Празници...Време за обилни преяждания, злостни махмурлуци, необмислени покупки и среща с онова явление, наречено „роднини". Юлето, и тя милата, в духа на патриархата се впусна в семеен/приятелски quest из четирите края на България. Та, днес за първи път от 10 дни вижда нет, абстинентна е като нимфоманка след манастир, и сяда да ви пълни главите с глупости.

Но нека не се отплесвам и да ви разкажа по същество за топлото си себепосрещане.

Ако някой не е правил маршрут София-Стара Загора-Гоце Делчев-София-Варна, то нека си спести съпричастността...не може да ме разбере.

До сега съм завършила етап „предВарна", ама то си беше достатъчно път. Слушалките на MP3-то почти се стопиха, книгите се поизтриха от прелистване, а елегантната ми задница се нарадва на последните седалки и амортисъорите на не една и две автобусни линий.

След поредната доза МРПР (мила родна пътна реалност), се озовавам с: огромен сак - 1бр; пари - достатъчно; бира - 1бр; цигари - 20бр и желание да се прибера - неимоверно. Разбира се, мятам себе си и багажа на първата жълта кола и пеейки "Jingle jingle, home sweet home" се озовавам в скромната си квартира.

Изненада №1:

Тръгвам да светвам в моята стая - нъцки, дръжки, греда, ядец...и въобще нищо. През главата ми минава твърде обещаваща мисъл, че крушката ми е изгоряла.

Понасям се все още в танцова стъпка към банята и кухнята, но и там положението не е отзивчиво относно тока. Амм, какво правим сега? (питам се аз вътрешно). Баси, нямам и батерия в телефона, не мога на никой да звънна...въобще, „колко съм сама в този свят без татко" е историята.

Проблясва ми, че съквартирантката ми небрежно ми спомена, че не е платила тока и ако случайно мога аз да извърша тази държавно=благодатна дейност, би било добре. Такаа. Решавам, че строги и справедливи, от Електро просто са ни резнали. Размятам багажа и удрям бърз спринт до Централна Поща. Там чакам близо 20 минути на опашка (пред една застаряваща красавица, която се опитва да ме пререди постоянно), но нали имам цигари, пари и музика, не ми дреме много. Идва и моят ред - юхуу, да, ама не.

Представяйки сиящеата си като тиква на слънце физиономия на гишето, една любезна служителка ми показва почти с парабола бележка: „Електрофикация няма да работи от 28.12.2007 до 01.01.2008(включително) с клиенти. Извинете за причиненото неудобство". Брееех, Чудна лястовица!!! Ако не се бяха извинили бях на път да се разплача.

Ок, аз тъпо и упорито съм решила да поддържам весел дух и си тръгвам от пощата, сякаш имам как да се стопля, изкъпя, нетвам и прочие все важни неща.

Изненада №2:

Решава смелия пионер Джо, че ще отиде до дома на кръщелника си, който се намира в непосредствена близост до собствената кочинка. Е, Да Да, ама аре друг път. Няма никой в тях, ни мама, ни тате, ни куче. Сигурно веднъж годишно се случва да не са в тях и аз хващам именно този светъл миг...Special edition

Изненада №3:

Хммм, вече съм леко изнервена. Багаж трябва да стягам, да се правя „лепа", че утре път ме чака. Нищо, с една колежка се каним да се видим и знам, че свършва бачкане в 18.00. Работи на Витошка, та се инсталирам в едно кафене, уговарям да си заредя телефона и си поръчвам ром с чай. Да отнеме умората поне....

Претръпнала съм някак с идеята, че ще се наложи да вися по кръчми, докато ми се доспи, да се прибера, да си трупна 4 юргана и да следвам политика „Утрото е по-мъдро и токово от вечерта". Е, звъня на въпросната лейди, обаче за моя радост се оказва, че тя си е в тях (Младост 4) и няма да ме огрее и от към другарка. Офф, защоо??

Изненада №4:

Подтисната съм леко. А не искам да се карам с никой преди Нова Година. Не искам и Ли да разбира какви нехристиянски помисли имам относно нея, та стоя и си гледам тъпо телефона без да я набирам.

Решавам да звънна на брат й (не веднъж споменатият ми съквартирант), за да внесе слънчев лъч в живота ми. И, Ооо, Чудо, той наистина го прави! Буквално ме „СВЕТВА" каква е историята. На 46-тата секунда прекъсва трактата ми на тема „Каква овца е сестра ти" с: „Спокойна, мила, завърти бушона и ще има ток. Спрял съм и водата, да знаеш. Крана е от дясно на мивката, едно синъо кранче. Аааа, и бушона трябва да го въртиш надясно". Лееелее, толкова просто ли било??? Май трябва да си намеря мъж....

Изненада №5:

Супер!!! Имам ток значи. Пускам си музика и ставам от кафето на подскоци. Кеф ми е, че ще се прибера и ще имам елементарни удобства.

Бонус точки - няма никой у нас, нито под нас, така че мога да си слушам каквато и колкото силно искам музика. Само трябва да завия проклетия бушон. Простичко звучи, нали? Обаче не е, повярвайте ми.

При обстоятелства, генерирани от ръст особено.
Съквартирантът ми е нормално висок за мъж. Аз съм си минъон. Ее, дали успях да стигна бушона? То не бяха столове, спални чували, възглавници....Няма и няма. Дърпа се гадината и не иска да ми скочи в ръката.

Добре че накрая открих някаква стълба в двора и се преборих за изконните си граждански права (след като за малко не изиграх главна роля в новата пиеса „Принцесата, граховото зърно и счупеният й крак")

Изненада №6:

Оолалаа, най-после си включих компа. Прекрасно. Ъъъ, а защо няма нет???? Пак блиц разговор със съквартирантите - загрижени били да не ми изгори дъното и откачили кабела....

Охохохо, след всички тези фази аз имам ток и нет, никога не съм била по-щастлива. Имам и възможност да ви пожелая отново :

Весели, Светли и Топли празници!!!
Нямате идея колко е важно да са топли и светли))))