се ужасяват, цъкат, възмущават се, коментират.
След което вдигат рамене и хукват да поправят машината.
Съскат силно в ушите на децата си, че не бива да правят така.
Възмущават се от действията на машината, докато с другата ръка слагат всичко по старите места, така че машината да продължи своя ход без никаква промяна.
Твърдят, че не са съгласни, докато грижовно следят нищо да не се промени.
Не желаят новини, а вехтини. Не желаят промяна, а статика.
Старото е добро, старото е разбираемо.
Може да е зло, но е познатото зло.
Новото е страшно. Новото е опасно. Новото е отричано. То не е харесвано.
По-добре лайна до шия, отколкото да се рискува някой да запали кибритена клечка.

……………………………………………………………………………………………………

НЕ!!!!!!!!
НЕ, НЕ, НЕ, НЕ, НЕ, НЕ!!!!
Аз имам право на избор. Ти също.
Нещата не трябват да бъдат същите като вчера. Не трябва да се свираме от страх в килера.
Ние сме повече от тях.
Не трябва хората да се страхуват от правителството. Правителството трябва да се страхува от хората.
Защото те също са хора. И ние сме ги направили това, което са.
Ако политиците са болни, и страната е болна.
Ако страната е болна, и хората са болни. Ако хората са болни… болни са и политиците. Защото и те са хора.
И някъде трябва да се тегли чертата.
Да се сложи точка. Да се каже стига.
Защото има нормално.
Има и ненормално.
И тези неща могат да бъдат много объркани понякога в човешките глави.
Но има правилно и неправилно.
И тях всеки сам ги усеща.
Независимо какво се говори на висок глас, всеки усеща кое е редно и кое не е.

Не е редно да си по-защитен, ако си плащаш на сенчести типове без вратове и с ланци.
Не е нормално политиците да са по-гнусни от хората в затворите.
Не е нормално да те пребият, задето казваш истината.
Не е нормално държавата да не те защитава.
Не е нормално държавата да те заплашва.
Не е нормално да ти казват какво да мислиш, какво да пишеш, какво да чувстваш.
Не е нормално ДАНС да преследва хората, задето упражняват свободната си воля.
Не е нормално хора, които са работили в ДС, да имат право да гледат същото слънце, което гледат жертвите им. Не е нормално да лъжат хората както преди.
Не е нормално законите да защитават онези, които не заслужават дори милостта на палача.
Не е нормално хората да седят безучастно, блеейки като овце.

…………………………………………………………………………………………………………………

Правилно и неправилно.
С всяко извръщане на главата. С всяко изтърпяване.
С всяко премълчаване… потъваме все по-дълбоко.
С всяко посегателство върху личния живот.
С всяко убийство.
С всеки пребит човек.
Живеем в нечие болно съчинение.
В това съчинение България е велика.
В това съзнание реалността е измислица “направена с малко любов към България”.
В това въображение никой няма права.
В този ум никой няма право на избор.
В тази представа хората са стадо, което просто чака да го острижат.
В тази измислица журналистите са пушечно месо. Само защото някой е купил БНТ и БНР, смята че има право да манипулира мислите на хората. Само защото са купили Фокус, смятат, че всички сляпо се доверяваме на измислиците.
Проблемът с измислиците е, че те са сапунен мехур.
А това, което сапунените мехури правят най-добре, е да се пукат.
ПУК!

А къде е границата?
Където ние я сложим.
Аз, ти, съседът, гаджето, майката, дядото, роднината.

http://eneya.wordpress.com/