Когато една приятелка ме покани на "speed dating", си казах: „Супер! Точно като по филмите!!!" . После се обърнах към Google за информация и подготовка. Всичко, което ми попадна, бяха чуждестранни сайтове, където имаше изобилие от подобни събития, истории с щастлив край и препоръки как да се държим при блиц-срещите. Очевидно обаче в България те не бяха честа практика. Звъннах на девойката да ме ориентира малко как ще се случват нещата. Принципът беше ясен: много непознати, по 8 минути разговор с всеки и стискане на палци, че сред тях има подходящ за мен сладур.

Ден преди събирането се зачудих - какъв е смисълът въобще? Нима мога да разкрия душата си, най-истинските си емоции и най-съкровените си мисли за 8 минути? Нима човекът срещу мен ще успее да стори същото за това време? Няма ли тези срещи да се превърнат в бясна надпревара да си разкажем биографиите на кратко и  да изброим по едно хоби, няколко развлечения извън работно време и последния изгледен филм? Няма ли излятото количество информация в тези минути да бъде повърхностно, отегчително или шаблонно?

После обаче си спомних, че почти всички първи срещи протичат малко или много по този начин: име, работа, образование, интереси, любима музика, книга, животни,  кухня и.т.н. Това, което споделяме в началото на всяко познанство, е някакъв вид опознавателен минимум. Но на обичайната първа среща се налага да се изтърпим поне два часа (ако не се харесаме), да се опитваме да разведрим неловкото мълчание (ако няма какво да си кажем) или да си обещаем,че пак ще се видим (дори да нямаме такива намерения). А при т.нар. „бързи запознанства", осемте минути не изглеждаха като лоша алтернатива. Може би и при дълга среща, както и при кратко запознанство, е достатъчно съвсем малко време, за да усетиш тръпката с човека срещу теб. Или я има - и кратките минути летят като миг. Или я няма - и часовете се нижат вечно.  Времето няма значение за това, което ще те развълнува. А и  все пак доста по-интересно е да се запознаеш с десет души за по 8 минути, отколкото с един за 80.

В крайна сметка, реших че и най-кратката среща ще си заслужава, за да открия някой специален човек. А тъй като ме очакват десетина такива, обличам си малката черна рокля и излизам.

 

Материалът е предоставен със съдействието на социалния клуб за необвързани Forward Singles