Не понасям проповеди на тема колко са вредни цигарите. Повечето пушачи знаят за рака, астмата и сърдечносъдовите болести и това не ги спира, така че, хайде да им спестим лекциите. Всеки залужава правото на информиран избор на пороци. Не само пушенето е опасно: пристрастяването към кофеина води до хипертония, към свинските вратни пържоли - до инфаркт, към четиринайсетчасовите работни дни - до стрес, преумора, депресия.

Разликата между тютюна и всички други вредни навици обаче е, че пасивно пиене на кафе, ядене и особено пасивен работохолизъм няма (въпреки че да живееш с работохолик вероятно носи сериозни рискове за емоционалното здраве). Пасивното пушене обаче е факт и затова във все повече държави забраняват цигарите на всички обществени места, включително барове и ресторанти. Когато стане дума за такава забрана, настава паника: нарушавали се човешките права на пушачите. Изборът да не ползваш тютюн - активно и пасивно - обаче също е човешко право.

В подобен сблъсък на интереси страна трябва да вземе законодателството. А то, предполага се, защитава по-здравословната и икономически отговорна страна. Опитът в Ирландия, Франция, САЩ и други страни показва, че забраната в ресторанти и барове прави обществото по-здраво, пести пари на здравната система и най-вече прави пушенето по-малко привлекателно за подрастващите.

Когато през 2004 в Ирландия въвеждат мярката, в страната цари безпокойство. Хората обаче бързо свикват. Пушачите си пушат - пред кръчмите. Всички печелят по-чист въздух в затворените помещения. Печели и персоналът на заведенията, който преди забраната е подложен на постоянно пасивно пушене. Кръчмите не фалират, бизнесът си върви както преди.

Здравният ефект от мярката е сигурен и потвърден във всички страни, които я въвеждат. Само за няколко месеца броят на инфарктите във Франция пада с 15%, в Италия - с 11%. Според изследванията, ефектът е най-осезаем при пасивните пушачи: хората, които дишат чужд дим, без сами да пушат. Всяка девета тютюнева смърт е на непушач.

Забраната дава и добър повод на много хора да се откажат. След въвеждането й в английските кръчми през юли 2007, продажбите на цигари падат с 11% и броят на отказалите се пушачи скача. Никой никого не е принудил да спре, просто някои хора са използвали ситуацията.

Какво правим в България? Разделянето на ресторанти на зона за пушачи и зона за непушачи очевидно не работи. Било въпрос на вентилация, но вентилацията обикновено съвсем я няма - в повечето софийски заведения димът се разстила равномерно навсякъде.

Отделно, това не решава проблема на смесените групи. В България пушенето е норма: ако в компания от десет души има двама пушачи, тя ще се настани на маса за пушачи. Този избор обикновено не се поставя под въпрос.

Ако пушенето се ограничи само до домовете и улиците, то постепенно ще се денормализира. Думата звучи страшно, но не означава нищо повече от това, че поведението по подразбиране ще бъде човек да не пуши. Както поведението по подразбиране е човек да не пие в сряда вечер, което не пречи на много хора да го правят.

Повечето ми познати пушачи не биха искали децата им да прихванат навика. Родителите, особено пушещите, не могат да направят почти нищо обаче. Но ако пушенето е трудно и социално неприемливо, ако не е на мода и не се рекламира, по-малко тийнейджъри ще започват да пушат.

Две трети от гражданите на ЕС подкрепят забраната на пушене в ресторанти. В България вероятно подкрепата на такава мярка е по-малка, но и в Италия е било така преди въвеждане на закона. И познайте какво: сега италианците са преобладаващо “за”. Явно е възможно такъв закон да бъде въведен без това да ощети безкрайно пушещата част от населението и без да доведе до гражданско неподчинение.

Времето на такъв закон идва - и в България, и дори в Гърция и Румъния.

http://nicodile.wordpress.com/