Ейнджъл чу как ключалката на входната врата превъртя веднъж. Цялата настръхна и се сви в леглото. Опря брадичка в коленете си и обгърна краката си с ръце.

„Той се прибира. И ако пак е пиян...", помисли си тя. Тод влезе в апартамента. Чуваше бавните му стъпки в тъмния коридор. Внезапно нещо падна с трясък отвън. Тод започна да мънка и да псува. Ейджъл вече трепереше. Наистина беше пиян. И сега се препъваше бавно, залитайки, към спалнята.

През тесния процеп под вратата проникна светлината от коридора. На същото място се появиха две сенки - краката му. Дръжката на бравата се спусна надолу с леко скърцане. Ейнджъл затаи дъх. Вратата се отвори. В рамката ѝ застана той - висок, дебел мъж с рижа оредяваща коса. Той щракна копчето и светлините се включиха. Ейнджъл усети как плешките ѝ опират в стената зад нея.

-Добър вечер, Тод - боязливо прошепна тя. Тод измънка нещо неразбираемо. Вонята на
алкохол се разнесе из стаята. Очите му бяха кръвясали, а бузестото лице - зачервено.

-Добр-р-р, вечер, с-у-укровище - запелтечи той. Тръгна към нея. Тя се притисна още повече към стената.

Той приближи тлъстото си, плувнало в пот лице към нея. Удари я полъха на алкохола, примесен с непоносимия дъх на цигарен дим. Тя се отдръпна от него. Макар че беше пиян, Тод явно схвана намека. Рунтавите му вежди се навъсиха. Цялото му свинско лице се намръщи. Махна с огромната си ръка и я хвана за косата. Ейнджъл изписка уплашено.

„Така значи", помисли си Тод и за награда стовари силен шамар върху красивото ѝ личице.
Тя се срина мигновено. Мъжът започна да разкопчава вехтия си панталон. Шкембето му висна над достойнството му. В следващия момент той се просна върху Ейнджъл и започна да я обсипва с миризливи целувки. „Какво съм видяла в този тлъст, мазен, вонящ, пиян, долнопробен скапаняк?", запита се тя.

Изпълни я внезапна ярост, която даде тласък на волята и решителността ѝ. Едната ѝ ръка напипа масивната стъклена ваза от нощното шкафче. Повдигна я и с всички сили я стовари върху главата на Тод. Вазата се разби на стотици парченца в дебелата му тиква. Той рухна зашеметен. Ейнджъл побърза да избяга от него. Адска усмивка на самодоволство се разля по лицето ѝ.

„Това заслужаваш от самото начало, гадино!" В следващите десетина минути, в които Тод
остана да лежи в безсъзнание на леглото, Ейнджъл събра малкото си наличен багаж от
стария гардероб и го натика в един сак. Нахлузи една бяха тениска и джинси. Помаха за сбогом на Тод и се изсмя. След това напусна мизерния му апартамент.

„Наистина не разбирам какво съм видяла в него." Ето, че след толкова време на насилие, тя най-сетне се реши да го напусне. Усещаше нещо ново в себе си. Свобода. И достойнство.