Не става въпрос за Постановление на министерския съвет, макар че това, за което съм се наточила да пиша, си заслужава един правителствен акт. Говоря за предменструалния синдром - или съкратено ПеМеСе. И ще слушаш, щото така ми е мътно и кърваво пред очите, че ми иде да бръкна през монитора да те стисна за шията, гад нещастна, която не знаеш какво е това и цял живот си развяваш тъпия пенис по света!

Няма такова страдание на земята. Нито строгият поглед на баща ми след родителска среща и надхвърлен лимит от неизвинени в ученическите години, нито сесия, през която се налага да изчета 9000 страници за 3 дни (О, да, постижимо е! 900-те страници на The Posthumous Papers of the Pickwick Club ги метнах за четири-пет часа, че ме чакаха и 700-те на The Great Expectations след това), нито уволнения, глоби, честитки от Топлофикация, раздели с любими мъже и еректилни дисфункции с нелюбими са ми носили толкова стрес, колкото тъпото ПМС.

Събуждаш се една сутрин, усещаш, че циците ти са на камък и болят при всеки допир и никак, ама никак не ти се става от леглото. Ставаш, няма как! Значи за махмурлук може болничен, а за предменструален синдром не може, така ли? Тъпи, гадни, садистични мъжки копеленца от тъпото, гадно, садистично здравно министерство, най-често оглавявано от изроди мъже, които са си фаворизирали махмурлука пред моето ПМС! Пикаеш две капки като мъж с простата колкото диня, после се теглиш, ама тежиш повече от снощи след вечеря, защото задържаш и вода. Пиеш две кафета с десет цигари, обаче изобщо не ти се ака, щото и това спираш да правиш.

Накрая се чувстваш подута като манекен на Мишлен и ти изпращяват копчетата на всички джинси.В лицето приличаш на втасала питка преди печене, все едно си се напила с бира и си мезила със сол предната вечер. И не стига това, ами в стомаха ти се отваря черна дупка, в която започват да потъват несметни количества пици, шоколади, пържени картофи, пици, шоколади, сладолед, сладолед, шоколади.

Тогава се появява пъпката. При мен обикновено на носа или на брадата. Ти си подута, подпухнала, циците те болят, непрекъснато ти се яде като на женски слон в депресия, не пикаеш и не акаш, а сега и пъпка! Това те довършва! Докато се къпеш напипваш втора пъпка на гърба. Ах, мамицата тииии! Тебе ще те изстискам, ще те смачкам, ще те размажа, ще ти разкажа играта, защото си под блузата и няма да се виждаш! Обаче до нея ръцете ти стигат само поотделно, двете заедно - йок! Започваш да се въртиш като куче, което си гони опашката. Или ако трябва да сме екзактни - като жена с предменструален синдром, която си гони недостижимата пъпка на гърба с една ръка, докато в другата държи увеличително огледалце.

Много трудно физическо упражнение. Изисква се невероятна гъвкавост и ръце от около три метра. Предлагам да се включи като специален асан в йогата. Може да се казва Лудата кучка. Или месечната лудост на кучката. Накрая, изпаднала в крайно отчаяние, забиваш нокът в пъпката, но резултатът е само появата на подута, възпалена пулсираща цицина на мястото й. Която с всеки изминал ден правиш нови опити да изстискаш, но те, разбира се, са пълно фиаско. А е някак неудобно да помолиш гаджето: Скъпи, изстискай ми пъпката на гърба, щото ако не го направиш, ще ти строша тъпата глава, гаден, садистичен, противен мъж без мензис, който не знам защо търпя в живота си. Не е много секси. В такива мигове, в които осъзнавам, че битката с пъпката на гърба ми е безвъзвратно загубена, че някаква си гадна възпалена пора е на път да ме размаже като Тайсън зубрач с очила, влизам в съзерцателно отчаяние, в което ми иде да пиша депресарско хайку. Нещо като:

Какво е самота?
Да няма кой да ти изстиска пъпката на гърба...

Животът ми е менструален ад.

Започваш да ревеш на всичко. Преди години, в подобно състояние чух по телевизията, че Радичков е починал. Голям писател, естествено, че е жалко да чуеш такава новина за всеки човек от неговия калибър, ама аз го оплаках все едно погребвах мъжа си. Плаках с глас, сополи и хълцания, чак ме хвана срам от себе си, но бях безсилна да се утеша.

В деня преди да потече голямата червена река между краката ти, въздухът около теб трепери. Индустриално количество ток струи от всеки косъм на косата ти. Ходиш като зомби и се чудиш с кого да се скараш. Винаги се намира. Ама така се вика и тряска, хвърлят се предмети и накрая се реве, че спокойно можеш да бъдеш обявена за временно невменяема и да те освободят от отговорност за действията ти. Заспиваш с рев и на другия ден в тоалетната първо установяваш, че вече можеш да пишкаш и акаш отново, а после, че имаш нужда от дамски превръзки.

И изведнъж денят се прояснява. Светът става хубав. Хората вече не са гадни садистични копеленца и министерството на здравеопазването е просто сграда на площад Св. Неделя, пред която е любимото ти магазинче за цигари без бандерол. След три дни коремът ти е отново плосък, пръстените ти стават и нямаш пъпки никъде.

Разбираш ли сега, гадно, мръсно садистично мъжко копеле без мензис, какво преживявам всеки месец за няколко дни! Още ли смяташ, че е удачно да ме дразниш, като ми разправяш колко съм емоционална, неуравновесена и нелогична? Ако ти бия венозно този коктейл от хормони, който в момента бушува в мозъка ми, ще ти се види тесен не само светът, ами и Млечният път! Емоциите ти ще могат да задвижат ракетен двигател, който да се изстреля в орбита и ще искаш да ме вържеш за него и да ме пратиш да си пътувам на десетки хиляди километри от земята, щом не искам да ти изстискам пъпката на гърба. Ще ревеш всеки път, когато гледаш как Сашо Диков разкрива далавери в българския футбол и ще изпотрошиш кварталната кръчма само защото са ти дали чаша с грешна - според теб! - форма, която унижава преценката ти кое в какво се пие и обижда интелигентността ти и мъжкото ти достойнство. Та преди да си казал и една дума на криво - махай се от тук, че като те подпукам с дамската чанта, здраво място няма да ти оставя! (Тук спирам замалко, за да се нарева. Подсмрък.)

Ох, още няколко дни, само няколко дни ми дай търпение, Боже. Пък то че в най-скоро време някой тежко ще си го отнесе и че ще се плаче на новината за увеличаването на социалните осигуровките - това си е ясно...

Материалът е от http://bgdolcevita.wordpress.com/2010/10/16/pms/