Те са три - баба, майка и дъщеря.

Живеят в нашата кооперация и са луди - в класическия смисъл на думата.

Тъй като апартаментът им е в центъра, много вероятно е и вие да сте ги засичали около НДК или по Витошка. Ще ги познаете по гигантските им размери нощници и анцузи, с които се носят - ако точно този ден са се облекли... Гледат дезориентирано и плашливо – почти като палета. Ползват градинката на НДК за кенеф, а във фонтаните си мият краката.

Не излизат заедно, винаги са сами в походите си из лъскавата част на София. Сами си спорят: "Ох, Иванке, Иванке, ама сиии, Иванке бе, абе стига! ИВАНКЕЕЕ!"

Шепнат, а в следващия момент крещят. От устата им постоянно излиза техният си вътрешен диалог, някакъв спомен от миналото, а може би някакъв цитат... Нямам представа.

Ако ги поздравиш, обаче се сещат: "Лили, здравей бе, Лили, Лили, лилилилили, лилилилиии...". Проблясва нещо отнякъде, погледът им се съсредоточава за момент и започваш да виждаш пред себе си разумен човек. След това всичко отново потъва във вечните им терзания и саморазправии.

В кооперацията ни има и нормални. Точно под нас например живеят други две жени. Едната гони седемдесетака, а другата е около петдесетгодишна. Майка и дъщеря са. Лекарка и икономистка. И двете са у ред с главата. Излизат навън облечени, ползват вътрешната си тоалетна, не плачат по стълбите и не си бръснат главите. Не въртят очи в несвяст и не лежат по градинките. Свързват изреченията в смислен текст.

Вчера лекарката ме навести, за да ми каже колко е загрижена за сигурността на кооперацията. В апартамента на лудите спял неизвестен мъж. "Представяте ли си? Какъв е този мъж, ще ни подпали всичките. Кажете у вас, да знаят." Подминах с усмихнато пренебрежение. Ясно, бабката е скандализирана от това, че някакви хора спят с други хора. Все тая.

Подминах и сгреших.

По-късно на едно от събранията на входа се оказа, че точно тези двете са същите онези наши съкооператори, които миналата зима решиха, че котенцата от двора им пречат. Взеха съответните мерки - започнаха да ги поливат със студена вода, за да измрат... И дърветата им бяха проблем - прекършиха дори малкото останали им клони: "Ще изронят мазилката, как ще ги оставим?!".

...

Преди няколко месеца най-възрастната от психичноболните почина.

Останалите две бяха в шок, плачеха по цял ден, крещяха, не знаеха какво им се случва – абе, трагедия! И тогава лекарката и икономистката видяха слабото им място и захапаха: "Те трябва да отидат в специализиран дом, където ще се ГРИЖАТ за тях. Там ще им е по-добре". Само дето всеки има представа какво означава лудницата в България. Място, където съществуваш на прага на съня и реалността, вечно упоен. А, да - и където не ти дават вода, за да не се напикаваш.

Та, тези двете мразеха и котенцата, и дърветата, и лудите. И ме навестили, за да събират обществена подкрепа да ги изгоним от кооперацията...

Нещата обаче не спират дотук.

Имаме и друга една нормална съседка - представителна възрастна жена на около 65-70 години с подреден апартамент. Тя си закова прозорците и прегради тръбата, където се топлеха котките през зимата. За да не се топлят. Хех, едно на нула за баба ни Славка.

Дотук излиза, че онова, за което ми пука, са котките. Но не е точно така. Просто съседките първо тях нападат. Ако, примерно, аз се топлех на тръбите - и за мен щяха да ги преградят. Но котетата си нямат майки, които да ги защитят, както би ме защитила мен моята. А са им нужни – при това майки с пешкири и клещи, а не такива, които ще гледат отстрани и ще мяукат безпомощно заедно с тях.

Накрая кои се оказаха истинските човешки циреи? Лесно е - тези, които не са очевидни, но пък са по-друга класа, по-изтънчени, по-дейни, по-зловредни.

Дори да чувам през нощта жалното скимтене или крясъците на някоя от психично болните - боже, това е песен, която мога да изтърпя.

Докато тази, която пеят „нормалните” в кооперацията, е мръсна и заговорническа. Тя винаги търси външното одобрение, за да й вдъхне то нови сили.

Същите нормални хора ще те преметнат, без да им мигне окото, само и само да стане тяхното. Ще дебнат и изчисляват къде ти е слабото място, къде е пробойната. И ще атакуват. И ще го направят с изумителна елегантност.

Та, за тези тъпи животни... дано нищо не им се размине.

 

______________________

Включете се в групата на Лилия Трендафилова