Преди няколко месеца попаднах на една статия, обясняваща надълго и нашироко как нито мъжете, нито жените,  се впечатляват от качествата на другия пол, а само от собствените си представи за тях. Авторът твърдеше, че когато се запознаваме с хората ние представяме себе си не такива, каквито сме, а каквито ни се струва, че другият би ни харесал - нещо като подобрена версия.

Не разбрах много какъв е смисълът да предизвикваш интерес  с измислени характеристики, и после да разочароваш или да се разочароваш на по-късен етап. Реших да си направя един социален експеримент... направих си няколко профила в сайтове за запознанства и си избрах три самоличности:

1.      Ева беше на 28, брюнетка, занимаваше се активно със спорт /аз дори фитнеса гледам само на картинка/, вегетарианка, интересуваше се от френско кино и азиатска култура, и си припяваше стари хитове на Браян Адамс.  Ето какъв интерес  предизвика тя:

„ Френско кино?  Да изгледаме заедно нещо, mademoiselle?" /първата покана за среща/

„Ева, искаш ли да те заведа на едно място с уникално барбекю, да видиш как ще зарежеш вегетарианството?" /явно искат още да ме подобряват :р/

„ Look in to my eyes ..." /постарал се е да пусне едно парче на Браян Адамс и да изрови текста/

„Да се пораздвижим заедно? ;) ;)" /сигурно да спортуваш означава да си сексуално издръжлив и съответно-привлекателен/

2. Наталия беше на 35, адвокат, посочила доход над 1000 лева,  интересуваща се от йога, италиански дизайнери, класическа музика и неангажиращи връзки.

.....мълчание.......

„Къде ходиш на йога?" /плах опит за среща/

„ Искаш ли страшен секс с готин пич" /неангажираща връзка винаги ли е равно на еднократен секс? Решил е, че с пари и интелект няма как да се изфука, и минава на мачовския вариант - така де, изглежда, че само секс ми липсва/

„Имам много добра колекция класическа музика, мога да ти дам да я чуеш..." /вяло и предпазливо, очевидно съм застрашителна за среща „на живо"/

3. Искра беше на 30, и донякъде се доближаваше до мен. Обичаше разходки на открито, рок-концерти и мързелуване на плажа. Признаваше си, че чете и Дюма, и Хари Потър.  Беше дизайнер на дрехи и гледаше канадски вълк.

„Мацка, аре на „Скорпиънс!!!" /непринудено/

„Знам едно чудно плажче до Бургас. А да знаеш кви коктейли шти правя..."/този е решил да ме омагьосва.../

„И аз гледам канадски вълк, искаш ли да ги разходим заедно някой път? /поканата е наистина мила, и даже може да я приема/

„Здравей, какви дрехи правиш?  Аз съм собственик на магазин на „Солунска", обади ми се на 0888ХХХХХХ! /Я! Даже едно бизнес предложение J/

Направих си извода, че за запознанство и флирт снижаваш до минимум материалния елемент, за да не плашиш хората със самостоятелност и самодостатъчност.  Дали ще описваш истински или преувеличени черти, за да привлечеш внимание не е толкова важно. Когато представяш себе си, няма общоприети норми, които да покриеш, и всъщност, това, че си различен от другите, само по-себе си е интересно и провокира запознанство.

Да скриеш идентичността си обаче, е нож с две остриета - рискуваш да оставиш назад лични качества, които биха се харесали някого или да изтъкнеш нещо, което само в твоята глава е заинтригуващо.

Материалът е предоставен със съдействието насоциалния клуб за необвързани Forward Singles