всичко започна в четвъртък. то аз по принцип тия четвъртъци не ги обичам много по причина, че не са съботи. точно този четвъртък, както обикновено, се оказа напрегнат, динамичен ден. толкова динамичен, че и двата ми джобни телефона, с които обикновено карам по седмица без зареждане на батериите, почти “умряха”.

- нищо - викам си - ши*аният ден най-сетне ще свърши, ще се прибера в къщи при хубавата си и усмихната жена и философстващото диване и на топло, уютно и светло ще заредя батериите и на себе си, и на тюрлюфоните.

горкият аз!

айде - през кръстовището на “руски паметник”, как да е - минах. през кръстовището на “житница” - също. даже и пред блока некак си успях да паркирам, радост нечовешка. щастливо ухилен се прибирам и що да видя - горят десетки свещи, просто като в катедрален храм.

красота!

- какво става - питам жената аз с ореол около тимбата - да нямаме някакъв празник, който аз отново надлежно съм забравил?

жената обаче, меко казано, не беше усмихната. видя се дори в играещите сенки на свещите:

- не, просто пак нямаме ток - изсъска тя.

тука требе да обясним, че в нашата махала това е редовно явление. тъй като не сме топлофицирани народът яко се грее на котлони, печици, уйовини в радиаторите и т.н. ние, като баровци, сме газифицирани, но така или иначе на котлето му е необходим все някакъв ток, за да работи. решихме, че пак е гръмнало нещо из трафопостовете и до минути ще го оправят. изобщо не обърнах внимание, че в коридорите си свети, асансьорът си работи и очевидно само ние нямаме ток.

жената отхвърча с пежленцето да върши некои неотложни дела и ни остави с диването да си се гледаме. гледаме си се ние, обаче диваненцето започна да се плаши. спря да философства и да се смее, започна да говори с истерия в гласа, точно като майка си, жив да не бях. играхме що играхме, ма то накрая се разплака и с треперещо гласче поиска най-сетне да запаля лампата, тати моляя, пали лампата, моля тати, моля…

а ток няма.

гледам аз през прозореца - навсякъде в махалата свети. гледам апартаментите на комшиите - и те си светят. тогава разбрах, че някой ни е изключил тока.

само на нас.

значи - ние си имаме камина у апартаменто. освен това газовата печка ни е с независима бутилка с идеята да имаме резервен вариант точно в такива случаи. натроших един стар стол, запалих камината, на печката стоплих вода да измия дупето на диването, което, естествено, се беше напишкало от страх. жената най-сетне се прибира.

- сънце, бе ти плати ли тока?

- естествено, знаеш че в момента, в който дойде сметката я превеждам (всички сметки ние си плащаме онлайн, по банка, парите вкъщи са нежелана стока).

ядосах се.

яхвам аз телефоните. имам един №, който е на аварийната група за нашия район. звъня, а отсреща отегчен глас на фоноробот ми съобщава, че “много сме щастливи, дето ни звъните, обаче този телефон ще бъде сменен”. толкоз. нито къде да звънна на друго място, нито нищо. батерията на телефона избипка предупредително.

взимам другия апарат и звъня на 144. изключително щастливи от моето обаждане фонороботи ме уведомиха, че този номер вече е сменен. толкоз. батерията и на този апарат избипка предупредително.

набрах 112. за всеобщо учудване отсреща ми вдигат почти на мига.

- добър вечер, спрели са ни тока, а не можем да открием номер, на който да звъннем - кротко обяснявам аз.

- господине, това е телефон за спешни повиквания, ние не сме бюро справки! - блъвна каката.

и затвори.

кучка!

а телефоните ми умират, не зная дали ще издържат още по едно обаждане. (забравих да ви кажа, че ние от слънчевите услуги на бтк, и на тях да им ………., се отказахме още преди години).

набрах брато, обясних ситуацията и тъкмо преди да затворя - единия телефон си отиде безвъзвратно. взех другия и повторих процедурата с вуйчето и консилиере. точно след три минути вуйчето звъни и разправя, че телефонния номер за справки вече бил нам си какъв, забравих вече, но с много нули. звъня аз там и ми дават авариен телефон на ЧЕЗ (да им *** ****** * ****), също с много нули. звъня аз там и се започва едно слушане на музичка, едно уверяване колко са щастливи, че сме ги избрали тях, само да почакаме малко, щото всички те били страшно заети, но в момента, в който някой се бил освободял щели да ни обърнат подобаващо внимание…

не можех да ги чакам да се освободят от неотложните си ангажименти, щото батерията на телефона ми свършваше и затворих.

за щастие телефонът на жената се оказа с пълна батерия. обаче брато още беше на работа, на вуйчето пък стационарния телефон се оказа с шайба и не може да влиза по менютата, а оператор и на него не му вдига… накрая се обаждат консилиерес - разпукали ги от обаждания и най-накрая подали жалбата на 07000 нам си колко, да сме очаквали аварийната група, която щяла да ни пусне тока.

приспахме някак диването, опържихме по едно яйце на независимия от “чез” (на които да им ** **** **) котлон и решихме да си лягаме.

в 00.20 часа единственият читав телефон звъни, дежурният ни уведомява, че аварийната на “енергото” група е долу пред входа, за да ни пусне тока.

облякох некви парцали и слизам. брадясал чичка с миризма на кисело, с която очевидно са си в симбиоза, отвори таблото с електромерите и установи, че в моя няма ток.

търпеливо му обясних, че то това ни е ясно от близо пет часа, айде, ако обича, да направи нещо, за да проима. човеко посумтя, подръгна си телесата пък рече, че нямало как. това било така, щото някой ми бил изключил генералния бушон, който бил в кутия, от която имал ключ само районния инспектор. НО! - ако му представя сметка за платен ток въпросният кисел чичка щял да се обади и да дойдат да ни го пуснат.

относително търпеливо обясних на чичката, че ние сметките си ги плащаме онлайн, демек през кумпуторо, нали рзбираш, и немаме хартишки от пощата. уверих го, че ако ми пусне тока лично ще го заведа пред въпросния кумпутор и ще му покажа, че всичко отдавна е платено. па и една бира че го почерпим.

не - отсече чичката - само разпечатка, иначе - инспекторо нема да дойде.

обясних му, че разпечатка така или иначе не мога да му направя, щото дома немам принтер, ама ако иска да си звънне на дежурнио и он да си погледне у неговио кумпутур, па да му каже, че сме си платили всичко навреме, па после да си вика инспекторо или който там иска да си викне, ако ще и две двойни, само да пусне токо, да му…

не можело така. утре след осем дзвъниш еди къде си и те че те оправат.

така е, като си немаш хартишка…

на другата сутрин се оправяме някак в тъмницата. към 8.30ч. жената ми праща по факса от нейния офис до моя разпечатка от e-pay за платена сметка, набирам аз некаква кака на 07000 не знам си колко и почваме да разговараме..ъъ.. търпеливо. каката внимателно изслушва интелигентните ми псувни, поверява сметката и заявява, че очевидно е станала грешка, тя веднага пускала заявката към инспекторите и В НАЙ-СКОРО ВРЕМЕ ЕКИП ЩЕ МИНЕ ПРЕЗ АДРЕСА И ЩЕ ПУСНЕ ТОКА.

успокоен, започнах да върша служебните си дела. петъкът беше по-зле като динамика и от четвъртъка, та вечерта на прибиране позакъснях.

и - можете ли да познаете какво? дали ще се досетите?!?

оо - да! в къщи нямаше ток. точно така - нямаше.

само че този път всички бяхме въоръжени със заредени на мах батерии на телефоните и списък с номера. след обаждане от моя страна и уведомяване на служителката при изискан записан разговор, че в 9.00 на следващия ден в съда ще бъде внесен иск срещу тях за значителна сума ако токът ни не бъде пуснат до 30 (айде, нали сме в софия - 40 минути) и след почти истерично обаждане от страна на иначе красивата ми и усмихната жена (на фона на детски плач) нещата се задвижиха. след около половин час дойде друг вонящ на кисело чичка и за десет секунди ни пусна тока.

та такива ми ти работи.

 

http://batpep.wordpress.com/ 

Бел. ред.: Правописът на оригинала е запазен по изричното настояване на автора.