Излизам. Отивам да си търся кафене, в което не се пуши. В което собственикът може да е решил, че клиентите непушачи са му също толкова рентабилни и ценни, колкото димящите. Защото бизнесът нави правителството, че щял да фалира, ако се наложи повсеместната забрана за пушене на обществени места от лятото. И може би, бизнесът ще си избира как точно да се съобрази със забраничката да се пуши.

Тъкмо си казах, ставаме цивилизована държава, макар и с малки крачки, най-сетне някой ще въведе ред в цигарения хаос на родината да се пуши на всеки ъгъл и квадратен метър, а то било за малко. И временно. За утеха на непушачите - все пак някой е обсъдил въпроса, но парашутът ви няма да се отвори. Sorry.

Слушам дебатите вече седмица. Пушачи срещу непушачи спорят в ефир кой защо пуши и кои са му изконните права и кой бил първи: пушачът или непушачът. Пише се бясно по форуми кои са доказано научно по-интелигентни: пушачите или непушачите?!?! Хаби се много енергия по този въпрос.

Няма да споделям подробно колко съм отвратена и изумена от обясненията на самия премиер защо се прави крачка назад в забраната и режимът си остава хлабав, демек същият като сега. Признанието за "и без това неспазването на правилата у нас" трябва да остане в историята като висша държавническа мъдрост и подход.

Има обаче едно изначално недоумение: щом самата власт ти казва: "абе, правим по-либерален режима, защото в южните държави манталитетът бил такъв и такъв", какво става в ума на редовия гражданин? Да си дупчи ли билетче, щом гратисчиите така и така са много? Да си плаща ли данъците, щом така и така половината певци не ги били плащали от години? Да спазва ли закона, щом за някои може заменки за осем лева на брега на морето, а други цял живот бъхтят за една панелна кутийка...

По този хлъзгав път можем да стигнем до пълна анархия. Не че и сега много хора не мислят така. Но нали уж си подреждаме държавицата. Бавно. С голяма съпротива. На голяма цена.

Преди години пушех. Не бях от бесните пушачи, които, както спомена наскоро един доктор, доброволно внасяли ежедневната си вноска - кутия цигари - в клуба на раковите заболявания. Бях... ритуален пушач. Малко, но за удоволствие. Прекъсвах да пуша без проблем, когато реша, без драмите и клишетата: "кафето не върви без цигара" и прочие легенди-оправдания. И даже тогава ме дразнеше като се кача на такси костюмираният по шорти и джапанки шофьор да ме пита: "Ше ви преча ли ако запаля", вече решил да запали и нервно потрепервайки в очакване на отпускащата доза никотин. Не обичах да пуша в затворено помещение, където вкусът на цигарата е различен. А неотдавна направо се ужасих, когато при пренасяне на мебели един от чичовците направо си пална в хола, без да пита, без дори през ум да му мине, че прави нещо спорно, нередно, неприятно... Че има избор - да се пуши или не.

Ето за това става дума. За убеждението, че да се пуши е в природата на пушещия и непушещите трябва да търпят тези естествени нагони. Били крайни забраните. Дискриминирали. И едните, и другите имали еднакви права. Колко модерно звучи. Но все пак пушачът е по-деликатно същество. И кършим ръце как ще осигурим правата му. Да не го затваряме в стъклена клетка на летището, където... го гледали обвинително. Мен никой не ме пита колко дим съм нагълтала години наред първо на моето работно място БНР (?!?!), чиито т.нар. "места за пушене" са пълна измислица и бутафория, защото не са проветриви, много са... кръстопътни и димната завеса се носи из коридорите към работните стаи. Че и в много от тях се пуши откровено и пожарникарите го знаят.

В селските кафенета нямало да спазват забраната. Така звучи друг идиотски довод. Изобщо целият арсенал на народопсихологията е впрегнат, за да докаже предимството на пушещото същество. Да не забравяме географския, ориенталския аргумент за... изтока, обвит в загадъчен тютюнев дим, т.е. на изток сме, без цигари не може, били противоестествени и мъчителни забраните в Западна Европа. Но в Турция отрязаха пушачите:))) И има доста обнадеждаващ процент спрели да пушат след забраната.

Българите имаме един проблем: обичаме изключенията. Обичаме да мислим себе си като изключение. И това се превръща в наша претенция и навик. Затваряме блокове на АЕЦ, ама може ли допълнително нещо за нас, защото... Разбираме ЕС за тютюнопроизводителите, ама ако може да удължим изплащането на помощи за тези хора, защото ние така и така... И за ракийката беше нещо подобно, забравих вече. Ще забраним пушенето, ама не напълно, защото... Ние живеем в изключението, не в правилото и докато това не се преобърне, ще си се самооплакваме и няма да има напредък в нравите.

... В тази задимена обстановка у нас изобщо не е ясно какво става. Много мъглява забрана за пушене се задава. Какъв Европейски съюз, какви правила, тук такива работи НЕ МИНАВАТ.

Иначе един от любимите ми филми е "Дим".