Дори да ме разкъсат остри нокти
и в длан поели моето сърце
го разпилеят пламнали ръце
на хиляди проблясващи частици
и го захвърлят нейде сред нощта
храна да бъде за зловещи птици
то няма да угасне в тишина
и сред пръстта не ще изтлее бавно...

Единствено, когато през нощта дъждът извие
мощното си рамо
и угаси жаравата гореща , а пепелта отвее
надалече
и аз не бих могла да бъда вече...

Сред залеза, сред своята забрава
ще спра да те обичам чак тогава!