Концертът стартира малко след 20:00 часа с появата на първата банда за вечерта - паур метълите от Sabaton. Шведската инвазия започна с парчето „Ghost Division" от последния албум на бандата „The Art of War".

Над скромната сцена, малка и прекалено тясна за шестимата музиканти, бе издигнат българският флаг, на който пишеше с големи букви SABATON, а под него: „History is written today". Звукът беше на ниво, дори за стандартите на зала "Христо Ботев" (Всеки който поне веднъж е бил на концерт там, знае за проблемите с озвучаването).

Последва химнът „Panzer Battalion", на чийто припев публиката успяваше да надпее самите музиканти.

Изумен от феновете, Йоаким Броден показваше възхищението си от верните български батальони, покланяйки им се по време на всяка песен. Епичната „Attero Dominatus" разтресе цялата зала, връщайки всички към едноименния сабатонски албум.

Почти след всяко парче фронтменът на шведската шайка не пропускаше, най-искрено да сподели, че ние сме най-лудите и големи фенове на Sabaton.

Металната инвазия продължи с мачкащата „Price of a Mile", а след нея последва вихрушката "Into the fire". Една от най-известните песни на шведите - "Wolfpack" тотално размаза феновете, а "40:1" и „Panzerkampf", като тежка военна машина, смачкаха изпадналата в екстаз публиката.
Последваха „Union" и „A light in the black" като за пореден път музикантите благодариха на всеотдайната публика и побързаха да се приберат зад сцената.

Не мина много време и дойде ред на биса. Sabaton се качиха отново на сцената и забиха последните си две парчета за вечерта - химнът „Primo Victoria" и по-веселяшката „Metal Machine".
След час и половина изпълнение със счупващи рифове, концертът на шведските пауър метъли завърши. Те обещаха догодина да се върнат със собствените си тирове, фойерверки и огромна сцена, за да дадат заслуженото на българските фенове.

След изпълнението на Sabaton една част от публиката побърза да се изнесе - някои към афтърпартито в „страшния" Блек Лодж, други пък притеснени от вечерния час, който бяха нарушили. Половинчасовата пауза премина в подготовка за втората банда за вечерта.

Публиката се разреди, а възрастовата граница рязко се качи. Малкото останали фенове на Sabaton с любопитство очакваха неформалните хедлайнери за вечерта. От своя страна пък, старите кучета с нетърпение брояха минутите до появата на една от най-чаканите немски банди у нас.

Точно в 22:00 часа на сцената се качиха хеви динозаврите от Rage.

Началото на концерта бе дадено с едноименната песен от последната тава на немците - "Carved in Stone".

Немското трио бе в перфектна форма, не показвайки с нищо, че вече 25 години са на сцената. Питър Вагнер и неповторимия Виктор Смолски се раздаваха докрай, обикаляха сцената и с ентусиазма на 20 годишни младежи, се радваха искрено на топлото посрещане от българските фенове. Единственото свежо попълнение в състава бе барабаниста Андре, който е съвсем отскоро в бандата - едва две години. Фронтменът шеговито го нарече „бебето" на групата.

Втората песен „Higher than the Sky" накара да публиката да избухне, а Г-н Вагнер не пропусна да разпее феновете.

Последвалите по-актуални „Set This World on Fire" и „All I Want" от албума „Unity", показаха класата на незаслужено подценяваната немска банда. Яростната „Black in Mind", от едноименната тава на триото помете публиката, а неповторимата „Enough is Enough" тотално размаза вече изнемощелите фенове.

Rage ни върнаха 20 години назад с класиката „Don't Fear the Winter" от великолепния „Perfect man". Това беше и единствената песен от най-първите, осемдесетарски албуми на бандата - малко разочароващо за част от старата генерация фенове на бандата.
Последва „Great Old One", която премина в по-експерименталната, носеща духа на 90те - „From the Cradle to the Grave".

Химни, като "Paint the Devil on the Wall", „Innocent" и "No Regrets" засипаха публиката в зала „Христо Ботев", с огромна доза „ярост".

Малко преди финала на концерта, Смолски пое инициативата, изсвирвайки кратко китарно соло.

Финалното парче, преди дежурния бис, бе епохалната „War of Worlds", неусетно настъпила след час и половина класически немски хеви метъл. Последната песен за вечерта беше „Soundchaser", който публиката изпя в един глас с групата. След час и половина свирене Rage се оттеглиха, слагайки с това край на над тричасовия съвместен концерт.

Мрачната и студена октомврийска събота не успя да попречи на няколко хиляди фена да изживеят мечтата си. Макар и различни - както стилово, така и възрастово - двете банди успяха да покажат, че са едни от най-добрите за стила си. Организаторите се бяха постарали. Макар и по-семпъл, концертът бе на много високо ниво. Тричасовата хеви-пауър вихрушка напълно задоволи очакванията на публиката. Можем само да се надяваме, да видим отново както Sabaton, така и Rage.