Ако сър Патрик Стюарт беше изиграл единствено капитан Жан-Люк Пикар, командир на USS Enterprise, или Чарлз Ксавие, лидер на X-Men, британският актьор пак щеше да си е осигурил вечно място в историята на киното и телевизията, както и в сърцата на гийк културата. Но той изигра и двамата герои, а към тях добави още десетки роли на сцената и екрана в кариера, продължила шест десетилетия, преди да почине на 86-годишна възраст.
Малко актьори са успявали да превърнат толкова обикновена фраза като "Така да бъде" (Make it so) в запомняща се реплика, която звучи като заповед, подкрепена от авторитет и достолепие. А дълбокият, плътен глас на Стюарт със сигурност има немалък принос за това.
От емблематичните научнофантастични и супергеройски продукции до комедийните му превъплъщения, ето някои от най-запомнящите се роли на Патрик Стюарт, побрани от Rolling Stone, с които не можем да бъдем по-съгласни. В техния списък попадат още ролите му в сериала Blunt Talk (2015 г.), филмът Bait (2026 г.) и филмовият запис на постановката No Man"s Land" (2016 г.) на Националния театър на Великобритания, в които, за съжаление, не сме го гледали, затова и не включваме в селекцията, макар да сме убедени, че е феноменален и там.
"Стар Трек: Следващото поколение" (1987 г.)
Когато през 1987 г. получава ролята на капитан Жан-Люк Пикар в "Стар Трек: Следващото поколение", Патрик Стюарт не е особено запален почитател на поредицата, нито дори на научната фантастика. "Господи, не! Изобщо не изпитвам ентусиазъм към това", признава той пред Los Angeles Times през 1990 г.
Първоначалните му колебания обаче бързо отстъпват място на едно от най-обичаните превъплъщения в историята на телевизията. Публиката се влюбва в Шекспировия актьор, който влиза в битки с ромуланците, намира общ език с клингоните и дори се оказва в центъра на продължителен флирт с главния медицински офицер Бевърли Крашър, изиграна от Гейтс Макфадън.
В двусерийния епизод The Best of Both Worlds Пикар е превърнат от Борг в Локутус - един от най-запомнящите се злодеи във вселената на Стар Трек. "Съпротивата е безсмислена. Животът ви, такъв, какъвто го познавате, приключи", заявява той в сцена, останала в историята на поредицата.
Подобна роля лесно би могла да обрече Стюарт на съдбата на актьор, завинаги свързван с един-единствен персонаж. Но талантът му е толкова голям, че вместо да ограничи кариерата му, Пикар го изстрелва към нови върхове.
"Робин Худ: Мъже в чорапогащи" (1993 г.)
През десетилетията си на сцената и екрана Патрик Стюарт изиграва немалко крале. Ето защо появата му в края на пародията "Робин Худ: Мъже в чорапогащи" , облечен в доспехи и с царствено самочувствие, е истинско удоволствие.
Когато крадците, мъжете в чорапогащи и дори собственият му брат Джон падат на колене пред него, Стюарт демонстрира, че короната му стои съвсем естествено. Появата му е комедийният еквивалент на момента, в който възрастните се връщат в стаята и напомнят кой командва парада. А Стюарт отново е там, където публиката обича да го вижда - на сцената, с корона на главата.
"X-Мен" (2000 г.)
Веднъж Патрик Стюарт се озовава в кабинета на режисьор, за да предложи сам кандидатурата си за роля, която силно желае. В един момент обаче се спира и задава риторичен въпрос: "Защо бих искал капитан Пикар във филма си?"
По-късно сър Патрик признава, че именно подобни опасения са го накарали първоначално да откаже ролята на Чарлз Ксавие - ръководителя на училището за надарени мутанти. "Вече имах един великолепен албатрос на врата си. Нямам нужда от втори", казва той.
Обяд с режисьора Брайън Сингър обаче променя решението му. Така Стюарт влиза в ролята на професор X и помага за преобразяването на супергеройското кино.
Наред с капитан Пикар Чарлз Ксавие се превръща в един от най-разпознаваемите му персонажи. Стюарт придава на героя авторитет и морална дълбочина, превръщайки го в идеологически противовес на Магнито, изигран от дългогодишния му приятел Иън Маккелън.
Актьорът се превъплъщава в мъдрия наставник на мутантите в общо девет филма и участия, включително в предстоящия супергеройски сблъсък на 'Отмъстителите: Възходът на Доктор Дуум", в който отново ще видим Чарлз Ксавие.
Match (2014 г.)
"Обичам живота си", казва преподавателят по балет на име Тоби. "Съжалявам за живота си. В крайна сметка границите се размиват."
Това е само част от противоречивия свят на героя на Патрик Стюарт в Match - легендарен хореограф, който вече преподава в престижното училище по изкуствата "Джулиард". Когато жена, изиграна от Карла Гуджино, и съпругът ѝ, в чиято роля влиза Матю Лилард, го молят да даде интервю за дипломната ѝ работа, Тоби с готовност започва да разказва за артистичното си наследство.
Постепенно обаче той започва да подозира, че зад срещата се крие нещо друго. Нещо, което ще го принуди да се изправи срещу миналото си - такова, каквото предпочита да остави зад гърба си.
Недооценената филмова адаптация на собствената пиеса на Стивън Белбър дава на Стюарт възможност да разгърне целия си актьорски диапазон. А той се възползва максимално от нея, особено във финала, когато човек, прекарал години в бягство от болезнените си спомени, най-накрая е принуден да се изправи пред истината.
Green Room (2015 г.)
След като концертът им е внезапно отменен, младата пънк група Ain"t Rights успява да намери заместник в последния момент и да продължи турнето си. Има обаче един сериозен проблем: новото им участие е в клуб на неонацисти в отдалечена част на Орегон.
Когато един от музикантите става свидетел на убийство, групата се оказва в капан. Отвън расистки скинари жадуват за кръв, а музикантите са затворени в помещението зад сцената, известно като "зелената стая".
Напрегнатият трилър на Джеръми Солние предлага на Стюарт една от най-мрачните роли в кариерата му. Той играе Дарси Банкер - възрастен привърженик на идеологията на превъзходството на бялата раса, който се смята за интелектуалец, но няма никакви скрупули да убива онези, които му създават проблеми.
Когато прочита сценария, актьорът признава, че той го е "изплашил до смърт", след което си налива голяма чаша скоч, за да се успокои. Скоро след това приема ролята. Логиката му е проста: ако историята го разтърсва толкова силно още на хартия, има всички шансове да въздейства също толкова мощно и на екрана.
"Дарси е лош човек. Наистина много лош човек", казва Стюарт по-късно. "И трябва да призная, че именно това ме привлече."
"Логан: Върколакът" (2017 г.)
Патрик Стюарт вече е играл професор X многократно, но превъплъщението му в "Логан: Върколакът" заслужава специално внимание.
Тук виждаме една различна версия на Чарлз Ксавие - възрастен мъж, объркан и измъчван от болка, преследван от разпокъсани спомени за миналото. Режисьорът Джеймс Манголд създава филм, който трудно може да бъде наречен просто поредната част от поредицата X-Men. Вместо типичния блокбъстър получаваме мрачна и емоционална равносметка за края на една епоха.
Стюарт е в центъра на тази история - човек, носещ тежестта на цял един изгубен живот, прикован към инвалидната си количка и затворен в малка, изоставена къща.
Актьорът завинаги ще остане едно от лицата, оформили супергеройския жанр в киното. С ролята си в "Логан: Върколакът" той помага да се разширят представите за това какво може да бъде един филм за супергерои - не просто зрелище, а история за старостта, загубата и човешката уязвимост.
"Хлапето, което щеше да стане крал" (2019 г.)
Иън Маккелън вече е вдъхнал живот на мъдрия магьосник Гандалф от света на Толкин. Но и сър Патрик Стюарт има с какво да се похвали в областта на магията - той влиза в ролята на самия Мерлин.
Актьорът играе по-възрастната версия на легендарния магьосник от двора на крал Артур, докато по-младото му превъплъщение е поверено на Ангъс Имри. Всичко това се случва в приключенския филм The Kid Who Would Be King, който разказва за момче, откриващо меч на строителна площадка.
Мечът се оказва Екскалибур и появата му отприщва както легендарния магьосник, така и поредица от събития, които могат да застрашат целия свят.
Всеки път, когато Мерлин приема възрастния си облик, зрителите получават възможността да видят Стюарт с щура прическа и стара тениска на Led Zeppelin. Към всичко това се добавя и емоционална прощална сцена, която доказва, че магията на актьора не се нуждае от специални ефекти.
