Изпълнен съм с добри намерения за Новата година. Ще бъда по–стриктен в градината. Няма да забравям да торя всички саксийни цветя, дори в средата на сезона. Няма да забравям цветните луковици в амбалажните кесии. Ще се опитам да привързвам растенията навреме, а не след като са паднали. Мога дори да проверявам за стоножки.

Няма да се разхождам по моравата при силен мраз. Няма да забравя да засея семена от карамфил за цветя през 2009 и наистина ще свърша това през първата седмица на юни. Няма да хвърлям камъни по катериците; вместо това ще си купя нов капан и ще поставя в него фъстъчено масло за стръв. Когато хвана някоя, ще я кача в колата и ще я пусна недалеч от най–близкия депутат, гласувал за забрана на лова.

Ще се погрижа за една градина, която вече е на средна възраст. Удивително е, че нещата не се развиха така както очаквах. Пълзящите растения по стените са в повечето случаи твърде големи. Никога не съм предполагал, че моите пет алеи с габъри и крушата ще пораснат толкова високи и ще ми струва толкова много да ги подрязвам и оформям през година. Не очаквах, че толкова много цветя ще се „развилнеят” в такъв мащаб.

На по–ниските нива някои от най–хубавите малки жилави растения просто умряха от старост – проблем, за който книгите по градинарство рядко споменават.

Килимчетата с нискорастящ флокс са изпъстрени с кафяви кръпки. Мравки унищожиха малкото часовниче с червени цветчета, за което платих 5 паунда, когато все още бяхме залостени в Европейския валутен механизъм. Изглежда нещо е заседнало в центъра на моята хубава цъфтяща тинтява.

Градините на средна възраст с лекота се изоставят и добиват още по–запуснат вид. Човек започва да мисли и говори за засаждането на растения, които харесват мястото, и им позволява да вземат връх. Следващата стъпка е да прекласифицира цялата растителност като „ливада”. Това означава твърде много непридирчиво мушкато и валериан, с всички миналогодишни незабравки, които изникват навсякъде. Удивително е, че много от най–лошите „агресори” в моята градина са растения, за които съм платил много пари и които съм засадил сам.

И тук влизат в действие непоколебимите решения. На начинаещите градинари и младите градини им предстои да направят своите грешки; градините на средна възраст рискуват да бъдат оставени на вече направените свои. Опитайте се да погледнете остаряващите си творения с очите на нов собственик. Аз вече безмилостно подрязах и изсякох преди няколко месеца голяма част от растителността. Отървах се от чинарите и дори от стар орех, който бях наследил близо до къщата. Много от моите дървета трябваше да бъдат изсечени преди години. Поуката от това е, че никога не е късно да пуснете светлината.

Всички изглежда си мислим, че градините остаряват с достойнство и спокойно достигат зрялост с времето. Това не е така. Те никога не стоят на едно място и никога не ни позволяват да тръгнем по пътя на най–малкото съпротивление. На 25-та си година те се нуждаят от също толкова насочване, промяна и преосмисляне, колкото и на третата.

Научих се да се доверявам на способността си да провеждам експерименти, които изпреварват с поне две крачки реалността. Мисля, че съм единственият човек, който е подарил на градината си изстрадан нов басейн и след това е загубил интерес към плуването, и Майката Природа си е присвоила този басейн. Тя го превърна в див пущинак, обрасъл със саморасли бодли и папур. Вече години наред тая надежда, че той по естествен път ще генерира разумни форми на живот или, още по–добре, ще докаже правотата на Библията и ще ми подари спътница, развит клонинг на Ева, която няма да има нужда от разрешение за работа. До този момент обаче е произвел само куп тритони.

Намерението ми е през 2008 година да превърна това място отново в красив басейн с чиста вода и да го засадя с бели водни лилии в стари автомобилни гуми. Знаете какво са намеренията, но харесвам идеята да бъда художникът на този плуващ свят. Някак си лилиите след това ще се превърнат в поредния „нашественик”, създаден от собствените ми ръце. Така или иначе 2008 ще бъде интересна година за тритоните.