Нека за момент си представим, че караме ски над 5400 метра надморска височина - по-близо до небето, отколкото до морето. Спускаме се по снежни склонове, разположени по-високо дори от базовите лагери на Еверест. Това не е фантазия, а реалността, която някога носи името Чакалтая - най-високият ски курорт в света.

Как добивът на злато в тропическите гори на Перу влияе пагубно на целия свят

Как добивът на злато в тропическите гори на Перу влияе пагубно на целия свят

Гладът за злато в света подхранва унищожаването на съхраняващите въглерод торфища

Разположен само на половин час от столицата на Боливия, Ла Пас, този курорт започва историята си още през 30-те години на миналия век. Изграден върху едноименния ледник, Чакалтая се превръща в магнит за запалените по зимните спортове боливийци - тези, които могат да си позволят лукса да се доближат толкова близо до облаците.

Можем да си представим, че карането на такава надморска височина е повече от трудно, предвид факта, че дори при ходене човек диша трудно, когато не е свикнал с подобни условия.

Снимка 718448

Източник: iStock

С един ски лифт, няколко писти, уютна хижа и дори хотел, Чакалтая става високопланински оазис за снежни приключения. Но както често се случва с райските кътчета, времето не е на негова страна.

Снимка 718447

Източник: iStock

През 90-те години местните започват да забелязват нещо тревожно - ледникът започва да се топи. Правителството на Боливия се намесва, учени започват изследвания и издават зловеща прогноза: до 2015 г. ледникът ще изчезне напълно. Но природата има свои планове - още през 2000 г. пистите стават неизползваеми, а през 2009 г. последното парче лед се стопява.

Снимка 718449

Източник: iStock

Днес Чакалтая е само сянка на славното си минало с изоставени сгради, празни прозорци, мълчаливи склонове...Той е и пример за последиците от климатичните промени.

Както ни разказва и един от местните гидове, докато катерим връв Австрия с височина от 5320 метра, който се оказва по-нисък и от вече изчезналия ски курорт с неговите 5421 метра, макар вече да не съществува, духът на Чакалтая остава - във ветровете, които още шепнат по върховете, и в думите на хората, които не искат той да бъде забравен.