Имало едно време един много чаровен, висок, синеок млад момък. Той живеел в едно малко
градче, където същевременно живеело и едно момиче - привлекателно, но с наранена душа, услужливо и изпиващо с очи света. Те двамата се познавали отдавна, но не подозирали каква силна любов може да съществува помежду им - само да има кой да запали пламъчето...
Години наред се срещали чисто приятелски, било то сред шумни компании или на четири очи, но това било само временно. Един ден момичето и момчето, подтикнати от
неосъзнати чувства се целунали. По-точно тя него, той пък не се отдръпнал. Но за повече от година напред нещата си останали по старо му - това било просто една целувка, гореща и дълга, изпиваща и страстна, но една, поледвала в поредна вечер на забавления от ежедневието им.
След време обаче момичето започнало да подозира, че момчето изпитва някакви по-специални чувства към него, но всичко било някак странно, понеже обичайно момчето се държало нормално, а само в определени моменти, най-вече когато остават насаме, започвало да обгрижва момичето със своето внимание и нежност, да го прегръща силно, и като в детските години да го целува скромно по бузата.
Минавали дни, седмици, месеци, в които момичето и момчето били раздирани от съмнения, свързани с чувствата си, исканията си, за което помогнали много и приказките на заобикалящите ги приятели и познати, докато веднъж, случайно отскубнали се за един късен разговор, отново на четири очи, изпълнен с искрени думи относно това, какво значат те един за друг, момчето целунало момичето. Този път то било инициаторът.
Момичето малко се стреснало, защото в главата му отеквали чуждите думи и сякаш не било толкова сигурно дали иска да е близо до момчето. Но се замислило какво всъщност
представлява това момче, как се държи когато са насаме - то било и добър съветник, и
грижовно, искрено, положително, а освен това и много добро за гушкане.
Момичето започвало постепенно да изпитва все по-силни чувства към това момче. Обратното също било факт. Искали се, но и двамата били донякъде хем страхливци, хем инати - чакали другия да направи решителната стъпка. Минали още няколко месеца, през които напук на всички и всичко, те директно се нахвърляли на страстни целувки веднага щом се видели.
Така нерешителността и на двамата започнала да изчезва, докато един ден момчето категорично се осмелило да попита момичето, дали може да си представи бъдещето като общо, а момичето колкото плахо в очакването си, толкова и сигурно в желанието си, дало положителен отговор.
Вече били заедно наистина - откривали хиляди нови положителни качества един в друг, нови светове, щастливи мигове, приятни моменти, необятни места, че просто било повече от силно влюбване. Помогнало им и това, че все пак се познавали и от преди, и връзката им отрано станала сериозна. Били сигурни един в друг, обичали се, правели си всякакви малки изненадки, колкото само да видят усмивката по лицето на другия, сияели от щастие щом се целунели след ежедневното „Здрасти!". Връзката им растяла и растяла, че и още расте, а те били заедно както в хубавите, така и в тежките моменти, а във времената, изпълнени с трудности, те се подкрепяли и си помагали.
Успявали заедно, именно защото адски много се обичат. Не могат един без друг. Създадени са един за друг. Допълват се перфектно, а понякога дори си довършват изреченията, след което просто се усмихват предано един на друг и се целуват с цялата обич на света.
И накрая един приятелски съвет
Не подминавайте хората, които са ежедневно около вас. Голямата ви любов може да е именно някой, когото срещате всеки ден, а за когото дори не подозирате, че може да е вашата най-пълна половинка. И се борете с всички сили за своята любов, заслужава си.
Ако тази приказка ви хареса, гласувайте за нея ТУК
