Това, което повечето мъже не искат да чуват е, че всяка жена се страхува от мъжете.

Разбирам ги – чувстват се застрашени, несправедливо обвинени, принудени да се защитават заради нещо, което не са извършили. Но както веднъж обяснявах на моя любим, ако сега пред нас застане един чернокож и каже: “Вие, белите хора, винаги сте подтискали черните”, просто няма как да не се съгласим с него, въпреки че ние двамата дори не познаваме черни хора, камо ли пък да ги подтискаме. Бялата ни кожа автоматично ни дава някаква привилегия, която макар да не усещаме, веднага бихме усетили ЛИПСАТА й. 

Човек не осъзнава, че има някаква привилегия, докато не я загуби. Ако си физически здрав, не го оценяваш, освен ако някаква злополука или болест не те принуди да видиш света от перспективата на инвалид. Никога не съм се чувствала така глупаво, че имам здрав слух, както когато се оказах на тъмна спирка сред група глухонеми хора и трябваше да им пиша на телефона си, за да се разберем.

Затова напълно разбирам мъжете, които се чувстват глупаво, когато разберат, че цял живот разполагат с привилегия, с която жените не се ползват.

Съществена част от възпитанието на всяка жена е да се пази от мъжете. Това, което от малки ни набиват в главите, е “Пази се! Не ходи сама през нощта! Най-добре не ходи никъде сама, не се запознавай с никого, освен ако не те представят познати; не се доверявай на непознати мъже, особено ако изглеждат извънредно дружелюбни, понеже за всяка услуга, която ти направят, ще искат заплащане в натура”.

Всяка жена, дори да е шампионка по бокс, живее с мисълта, че винаги може да бъде нападната, изнасилена и убита от мъж. И напълно основателно – три четвърти от тежките престъпления се извършват от мъже върху жени. И най лошото е, че нашето патриархално общество хвърля вината върху жените.

Това, което всяка изнасилена, пребита или малтретирана жена чува първо е: “А ти с какво го предизвика? За такива работи винаги трябват двама души! А ти защо не си се пазила? Защо си го поканила у вас? Не си ли доста тъпа, че си му повярвала? Ти сама си си виновна!”.

Да си жена, означава, че ти предстоят много ситуации, в които както и да се държиш, каквото и да направиш, както и да реагираш, все е неправилно. Ако мъж ти прави цинични “комплименти” – ако се засрамиш и изчервиш, си задръстена и тъпа. Ако му забиеш един шамар, тогава си зла мъжемразка, която не разбира от майтап. Ако му отговориш в същия тон, значи си курва, която “си го търси”. 

Ако мъж те мрази и те напада, словесно или физически – отново същото. Ако му отвърнеш по същия начин, значи го предизвикваш. Ако го игнорираш – значи си надута и нямаш чувство за хумор. Ако се стараеш да не му даваш повод и го избягваш – значи си родена жертва, която си заслужава всичко най-лошо, което може да й се случи.

Да си жена, накратко, означава че не разполагаш със себе си. Твоето тяло, твоето АЗ е обществена собственост. Всеки мъж може да дойде и да си прави каквото си пожелае с теб и накрая виновната си ТИ.

Разбирам мъжете, които се чувстват глупаво и неудобно, разбирайки този факт. Те никога не са искали подобна привилегия, никога не са молили за нея – но е факт, че обществото им я дава, без да ги пита.

Един разумен и мислещ мъж би следвало да разбере своята привилегия и съзнателно да се опита да не я използва. Една мислеща и разумна жена би следвало да осъзнае, че живее в патриархален свят и вместо да се намести удобно в някоя от ролите, които този свят й отрежда, да има смелостта да търси нови модели на поведение.

http://whatsthatcrap.blogspot.com/