Куентин Тарантино е роден на 27 март 1963 г. в градчето Ноксвил, щата Тенеси (САЩ). Любопитно е, че майка му го ражда едва на 16 години, а баща му е 21-годишен студент по право. Когато е едва двегодишен, семейството му се мести в Лос Анджелис. За пръв път в живота си изпитва магията на киното на осем годишна възраст, а на 16 прекъсва образованието си, за да стане актьор.
Четирите години работа като продавач във видеотека за архивни филми през втората половина на осемдесетте, обаче, предопределят истинското му поприще – създател на филми, а не просто изпълнител. През този период той написва три сценария, чиято съдба е предопределена от невъзможността на Тарантино да ги филмира.
Първият му филм -“My best friend’s birthday” от 1987 бива заснет, но лентата изгаря при пожар в монтажната. Втория - “Убийци по рождение”(Natural Born Killers) Тарантино продава на Оливър Стоун, който го преработва до такава степен, че Куентин се заклева никога повече да не позволява друг да реализира негов сценарий.
Въпреки това, през 1990 г. продава сценария на третия си филм “Истински романс”(True Romance) за 50 000 долара. Филмът е гротескна пародия на екшъните от онова време – пълен с мелодрама, преиграване, много насилие и наркотици. Това, което го издига над средното ниво, е пълната липса на логика.
С получените финансови средства Тарантино успява да заснеме третия си сценарий - "Глутница кучета". Той се запознава с кинозвездата Харви Кайтел, който е толкова впечатлен от него, че решава да му помогне лично със средства за филмирането. В замяна иска просто да изиграе една от ролите.
Именно с "Reservior dogs" режисьорът успява да пробие в киното. Още преди да излезе и втората му лента "Криминале" той вече е любимец на зрители и критика заради нестандартния си стил. Малко по-късно той получава и наградата "Златна палма" в Кан, както и "Оскар" за най-добър оригинален сценарий за Филма.
След "Криминале" обаче следва известен спад и няколко разочарования. Два негови по-ранни сценария - "Истински романс" и "Родени убийци" са тотално променени от режисьорите Тони Скот и Оливър Стоун, което не е прието особено възторжено от Тарантино. Опитите му за актьорска игра в "От залез до зори " и "Дестини включва радиото" са оплюти от критиката.
Точно тогава идва "Джаки Браун" и Тарантино отново си връща позициите в киното. Въпреки, че не е от ранга на "Криминале" творбата показва, че той не е загубил основното си умение - да прави филми. Успех са и следващите му две ленти "Убийте Бил" и "Син Сити", в който е гостуващ режисьор (негова е частта "Дългата разходка"). Дори и следващият му проект - тв сериалът "CSI: Crime Scene Investigation" се оказва достатъчно вълнуващ за публиката и се превръща в хит.
ЛИЧЕН ЖИВОТ:
Най-сериозната връзка на Куентин Тарантино е тази с една от любимите му актриси - Мира Сорвино. През 2004 година обаче тя се омъжва за младия актьор от "Уил и Грейс" Кристофър Бакъс. Слуховете го свързват в интимна връзка и с друга от предпочитаните от него актриси - Ума Търман. Самият режисьор признава, че често се увлича по жените, с които работи, но отрича за връзка с нея. Малко по-късно разкрива, че е влюбен и в Дарил Хана, която играе в "Убий Бил". Въпреки, че намира взаимност връзката им е обречена и двамата изживяват отношенията само по време на филма.
Режисьор:
Рождения ден на приятеля ми (1987)
Глутница кучета (1992)
Криминале (1994)
4 стаи (1995)
Джаки Браун (1997)
Убий Бил (2003)
Убий Бил 2 (2004)
Син Сити (2005)
CSI: Crime Scene Investigation (2005) - ТВ
БиБрутално (2007)
Сценарист:
Рождения ден на приятеля ми (1987)
Глутница кучета (1992)
Истински романс (1993)
Криминале (1994)
Родени убийци (1994)
4 стаи (1995)
От здрач до зори (1996)
Джаки Браун (1997)
Убий Бил (2003)
Убий Бил 2 (2004)
CSI: Crime Scene Investigation (2005) - ТВ
БиБрутално (2007)
