В последните дни ме е овладяла изследователска треска: изследвам, както е обичайно за мен, човешката природа. Една малка история провокира моя интерес и ето вчера реших да направя изследване с ученици от 12 клас в едно пловдивско училище. Поставих им следния казус и открих ужасяващи неща, за които ще спомена най-накрая:
Представете си, че седите сам в кафене. В един момент идва някаква жена на около 40-годишна възраст, видимо крайно разстроена, която поради липса на празна маса сяда при вас, след като пита може ли. Забелязвате, че жената е наистина развълнувана силно, плаче, пали нервно една цигара, веднага я гаси. Неудобно ви е, но я питате все пак: "Извинете, госпожо, мога ли да помогна с нещо?". Тя малко по малко се отпуска пред вас, явно й печелите доверието, и през сълзи ви разказва следната своя история:
"Непосредствено преди коледните празници, два-три дни преди започването им, започнах работа ей в онзи хотел като камериерка. (Жената сочи към намиращия се съвсем наблизо хотел "Евро" в Пловдив.) Иначе по професия съм учителка, но понеже дълго време съм безработна, се принудих да започна каквато и да е работа. Управителят ми каза, че мога да започна, но понеже е предпразнично време, трудовия си договор съм щяла да получа след празниците. Започнах работа, оказа се, че трябва да дежуря всеки ден тъкмо по времето на всички големи празници - Рождество и Нова година - но аз даже се радвах, защото щях да изкарам повече пари. След Нова година отидох при управителя да го попитам какво става с договора, а той ми каза, че ситуацията се е променила, повече нямат нужда от допълнителен персонал и че ме освобождава от работа. Попитах какво ще стане със заплащането, той ми отвърна да не се безпокоя, към края на месеца, когато стане готова заповедта, щели да ми позвънят да ида да си взема парите."
"Дойде и отмина края на месеца, но никой не ми позвъня. Отидох в хотела, управителят ми се извини, понеже била станала грешка, пропуснали името ми във ведомостта, но през следващия месец непременно щели да ми платят, лично той щял да се погрижи за това. Изчаках още един месец, пак никой не ме повика, отново отидох в хотела. Управителят този път взе да увърта и обеща пак да плати, но беше крайно неубедителен. Това стана онзи ден. Вчера отново, изпълнена с подозрения, идвах в хотела да питам, пак ми обеща, ето днес пак дойдох. И той днес взе че ми се разкрещя че съм била много нахална, че му било омръзнало да ме вижда, каза, че съм явно много глупава, щом не разбирам, че няма да ми плати, каза ми да се махна и повече очите му да не ме виждат. Отнесе се с мен все едно не съм човек, а мръсно куче. И ето непосредствено след тази случка дойдох тук, в кафенето."
Точно тази история, представете си, ви разказва крайно разстроената и обидена жена. И въпросът е: каква ще бъде вашата реакция, какво ще кажете, какво ще направите, какво следва да направи един човек в такава една необичайна ситуация?
Поставих казуса, разделих класа на групи от по пет човека, казах им да обсъдят ситуацията и всяка група за около пет минути да опита да стигне до най-естественото по тяхно общо мнение предложение за реакция. Обсъжданията по групите в различните класове (направих изследването в шест паралелки от 12 клас) бяха не много оживени, но понякога имаше и известни спорове. След това оторизиран представител на всяка група трябваше да съобщи тяхното решение за реакция на думите на жената. До това се свеждаше самият експеримент. И установих следното:
Ужасих се, защото младите хора, с незначителни изключения, се оказаха неспособни да се вживеят в ситуацията, сиреч оказаха се съвсем безчувствени спрямо човешката болка и страдание. Масово се разсъждаваше и се предлагаше да се каже на жената нещо такова: "Вижте какво, госпожо, учудвам се, че така наивно сте влезли в капана. Това, което ви се е случило, не е изолиран случай. Но трябва да преглътнете случката, радвайте се, че животът продължава: жива сте, здрава сте, можете отново да почнете работа. Но да ви върне парите този управител забравете, нямате договор, нищо няма на хартия, безсмислено е да се опитвате да получите парите си. Не можете да го съдите, просто пийте една чаша студена вода и се успокойте: животът продължава..."
Ей такива банални думи говореха младежите, сиреч говореха думи, които издаваха пълното им безразличие, даже досадата им, че тази жена с нейната история е смутила душевния им покой. Просто личеше си, че само търсят начин как да се отърват от тази натрапница, която им разказва някакви си там сълзливи истории.
Мнозина от младите нарекоха обидената жена глупачка. Правилно са я уволили от училище, щом е толкова глупава. Тръгнала да работи без договор, тая пък на кой свят живее?! С право е наказана за глупостта си. Малко й е даже, но е за нейно добро, та да разбере, че не бива да е толкова наивна. Стигнала на тия години, а не разбира, че живее в един жесток свят, в който оцеляват само най-силните и най-нахалните. И така нататък...
В излиянията на младежите, които слушах шест часа, долавях освен пълно безразличие, освен досада и една ужасила ме пълна безчувственост и неспособност за човешка съпричастност. Те не можеха да откликнат на мъката на човека до тях, на ближния. Мнозина по време на обсъжданията гаднярски се хилеха, други пък предположиха дали тази жена не е измамница, която им разказва блудкави истории, та да ги изнуди да й дадат пари. Имах чувството, че тези млади хора са направо емоционални инвалиди. Ужасно е да не можеш да откликнеш с една най-естествена човешка съпричастност на болката на човека до теб. Не им се удаваше да постигнат една чиста и спонтанна човешка емоция. Някак чувствителността им е закоравяла, и то на тази съвсем млада възраст; това е ужасно! Никой например не се възмути на постъпката на изнудвача-управител. Имах чувството, че някои даже му се възхищаваха: баси пича е тоя, как хубаво я е разкарал!
Признавам си, наистина ме овладя страх, че живея в такова общество, в което мнозинството от младите са съвсем безчувствени спрямо човешката болка. И че нямат никакъв усет за справедливост, за достойнство на човека, никакво съзнание за това, че човешката личност е свещена и никой не може да си позволява да я тъпче така грозно и брутално. Имах чувството, че тия млади хора наистина са душевни и емоционални инвалиди: има ли какво да се чудим тогава защо агресията, бруталността, безчовечността у нас вилнеят така повсеместно и масово?!
В един момент, за да провокирам известна съпричастност у тях, им казах: "Добре бе, я сега си представете, че тази там жена не ви е неизвестна, ами е собствената ви майка! И на нея може да се случи същото - как тогава ще реагирате?"
"Е, това е друго, господине, що не казахте в началото! Какво ще направя ли? Ами ще ида да му отскубна гръкляна на онзи там управител. Това ще направя. Или ще му взривя хотела, но ще му отмъстя, ако се изгаври така с моята собствена майка или сестра."
Това е главното около моя експеримент. Мога още дълго да анализирам случилото се вчера, което ме потресе до дъното на душата ми. Сега не ми се прави, може би като се успокоя тия дни, ще го направя. Тази нощ, признавам си, не можах да спя, не мигнах.
Та искам сега да ви запитам, скъпи ми читатели: а вие как бихте реагирали, ако на вас се случи същото? Какво вие ще й кажете на непознатата женица, с която се се изгаврили така? Вчера описах случая в блога, няма никаква реакция. И вие ли, скъпи ми читатели, сте със закърняла, със съвсем притъпена чувствителност?! Никакъв отклик, пълно мълчание: тоя пък за кой се мисли, та ще ни смущава тук духовния покой, като ни разказва тъпите си истории?! Така ли си мислите, признайте си?!
Пратих историята до всички медии: пълно мълчание, никакъв отклик до момента, а предполагам така ще е и по принцип. Само BG WATCH гледам е публикувало дописката ми. Една-две от другите медии обещаха да го направят скоро. И толкоз. Пълна апатия ни владее към всичко. Пълна погнуса. Мързи ни даже пръста си да помръднем, та да помогнем на човека до нас, на който му се е случило нещо ужасно. Гледаме само как да го разкараме. Пълна отврат. Не сме хора вече явно. Не само, че не сме народ, ами и хора май вече не сме. Кошмар!
http://aig-humanus.blogspot.com/
Шуменец
на 29.03.2008 в 08:32:55 #25Това са пълни глупости. Трябва да имаме РЕАЛНА случка при която можем да анализираме реакциите на хората които са били по някакъв начин засегнати от станалото, за да можем да си правим каквито и да е изводи. Иначе седнал на маса и пиещ кафе, всеки човек може да си мисли или да твърди едно или друго. Никой неможе да е сигурен какво точно би направил ако изпадне РЕАЛНО в една или друга ситуация...
Pif
на 29.03.2008 в 05:02:19 #24Mnogo se radvam 4e ne jiveja v Bulgaria SRAM za tezi '"u4enici""
asi
на 28.03.2008 в 14:20:51 #23Май всички могат да четат и виждат, че автора е Ангел Грънчаров и знаем името от мъжки или женски род е И знаем, че това не е онзи Грънчаров от Войните на Тангра, а пловдивският му адаш. Спокойно.
лято
на 28.03.2008 в 13:43:24 #22Споделям мнението на ОПАКО (виж 1-ва или 2-ра страница).
sVinete pod noJa
на 28.03.2008 в 13:33:29 #21май всички мислят, че авторът е жена. извод - тоя ангел грънчаров е тотален педал с блудкавите си "експерименти"
asi
на 28.03.2008 в 13:31:55 #20ВНЛ, точно от това се стрхувах, че ще го изтълкувате като категоризация. Исках да докажа, че няма никакво значение в каква среда живееш за ВЪТРЕШНАТА ДОБРОТА. Дали си ром, дали си българин, това което е в природната ти същност е най-съществено и най-истинско. Моля да не мислите, че проявявам някакъв расизъм, далеч съм подобни идеологии. Исках да докажа, че едно нормално дете, което уж се възпитава, живее добре, проявява лека жестокост към природата, а другото дете, което едва ли получава такова внимание се държеше изключително човешки. Това ми беше мисълта.
ВНЛ
на 28.03.2008 в 13:03:55 #19Искам да благодаря на Пламен Петров (subSilver) за мнението му и вярата в доброто. Не може да осъждаме младите и всички да слагаме под един знаменател. Като че ли очите са ни отворени само за лошото и негативното. Ние сме тези, които възпитаваме нашите деца. Осъждайки тях, ние осъждаме нас самите. А между нас има всякъкви - добри, злобни, благородни, мошеници, състрадателни, жестоки.... Добро има, но малко хора искат да отворят очите си за него. В детската психологията пише, че ако на едно дете постоянно му се казва, че е лошо детето в един момент приема това за истина и тогава няма какво да корегира неговото поведения и то си остава лошо. Такива статии подклаждат омраза и не дават стимул на младите. За съжаление нашите медии се фокусират в тази посока. Аси, защо едно ромче да не може да е добро, а българче лошо? Защо трябва да категоризираме? Трябва да гледаме човека, а не неговата принадлежност. Проблема не е в това, че 2 годишното дете е късало цветята, а че бабата, свещенника и хората, които са забелязали това не са му казали нищо. Децата се възпитават, а не се раждат възпитани. Обичайте децата си и бъдещето поколение, защото без любов и вяра не може да създадем истински и достойни хора.
boris
на 28.03.2008 в 11:32:36 #18Все пак не е зле да се спомене, че историята учи, че колкото по-безчувствена и жестока е една нация, толкова е по-прогресираща и успешна. Римляни, испанци, англичани.......... Така че не е хубаво да разглеждате нещата едностранно.
asi
на 28.03.2008 в 11:10:43 #17Леля, съгласна съм с теб, права си. Но както каза и субСилвър истината не е еднополюсна. Не мисля, че децата ни са изцяло наше копие, аз лично говоря като дете, не като родител, понеже съм доста млада. Обичам децата, но в последно време забелязвам следната тенденция - изпростяване, жестокост. Аз също съм дете, което преживя малко от комунизма и от великия преход. Знам, че дете звучи пресилено ,но се чувствам такова. На Благовещение бях на църва, а в двора имаше 2-годишно детенце, което подскачаше и си играеше само. Баба му говореше нещо със свещеника и не му обръщаше внимание. Спонтанно започнах да го наблюдавам и в един момент се ужасих. Толкова невинно и малко, нищо неразбиращо, а отиде до градинката и скъса едно цвете, хвърли го на земята и започна да го тъпче. Ужасих се. Вече не ми изглеждаше толкова мило. отиде и скъса още няколко цвета и направи същото - тъпчеше ги и изпитваше голямо удоволствие. Забелязах, че свещенника видя същото. Прибирайки се към нас по пътя видях едно ромско семейство с детенце на същата възраст. Пред тях имаше едно гълъбче, а циганчето му се радваше и си представяше как го гали, като правеше с ръката такива движения. Как мислите се бях почувствала? Българчето гази цветя, а ромчето се радва на живота! Моля расистите да не опетняват темата и да правят извратени аналогии. С този пример исках да докажа, че не всичко е копие и ген, а ПРИРОДА, вътрешна природа. Понеже все тръбим, че сме много специални, видях обратното на това.
IstinaTa
на 28.03.2008 в 11:01:34 #16Без коментар! Браво за статията! http://www.zazz.bg/play:9e6b34bc
subSilver
на 28.03.2008 в 09:20:09 #15Мъдрите китайци са казали: "Има три истини - моята истина, твоята истина и...Истината!". Вашата истина, за съжаление, е доста често срещана - повсеместно духовно падение на нацията, особено при младите. За това, разбира се, си има и съвсем обективни причини - но нито една от тях не е извинителна... И все пак, всяка монета има две страни. Допреди година и половина и аз се бях отчаял от духовната нищета на българина и вярвах (както повечето хора, прехвърлили трийсетте - независимо в коя епоха), че младото поколение е тръгнало в много погрешна посока и нещата не вървят никак на добре. После се случи така, че заедно с група онлайн-приятели създадохме един благотворителен сайт - www.save-darina.org. Целта на сайта беше да се съберат средства за лечение от левкемия на едно 3-годишно дете. Направих сайта, защото това беше моят начин да помогна (като родител се чувствах съпричастен), но нито аз, нито който и да е от колегите ми, които ме покрепиха в това начинание, не сме си и представяли докъде ще стигне тази идея. Накратко - днес този сайт се превърна в една негласна институция, благодарение на общите усилия на буквално хиляди анонимни дарители успяхме да помогнем на почти дузина деца...но целта ми тук не е да "рекламирам" сайта, а да взема отношение по темата за духовното обедняване на младото поколение. Още в самото начало на нашата кампания, това което ме разтърси до дъното на душата ми беше точно помощта от деца на по 12-14 години. Тези деца нямаха собствени финанси, но избраха сами да подкрепят каузата ни по свои оригинални и страшно мили начини - слагаха саморъчно направени банерчета в личните си сайтове, правеха акции за събиране на средства в класовете си, разлепяха нещо като "позиви" за децата из квартала... По-късно имаше и какви ли не други инициативи в помощ на децата от сайта - благотворителни концерти в най-различни градове на страната (организирани по инициатива на самите деца), продажба на мартеници, картенички и други дребни сувенири - пак за да се дарят парички за дете в беда. И още, и още, и още... Аз лично бях удивен, трогнат и стъписан пред добрината на тези деца. И отново повярвах в доброто. И вече знам, че то не си е тръгнало от душите на децата ни - само дето ние не винаги имаме очи да го видим! Започнах с цитат и ще завърша също с една много силна мисъл на великия Горки: "За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш!" Българи, бъдете хора - не е толкова трудно! С уважение: Пламен Петров webmaster@save-darina.org
asi
на 28.03.2008 в 09:19:08 #14Лиспата на съпричастност, любов към другия, състрадание говори за духовната осакатеност. Такава виждам не само в тези младежи, но и в коментарите по-долу. Благодаря на Ангел Грънчаров за тази публикация, защото днешният човек сее превърнал в робот. Тук се повдига въпроса, доколко днешните ни деца успяват да се поставят в ситуацията на другият, да погледнат от другата страна на барикадата. Това означава да си съпричастен. Да се вживееш, да почувстваш, да съпреживееш случката на други. Едва ли има смисъл да обяснявам още какво би трябвало да бъде.
boris
на 28.03.2008 в 09:15:17 #13Това са глупости, а психологията е лъженаука. Учениците са отговаряли така защото иначе ще ги базикат съучениците, че са "меки Марий".. Това , че един човек е отговорил в някакъв тест, че ще направи еди каквоси, не означава, че ще направи същото котато попадне НАИСТИНА в конкретната ситуация, а там емоцийте и реалният контакт е съвсем различен. И винаги съм бил скептичен към разни глупаци които си мислят, че с тестове и въпроси могат да бръкнат в душата на хората.
Boyko
на 28.03.2008 в 07:04:29 #12Хе хе, интересен експеримент. Ама на мен са ми още по интересни отговорите на хората. Повечето тук изглежда не тълкуват даденият пример като експерименталното изследване което той е, а го взимат буквално и се опитват да му намерят 'правилният' отговор, който в между проче не съществува, тъй като въпросът е риторичен, и е зададен само с целта да определи моралното ниво на отговарящите. Така че вашите съвети и реплики като са малко неуместени. Иначе съм съгласен че ако на учениците им е бил даден шанс да отговорят индивидуално, може би отговорите са щяли да са различни, ама заедно може да им е било по лесно да се забавляват и шегуват отколтото истински да се замислят.
chipo
на 28.03.2008 в 06:10:46 #11Историята е много тъжна, г-н Грънчаров. Но нека да започна но-отдалеч. Подобна история се случи и със сина ми преди 2 години. Работил една седмица в тенис клуб около Сан Франциско Калифорния, без договор. Незвисимо че мениджъра му бил американер роден в Америка , доста увърташе за да му изпрати чека и накрая буклно му затваряше телефона. Тогава го посъветвах да се обади в Трудовия отдел на съответното кметство. След един ден пристигна и чека. Е това е в Амирка, може ви в Америка е различно – закони традиции и прочие. Историята на жената е тъжна – измамена и ограбена. Тъжна е и реакцията на учениците – безразличие и присмех за чуждия и безразсъдна реакция ако това се случи с тях. Много по-тъжен е вашият разказ г-н Грънчаров – та вие на практика се оплаквате от самия вас – нали и вие възпитавате тези деца, а сте пропуснали най-важната част от урока. Надявам се че сте го направили, но поради някаква причина не сте го написали. Да такива са израстнали децата с грешна реакция и безразличието към другия. Къде са обичта и грижовността към ближния – няма ги. А някой научил ли ги е. Нима не се сетихте да им подскажите че ако тръгнат да се саморазправят няма да постигнат нищо – хотела има охрана и ще ги нашамароса преди да са припарили да мениджъра. А така както са безразлични към другия няма никакъв проблем да се случи с тях – защото сами са много слаби. Така както са слаби пръстите на ръката, затова и никой не удря със ширроко отворени пръсти, а ги свива на юмрук за да направи от петте слаби пръста един силен юмрук. И реакцията им на саморазправа е също грешна, по добр да потъсят някакъв по-ефективен начин. Какъв? Сигурен сам че ако се съберат и го обсъдят ще измислят наистина по-дабър начин за решение на проблемът отколкото вие г-н Грънчаров и аз можем да измислим. Ето това е най-страшното недоучените ни деца! Сега се присмиват и на нещастието на другия. Вчера нещастието е било с непознатат жена, днес маже дя стане с нас, а утре – утре са те. Те защото днес пропуснахме най-важната част от урока – да се борят срешу злото заедно!
Георги Д
на 28.03.2008 в 01:13:33 #10За мен Ангел Грънчаров е компрометиран писач, даже луд, на който не трябва да се обръща внимание, каквото и да пише.
EvstatiDiulgerov
на 28.03.2008 в 00:31:06 #9то така е много гот като анализираш другите , я кажи ти какво би направила ? ще си сложиш забрадка като на майка тереза и мантия като на супер мен и ще ходиш да се биеш или да наемаш адвокати за нея ли ? между другото личи ти че си жена по мисленето... повечето сте такива и все не можете да спите мислейки за глупости, чакам мнението ти... ти как би реагирала?
Kiba
на 28.03.2008 в 00:06:27 #8Добро утро събудете се - това е светът. Даже е доста по-зле ...
yannnio
на 27.03.2008 в 22:18:49 #7Е не може да се съди по 6 класа ученици за цялото ни поколение. Дори по едни 10000 ученици пак няма да се получи ясна представа. Освен това се съмнявам, че авторът е бил в не чак толкова "елитно" училище. Ако обаче е бил/била в някоя гимназия просто нямам думи. Разликата е подобна между например бакшиш и учител. И между другото много бих искал да знам КАКВО БИ НАПРАВИЛ АВТОРЪТ НА СТАТИЯТА? Щото очевидно може да плюе нас - младите, ама като опре до вас - "дъртите" не се намира никой , който да свърши нещо полезно , признайте си го.
newage
на 27.03.2008 в 20:25:32 #6Какво искате, тези деца да се вживеят в ролята на "ГОРКИЯТ АЗ", която жената играе?