Споменавала ли съм ви вече каква завист ме гложди към някои колежки, които с 80 пъти по-малко работа от мен печелят около 800 пъти повече? Няма начин да не съм. Най-малкото съм наругала поне веднъж вече онзи извор на черна завист у мен Кари. Кари Брадшоу. Оная мадама от Ню Йорк. Дето с колонка от 20 реда веднъж в месеца изкарва достатъчно за наема си на пъпа на Ню Йорк, обувките си "Маноло Бланик", коктейлите си на партитата на Джордж Клуни и круизите си в петзвездни хотели из арабските пустини.

От известно време мисля как и аз да го направя тоя номер с малко работа да печеля много пари. Явно в моята фирма (там се занимавам с компютри, данни и мрежи, ей такива неща) няма да стане. Липсват ми някои качества. Офисът ми прилича на аквариум - навсякъде стъкло и озъбени колежки. От шаран до акула, всякакви ги има. В моя отдел работехме 6-има души. Всичките жени. С висше. Две бяха пред пенсионна възраст и бяха готови дори и да спят в офиса само и само да не ги изхвърлят. Обаче ги изхвърлиха. Криза. Две забременяха и мълчаха до последно от страх и тях да не изхвърлят. Обаче ги изхвърлиха. Криза. Две са омъжени добре за шефове в същата фирма. Те са си тук. Ама са в болничен или в отпуск.

Редуват се - едната е болна, другата е на ски и после обратното.

Та сега сме само две - аз и една по-млада колежка, която гледа мрачно в компютъра и тайно попълва членската си карта за профсъюза. Явно ще вдига революция. Едва ли ще я изхвърлят, защото тука друг май не може да програмира. Имаме шест началнички. Те също са жени. И всичките са си тука.

Образованието им е разнообразно. Те са пример за това, че американската мечта може да се сбъдне и у нас. Всичките идват от провинцията, но с амбицията да превземат столицата. Нищо, че не са учили точно това, което работят. Важни са качествата. Ето например пряката ми началничка е абитуриентка от техникума по дървообработване в малък крайдунавски град. Не знам как е успяла покрай шлайфането в дъскорезницата да се запознае в детайли с информационните технологии, но е факт, че ми е шефка. Пък и има Жиесем, значи поне ги ползва технологиите.

Може би тайната на кариерата й е в маникюра. Има същия тигров десен на ноктенцата си, както и друга от шефките, която й се води и нейна началничка. Сигурно ходят при една маникюристка. Три от мениджърките, които ме управляват, пък са на обща възраст 64 години. На толкова бе и една от първите колежки, които изхвърлиха. Не знам какво са учили, дано поне училище вече да са завършили. И трите развяват дълги изрусени коси до кръста. По едно време мислех, че това са тризначките, дето се прочуха в "Биг Брадър", ма май не са. Обаче са ми шефки. Основното им качество е, че са интересна компания. Би трябвало да е така, защото баш шефовете непрестанно ги извеждат на обеди и вечери. Сигурно ги обучават нещо.

Бях склонна да приема особеностите на българския живот на труженик в офис, стига парите да стигат, но преди месец ни намалиха заплатите. Криза. Извикаха ни на заседание в събота и казаха, че освен че няма да вземаме пари, ще работим и през уикендите. Призоваха ни да сме благодарни, че все пак ще РАБОТИМ. Голяма част от колегите се подчиниха и незабавно станаха благодарни. Кофти положение. Видях как обувките "Маноло Бланик" и арабските круизи ми помахват за сбогом и отпрашват към чужди мечти.

Оттогава мисля. Как да печеля добри пари в България? Има няколко варианта.

1. Да приватизирам банка, ТЕЦ и почивната станция на МВР в Созопол. Нищо, че нямам пари. Ще стана примерно доставчик в стола на станцията, ще се сдуша с началството, ще им пълня хладилниците без пари с кюфтета и истинско сирене. Ще им подарявам кофите с помия за прасетата на вилата. Ще измислим заедно схема за прехвърляне на собствеността на наше име. Ще приложим същото и в няколко други предприятия и готово. Проблемът е, че съм позакъсняла с 20 години.

2. Туризъм. Не съм учила за хотелиер, ама то у нас не трябва да си го учил, за да го работиш. Е, нямам имоти на морето, че да направя от тристайната къщурка на баба 5-звезден хотел с кенеф на двора. Обаче съм смела и изобретателна. Ще си взема един платнен стол, чадър, торба семки и бариера.

Ще опна бариерата пред някой плаж, ще седна на стола под чадъра, ще люпя семки и ще вземам такса. Левче по левче - майбах. Щот' нали е криза и за частен самолет няма да ми стигнат. Така поне колегата от "Русалка" разправя.

3. Творец. С писане няма да стане, Кари Брадшоу и Ню Йорк са далеч. Може би с пеене. Ще стана попфолк певица. Проблемът е, че спестеното ще ми стигне само за една силиконова цица. За другата ще трябва да почакам още. Или да открия сметка за дарения. Или да ям кИфтета с някой спонсор.

4. Ще се разведа и ще се омъжа пак. По-успешно. Проблемът е, че по-голямата част от източниците на богатство са или застреляни, или женени. А и не нося много на бой.

5. Ще вляза в политиката. Там и без това има вакантни места. Ще обещая всичко, което народът иска, той ще ме избере и аз няма да го изпълня. Но ще изпълнявам онова, което съм обещала на една малка част от него. Много малка част. Разбира се, срещу заплащане. Ще нося френски костюми и италиански капели. Ще организирам закуски, обеди, вечери, матинета и соарета. Ще галя баби и дечица. Ще осиновя вълчица. Ще режа ленти и ще правя първи копки. Абе въобще, ще се заема с целия този тежък труд, само да ме изберат.

Идеи бол, само трябва да ги изпълня. Преди малко помолих колежката в офиса да ми направи предизборни брошурки. Ще ги раздам, докато търся платнен стол за плажа. Човек трябва да залага на поне два коня. Ако не стане с изборите, ще стане поне с плажа. А дотогава ще си цъкам пасианса в офиса и ще чакам адекватни нареждания от шефките ми. Онези с техникума.

Текстът е публикуван с леки съкращения, оригиналът е на: www.vchera.bg