Главният редактор на сайта явно е в лирично настроение и се нави да публикува и третата част на писанията на Андрей Славчев - Омега за гейминга. Дерзай Славчев -дано само след още 15 години не четем 958 част на сагата и така докато свят светува!


Знам, че за много от вас думичките "култура", "гейм" и България са несъвместими в едно изречение. Последните 15 години много неща се промениха и много нови се появиха. Едно от тях е гейминга. Не професионалния, не, ние още сме далеч оттам. Говоря за този, с който научихме имената на Марио, Дюк Нюкъм, Принца, Соник, ония от Мортала и много други знайни и незнайни.

Да се върнем около 16-17 години назад - малко след онези превратни моменти в нашата история. На детският небосклон се появява нов термин, чудо невиждано - телевизионната игра! Поради възрастта ми, не ми е ясно - как са вкарвани и защо, но в главата ми се върти нещо като: Турция и куфари. Първоначално се внасят копия на Atari 2600 и Nintendо Family. Те предизвикват толкова детски писъци и искания, че за няколко години тези две конзоли са върха на това, което сме виждали тук. За съжаление, поради незавидното финансово състояние на повечето българи по-това време, за тези конзоли предимно се говори, а на една от тях играят десетки съседски деца и всички я пазят като очите си.

По същото това време, все по-голяма популярност придобиват жетонните автомати. Постепенно те стават по-достъпни, по-евтини и по-разнообрази. Няма смисъл да споменаваме за: Кадилаци и Динозаври, Street Fighter, Final fight, Pang/Super Pang, разните еротични пъзели и други знайни и незнайни игри, които сме играли като малки. Феноменът на аркадните автомати, и залите пълни с тях, е прекалено голям, за да се обхване в няколко реда. Затова само ще кажем, че са те нещо като прото-вариант на бъдещите компютърни зали.

Компютрите в този период са малко на брой, притежават се от институции или много зациклили типове, а геймингът се изразява предимно в пасианси, игри като Gods, Titus the Fox, Sokoban, Karateka и т.н.

При управлението на Иван Костов, страната ни започна да се развива малко или много и в тази област. Появяват се и се разпространяват оригинални (разбирайте - не ментета) игри като Sega Mega Drive и Playstation. Те обаче нямат особен успех. Причината - купуват се все повече компютри, а в световен мащаб РС игрите стават все по-добри.

Българският геймър открива класики като Doom, Duke Nukem, NFS, Heroes, Age of empires, Half-life и StarCraft. Масово се появяват компютърни зали, Интернет плъзва и по телефония кабел. Зали като "Матрицата" и "Виртуален свят" стават изключително популярни. В най-добрите си годините двете вериги имаха по над 7 зали с по над 100 компютъра. Появиха се и първите специализирани гейммедии.

Най-голямото доказателство, за развитието на гейм културата ни, е световната титла на Здравко "Insomnia" Георгиев на "Световните Кибер игри" през 2003.

Едновременно с това, с небивали темпове се разраства и пиратството. Кварталните клубове се превръщат в това, което бяха едно време дискотеките. В тях се събират от 5-6 годишни деца до младежи на по 20.

Днес България си е все така зле, но все повече хора играят. Не малък процент от домашните компютри са сглобени с основна цел - гейминг. Много хора от поколението 84-88, се насочиха към технологиите именно благодарение на игрите.

Не само шефовете на фирми от IT бизнеса намазаха от това поколение на геймъри. Познавам и не малко автори, които започнаха с писане на разкази по любимите си игри. А какво да кажем за различните фентъзи мании като Мagic the gathering, D&D, White Wolf и др. Дали щяха да станат толкова популярни, ако не бяха компютърните им варианти?

И грубата истина. Нямаме общество каквото имат на Запад. Никой не се събира пред магазините да чакат нова игра. Няма ги лудите фанатици, няма пазар, никой не купува допълнителните стоки към игри и винаги като видим някой с тениска на Warcraft, C&C или нещо подобно гледаме тъпо и се чудим този откъде се е добрал и колко е зациклил.

Всички действат на принципа свалям-играя-трия и отново същият цикъл. Има и някаква групичка зациклили тийнове, загубили досег с околният свят, но знаещи всички таланти на магьосничката си "Цура Пура". Има една още по-малка група от хора, надхвърлили двайсете, които играят, но имат и работа, и социален живот, учат и тн. Но те са толкова малобройни, че дори не е нужно да ги споменаваме, и да не ги търсете, няма да ги намерите, прекалено са покрити, т.е няма да ги видите някъде седнали и от масата им да се чуват неща "nerf, imba, omg, mana, heal, dps" , и много други тайни думички, които са неразбираеми за обикновеният човек.

И геймърството е изкривено през българската призма на възприятие, както всички, към което сме се докоснали. Мода, музика, филми, книги, няма да имаме, не и скоро. Не можем и да имаме, защото просто сме си ниe.