Младост. Хубаво нещо, няма кой да отрече. Дето казват мъдрите хора - единственият й грях е, че не е вечна.

Времето, в което се градим като хора и личности, в което изливаме основите на живота и семействата си.

Така би трябвало да е. Да, ама дръжки, краставици, чушки...

Какво е да си млад в България ?

Първо, ами млад си - и всеки, който е дори с няколко годинки по-възрастен от теб, те гледа от високо и с насмешка - къде си тръгнал бе,малкия.

Българите, с нашия породен от милиони комплекси синдром на превъзходство, никога не можем да приемем, че някой с по-малко от нашите години може да е по-добър в нещо или че има равни на нашите права.

"Не го ли гледаш, че още има жълто около устата, как ще ми е началник?" - типичната реплика на, да кажем, бай Герги от входа. А това, че човекът с жълтото около устата може да има висше образование, еди какви си специализации и владее 2-3 езика не влиза в полезрението на бай ти Герги.

Щото, видиш ли, той 30 години е карал комбайна, много е видял, всичко знае.

Млад си - и нямаш право да си уморен, да те боли, да си изплашен, да си несигурен - всичко ти е на 6. Това важи със страшна сила, когато насреща ти е съветът на входа от достолепни хор,а минали активните си години и мъдруващи кой ще рине снега пред входа и ще отводнява мазетата. Или бабичката, тип "софийски самоходен БТР", която цял ден се е мъкнала по стринки и лелинки, защото сериалът с Освалдо е временно свален от ефир и не може да възприеме и оцени факта, че си бил нощна смяна, след което си ходил на лекции - да бабче, бихме станали да ти отстъпим място, това да кръжиш по де що имаш познати и приятели е достойно за уважение, несъмнено. Просто, видиш ли, не ни държат нещо крачката.

Да си млад значи да се бориш. Не бе, не с живота. Тия, дето им се поднася на тепсия, се броят на пръстите на некадърен шлосер с 20-годишна практика. А с околните.

Бориш се за право на собствен стил, собствено мнение, собствен живот - с цялата рода, че и със семейните познати. А ако някой току-виж те подкрепи, го обявяват за ексцентрик.

Бориш се с бай ти Герги, щото ако почнеш да подаваш глава от тинята в работата, тутакси ти я набутва надолу - къде си тръгнал бе, пале?

Бориш се с работодателите, които дори и да са не по-възрастни от тебе, търсят опита. Особено в някои браншове това води до напълно затворен кръг - търси се опит, а никой не ти дава възможност да почнеш, че да го натрупаш от някъде. Илииии... може да стажуваш, но с права и заплащане като на едновремешните роби в какаовите плантации - ако изкараш 40 години, току виж те пуснат...

Специално за горното имам опит, понеже съм пообикалял по интервюта и като журналист, и като дизайнер - четат ми матр'иалите, гледат ми проектите - бе много готино, ама колко опит имаш.

И аз: "Ъ..." и заставам с физиономия "агнешка главичка с лимонче в устата "

Бориш се и със себе си, понеже не можеш да извадиш автомата и да изпозастреляш всичко наоколо. Нито пък е чак толкова яко да си пръснеш главата, като се замислиш. Заеби го Кърт Кобейн...

Бориш се, защото знаеш, че трябва да живееш и да създаваш, ама тц, не - първо трябва да се докажеш, за всичко и пред всички.

Бориш се и стискаш зъби - щото дори да заслужават заточение в Камчатка, това си е твоята баба-БТР, твоя бай Герги и твоите родители, дето се чудят как така на 20 искаш да се ожениш и на 25 - да имаш свой бизнес.

Млад си, а те нагърбват с проблеми, дето изискват нерви от стомана и каменен непукизъм да не те преклонят - то данъци, то осигуровки.

Решаваш да се изнесеш на квартира - така мама няма да ти брои кондомите след всяко излизане и бай ти Герги няма да дотичква по чехли всеки път като реши да си вдигне настроението с малко роптаене срещу младежката ти "неразумност". Ако си от миропомазаните с блага, дето са колкото привлекателните девственици в елитна софийска гимназия - ок, няма проблем. Ама ако не си...

Първо, може да си под наем - разбира се, непосилен, освен ако не си high level IT специалист или не се натъпчеш в таванско стайче с двама виетнамци за съквартиранти. Да не казвам, че в повечето случай хазяи ще ти бъдат пак лелки и чичковци, които я ще те сметнат за наркоман, ако се прибираш по нощите, я за сводник, ако входният бай Герги каже, че те е видял с две различни момичета/момчета в рамките на месец, я за луд, ако си пуснеш музика по-различна от Висоцки или Лепа Брена. И ще ти бият шута, без предупреждение и с много мрънкотене "ти, то, таковата...".

След това,може да си вземеш нещо на изплащане. Подведен като Фауст, подписваш, макар и не с кръв, а с мастило - и после адът разтваря портите си. Говорете ми за разумни лихви и европейски договори - мойта мизерия в Надежда ще я изплащам още 14 години, пък според мен единственият начин да стане годна за живеене, е да се срине кооперацията и да се почне нов строеж...

Да не говорим, че повечето изникнали като гъбки банки в последните години - "едикаквозен-намайнищен-си-банк" не им давам повече от десетилетие живот. И като се гътнат - и ти с тях. Понеже си млад. В България.

Или да си намериш партньор със собствено жилище. Идилия. За жените е по-лесно, хващат си някой батко в средата на късната си младост, с панелка, закупена с помощта на цялата рода. Ама ако си мъж, че не дай си боже - имаш и гордост ? Олеле-мале...

Семейство, брак, чавета и други начални симптоми на шизофрения... Ок, намерили сте своя човек. И сте решили, напук на света и логиката, да си спретнете свое гнездо и да го напълните с шума на малки крачета (не бе, не говоря за хлебарките, те са си по дефиниция).

Опс. Фалстарт.

Първо мама и тате мрънкат. После нейните/неговите мама и тате мрънкат. Щото винаги сте untrustworthy, демек- не ставате за тяхното златце. Дори и да имаш републикански медал по еди-какво-си или научна степен по еди-що-си.

После... да живеете някъде. Мама и тате ви дърпат към вас, свако и цако - към тях, пък половинката, ако не е минала на много силни успокоителни след като се е срещнала с роднинското презрение, ви дърпа към отшелничество вдън гори Тилилейски, само и само да не сте близо до горните.

Както и да е, споразумявате се, като най-добрият вариант е да сте в един град, но в различните му крайща. Хем да идват, когато трябва да гледат бебето, хем да са на един email отдалеченост през повечето време.

Опа. Бебето ли казах? Гадост и зараза.

То идва. Дали защото е желано (да бе, все пак сме в BG) или защото не сте извадили някои неща навреме или не сте сложили правилно други - то идва.

Името. Едва ли има друга нация по света и в близкия космос, дето да се стига до бой на кой точно пра-пра-пра-пра втори братовчед да се кръсти, че да се запази семейната чест. Кой да е кръстник. На коя рода се е метнало.

И като поотрасне, ама с обратен знак - кой трябва да помага за гледането. За възпитанието. За пращането в колеж/университет/суворовско училище.

Да, не си е работа да си млад в България...

 

http://damnation.blog.bg/