-   Ало, муци, познай кво!

...

-   Не, беееее, ква работа, шефа е задръстеняк, зех си болнични до края на месеца и си джиткам.

...

-   Нееееее, мъжлето ми е страшен ръб, въобще не разбра, че сме се свалили с шефа му, още е в командировка.

...

-   Неееее, купих си ги още оня ден, бе муцииии. Ти па, кой нормален ше чака пет дни - да си купи нови обувки!?

...

-   Не, бе муцииииии, как ше са ме скъсали, изкарах я.

...

-   Да, беееее, много беше яко.

...

-   Оня ден. Обажда ми се инструкторчето и ми вика, „Стефче, ти що не си пред школата? Нали имаш изпит?", а аз му разправям, че след осем късаници на листовките и пет на кормуване и той може да се обърка.

...

-   Да, бе. Закара ме новия шофьор на мъжа ми. Страшен тъпанар е, подсети ме да ти разправям после!

...

-   Не, бе, там си бяха, чакаха си ме и инструктора и катаджийчето

...

-   Не, оня го разкарах, това е ново катаджийче, много сладък.

...

-   Ми кво, помотахме се малко по центъра, ма аз си бях сложила онова зеленичкото, изрязанкото и те така ми зяпнаха циците и двамата, че не видяха светофара, дето го минах на червено, а като паркирах ми помогнаха. Супер як сладур беше катаджийчето, ти казвам, кукличка.

Само ми викаше, „Стефче, пич си."

...

-   Да, много беше готин. Само хиляда поиска.

...

-   Да, бееееее, не те лъжа. Аз, що мислиш си купих онова златното пръстенче?

...

-   Ми, останаха пари от тия за книжката и рекох  да ги наместя, че преди да свършат моя не ми пълни картата пак. Обяснявам му, че ми трябват, ма той вика, че не било хубаво да ходя с много пари в нея.

...

-   Дааааа, намерих го оня магазин, права си - страшни неща има. Обаче, да ти кажа, хич не е готин паркинга на тоя Мол.

...

-   Да, беееее.

...

-   Е, щото те кара шофьора. Я пробвай сама!

...

-    Баси, верно ми се зави свят, и като паркирах един кретен ми каза, че това било зона за пешеходци, представяш ли си кви глупаци има „какви пешеходци на паркинга, бе, кретен" - викам му, а той ми се блещи, ама му теглих една и си паркирах.

...

-   Ми да, ма после стана баси гадното, щото си напазарувах яко и по навик си излязох на входа и звъня на шофьора на моя мъж. Викам му, че го няма, а той ми вика, че съм с колата, аз му казвам, че съм на входа, той ми вика, че съм с колата. Чак на петия път тоя тъпанар се сети да ми каже, че днеска съм с колата.

...

-   Да, бе, не е лесно. А яко се бех натоварила - десетина торби. И слизам на паркинга, намирам онова разчертаното като пешеходна пътека и колата я няма на него.

...

-    Полудех.

...

-   Верно, бе муци. Оня ден ми я купи, за книжката, представяш ли си - чисто нова кола да ти свият?

...

-   Ад, направо ми побеля косата.

...

-    Не, бееее, червена е. Аз да не съм некъв тъп блондаж!

...

-   Ми, кво. Отидох при охраната и му викам, че са ми откраднали колата. А той ме пита каква марка е и къв и е регистрационния номер. Баси, кретена. Аз да не карам некъв трошляк, че да ме пита такива неща.

...

-   Ми, не. Обадих се на моя и той прати оня тъпанар - шофьора си.

...

-   Да, бе, същия и зе, че ми я намери. Аз от къде да знам, че имало и друго ниво!

...

-   Оф, муци, трябва да затварям.

...

-   Не, бе, с колата съм. На един светофар и неква фльорца ми крещи, че съм била пропуснала три светофара. Баси тъпанарката, ти казвам, как ше го пропусна светофара, като си стоя точно на него и ти разправям за шибания паркинг на Мола!

...

-   Ма идея си нямаш ква е заджмоцана тая, с очила и бръчки, представяш ли си и фърля лиги. Крещи от десет минути, почти прегракна, тъпата крава, ма се дере през джама, та чак ше се насере от яд.

...

-   Да, бе, големи кретени се извъдиха.

...

-   Къде се вреш, бе говедоооооо!?

...

-   Не, не на теб, муци. На некакъв с линейка викам, че иска да мине пред мен. Аре, цунки, че ше ме задмине.

 

***

Този материал е предоставен за Lifestyle.bg, като авторът на текста и администратор на блога http://zory-angel.com/?cat=95 запазва авторските си права върху него.

Ако искате да видите и Вашите текстове тук, можете да ни пишете на blog@lifestyle.bg.