„Tron: Арес“ с Джаред Лето и Грета Лий сблъсква реалния и виртуалния свят с впечатляващи визуални ефекти, но не много повече от това

Когато излиза през 1982 г., оригиналният "Трон" на режисьора Стивън Лисбергер революционизира киното. Филмът е сякаш изпреварил времето си тогава както концептуално, така и заради специалните ефекти, на които дължи кинематографично завладяващата си визия. Чак 28 години по-късно идва ред и на "Трон: Заветът" - продължението на Джоузеф Козински, което обаче не наследява успеха на предшественика си.

Превъртаме лентата още 15 години напред, за също толкова дългоочакваната трета част, която е вече по кината. С режисурата този път се захваща норвежкият режисьор Йоахим Рьонинг ("Карибски пирати: Отмъщението на Салазар) и "Господарка на злото"). А неговата задача не е особено лесна, тъй като "Tron: Арес" трябва от една страна да отговори на очакванията на заклетите фенове на франчайза, а от друга да бъде достатъчно актуален за новото поколение зрители.

Разбира се, сюжетната линия следва хронологично събитията в поредицата и ни представя продължение на историята на двата враждуващи технологични гиганта Encom (основана от Кевин Флин в първия "Трон",) и Dillinger (създадена от Ед Дилинджър). Години по-късно и двете компании са ръководени от наследниците на основателите си. Идеалистката и мечтател Ийв (Грета Лий) е начело на Encom, докато алчният Джулиан (Евън Питърс) управлява компанията на дядо си Ед Дилинджър. Прави го единствено със стремежа си към печалба - на всяка цена и въпреки предупрежденията на майка си Елизабет (Джилиан Андерсън).

Източник: Forum Film

Грандиозният бизнес план на този толкова класически злодей е да създава свръхвойници във виртуалната мрежа и след това да ги експортира в реалността. Но има и един основен проблем - колкото и страховити и могъщи да са неговите войници, те се превръщат буквално в купчина прах само за 29 минути.

Източник: Forum Film

Междувременно обаче Ийв успява да открие "кода за непреходност", който е способен да поддържа всичко, създадено чрез технология, вечно живо. Не отнема много време докато Джулиан разбира за това и тръгва по петите ѝ. За да отмъкне кода той изпраща след нея първообраза на своя свръхвойник - Арес (Джаред Лето).

Но това, което не очаква да се случи, е собственото му технологично творение да не се подчинява на заповедите му и предназначението си да унищожава, а дори да отстоява своята автономност и самоуважение. Така Ийв и Арес стават неочаквани съюзници и правят всичко по силите си, за да опазят кода от Атина (Джоди Търнър-Смит) - друг от свръхвойниците на Джулиан, която е далеч по-склонна да изпълнява нарежданията му.

Източник: Forum Film

Докато прескача между сцени в реалния и виртуалния свят "Tron: Арес" ни показва какъв би могъл да бъде сблъсъка между тях. Филмът засяга темата за ролята и необходимите регулации на изкуствения интелект - може ли той да бъде контролиран, за какво се цели да бъде използван и къде са границите на моралното. Освен това провокира да се запитаме защо стремежът към непреходност е такава движеща сила за съвременното ни общество и как дигиталният свят може да всее хаос и дори да обърка чувството ни за това какво е реално.

Разбира се, това са все въпроси, които занимават съвременния ни свят ежедневно и несъмнено са актуални. Но са ни познати и от не един или два популярни научнофантастични филми, наложили се като класики в жанра. И макар че сценарият на"Tron: Арес" на Джеси Уигътоу също е сработил достатъчно добре, не се е възползвал от възможността да се задълбочи наистина.

Източник: Forum Film

Героите са доста архетипни е не особено интересни. Именно това и не дава достатъчно материал на актьорите, за да направят по-запомнящи се роли. Джаред Лето е напълно безизразен, какъвто обаче се предполага да бъде предвид, че героят му е компютърна програма. Той не си позволява особено много емоции, дори и в момент, в който би могъл да покаже проблясъци на емпатия към героинята на Грета Лий.

За разлика от номинирания за Оскар "Минали животи" актрисата не успява да впечатли толкова много с изпълнението си в "Tron: Арес". Дори Джилиан Андерсън, която тук също внася естествения си авторитет, има твърде малка роля. На Евън Питърс пък просто твърде много му отива да играе злодея, а Джоди Търнър-Смит е стерилно свирепа и лишена от емоции. Не бихме пропуснали да отбележим обаче участието на Джеф Бриджис, който се завръща за ролята си на Кевин Флин в една от сцените.

Източник: Forum Film

Заслужено внимание отделяме и на музиката на Трент Резнор и Атикъс Рос от Nine Inch Nails, която съпровожда действието на филма почти непрестанно и всъщност допринася за усещането за повече адреналин във филма отколкото самият сюжет успява да го направи.

Най-очакваните кинопремиери за октомври

Биографични филми и нов Йоргос Лантимос

"Tron: Арес" е водовъртеж от идеи, теми и образи, на които обаче им липсва дълбочина и прозрение, сякаш за сметка на визуалните ефекти. Сюжетът не задава особено интригуваща драма, а някои бойни и екшън сцени с преследвания се усещат излишно дълги. Въпреки това филмът действително е визуално (и музикално) грабващ и заради това си заслужава да бъде гледан на голям екран.

"Tron: Арес" е по кината от 10 октомври