Искам да бъда слаба и красива.

Искам мъжете да ме желаят.

Искам да бъда звезда.

Искам да имам наркоманизирания поглед на Кейт Мос.

Искам го сега.

Нищо, че съм на 12.

Всичко щеше да е полунаред, ако липсваше последното изречение. Само дето то е там, за да избожда очите, да напомня, че се случва нещо много нездраво.

Стремим се да се разграничаваме от малцинствата, чиито начин на живот включва катуни, пране по дърветата, и бременни 13-годишни момичета. Но май не ни се получава и по-добре цялото това лицемерие да се разпадне.

Ако циганките са проститутки нисък клас, то "ние" си произвеждаме наш си, висок клас. Ако те си слагат въглен на очите, "ние" си имаме качествена детска декоративна козметика, щадяща чувствителните очи на подрастващите.

Това не е "сладко". Извратено е.

В Буенос Айрес отвориха център за малолетни, в който предлагат всичко, за да подготвят мисленето на малките в една такава посока: прически, гримове, дрешки и естествено, подиум, на който малките принцеси да се почувстват като истински звезди. Името му е „Барби център".

И бъди спокойна - тъпата ти майка много се радва да те види на подиума като малка нагиздена проститутка, понеже това е истински и гарантиран успех за бъдещето ти!

И после, защо се чудим, че японците правят педофилски секс кукли (като honey doll), вместо да линчуват педофилите...

За нещастие, звездите, от които тези малки момичета вземат пример са толкова объркани, колкото са били и на 10 години. Просто сега към общата мъгла добавят и солидно количество алкохол и наркотици.

А малките принцеси стръвнишки се втурват да покоряват сцени и подиуми, защото на 13 години вече ще са закъснели. Докато все още имат нуждата да опознават света и себе си (ние, хората, сме далеч по-бавни в това отношение от животните, но с всички сили се опитваме да ги догоним), те вече са се затворили. Решили са! Специализирали са се!

Странно как едно десетгодишно момиче може да вземе решение, касаещо следващите 15 години от живота й.

Аз не знаех къде искам да вляза след седми клас...

Те, обаче, знаят. Разполагат с куп заучени фрази като "трябва да си най-добрата", "трябва да успееш на всяка цена", "трябва да пробиеш днес, защото утре ще е късно" и т.н.

Истинското значение на тези думи и тежестта им, те ще разберат малко по-късно, когато, обаче, може да е прекалено късно.

Лошото е, че някои ще успеят, други - не. Някои ще изпотъпчат връстничките си, други ще бъдат изпотъпкани. Но животът ще ги изплюе на по 25...дори 30 години и тогава ще дойде големият въпрос: А сега какво?

Когато е трябвало да търсят интересите си, да разберат какво обичат и какво не, какво могат добре и какво не, те са гледали в друга посока. Развитието ги е пропуснало някъде измежду силикона и чичкото с парите. Кой ще им даде втори шанс?

Няма ли забавачница за позакъснелите?

Къде другаде би могъл да разбереш, че анорексията и наркотиците не са "част от професията". И Барби не би жертвала здравето си. Това, че ние бихме го направили за да изглеждаме като нея, си е наш проблем. Не съдете Барби. От манталитета ни e.

(Чувствайте се поканени да коментирате под текста!)