Финалът на Евровизия тази година се превърна в дуел между две крайности: ефектната поп оперна балада на Австрия и оркестровата емоционалност на Израел. Победата на Австрия, вероятно донесе огромно облекчение на организаторите. Не че с израелската песен имаше нещо лошо - беше искрена, тиха, въздействаща, но мисълта за домакинство в Тел Авив през 2026 г. насред политическия климат и вероятните бойкоти... ами, нека кажем, че не е най-привлекателният сценарий.
И така, Австрия грабна победата на Евровизия, благодарение на 24-годишния JJ, който завладя сцената с "Wasted Love" - песен, която звучи сякаш е писана специално за тази шантава надпревара: помпозна, емоционална, електро драматична поп опера.
Това е от онези парчета, които съществуват само в рамките на Евровизия - нито радио хит, нито дансинг фаворит, а нещо средно между театрална ария и техно балада. Съчетанието е странно, но ефектно - особено в контекста на това ултра цветно и шумно музикално състезание.
Източник: GettyImages
Визуално и вокално впечатляваща, песента на JJ е майсторски изработен спектакъл - идеален за формат, където ефектът е всичко, а трайното въздействие не е абсилютно задължително. Това не е музика без стойност, просто е музика, която няма да срещнем никъде другаде - без танцувален ритъм, без заразителен припев, без ясно разпознаваема мелодия. Единственото, което я изстрелва в стратосферата, е изумителният, почти нечовешки вокален диапазон на JJ.
Източник: GettyImages
Това е шоу - пищно, въздействащо, идеално за гладиаторската атмосфера на Евровизия. Колко души изобщо могат да изпеят такива ноти? JJ го направи, и то по великолепен начин. Със сигурност това ще му донесе слава - макар и не задължително поредица от радио хитове. Все пак Евровизия е място за нови песни, а не за следващия "Hot 100" шампион.
Източник: GettyImages
Да си признаем обаче: колко често слушаме поп оперни парчета, докато готвим за вечеря или пътуваме в колата? Този жанр не е точно в дневния ред на световната музикална сцена, но в Евровизия си е у дома. Всъщност, както вече споменахме, пишейки за финала, JJ не е далеч от миналогодишния победител - швейцареца Немо. А още по-интересно е, че JJ е ученик на не кого да е, а Кончита Вурст - победителката от 2014 г., също представител на Австрия.
анкета
Какво мислите за Евровизия?
100% политически конкурс 33.0%
Гледам, само ако участва и България 9.6%
Чудесен начин да се запозная с музиката на толкова таланти от различни държави 14.5%
Абсолютна тъпотия 42.9%
Може би просто трябва да приемем, че Евровизия е отделна вселена - абсурдно, бляскаво, театрално изобилие от жанрове, на които никой радио диджей не би дал шанс. Като човек, който харесва и всяка година гледа с интерес Евровизия, трябва да си призная: през 2025 г. не чух нито една песен, която да ме развълнува истински.
Източник: GettyImages
Евровизия: музикален конкурс без музикални звезди
Евровизия съществува вече 69 години и е произвела точно един поп иконичен победител: ABBA. Един. За почти седем десетилетия. С още някои малки изключения през годините (като Maneskin например, които не са съвсем поп), конкурсът не е точно златна мина за звезди. И причината е проста - Евровизия не е музикално събитие. Това е екстравагантно шоу, гладиаторска арена в пайети, върху която отгоре са посипани музика, светлини и още повече хаос.
Източник: GettyImages
Тази година фаворитите на букмейкърите масово се провалиха. Явно и те нямат представа какво се случва. Всички онези предизвикателно секси, футуристично техно изпълнения с големи коефициенти просто не проработиха, което може и да е за добро. Може би е време да спрем да се преструваме, че Евровизия е музикален конкурс и да започнем да я третираме като телевизионно събитие с определена доза кич, патос и повод за национална гордост.
Но кого трябва да изпращат страните, за да ги представя, когато никой сериозен изпълнител не иска да се замеси в това зрелище? Кой би се захванал доброволно с тази странна смесица от конкуренция, политика и костюмирани емоции?
Източник: GettyImages
И тук идва логичният въпрос: ако Евровизия няма да ражда големи хитове, ако не създава артисти с дългосрочна стойност, ако никоя от песните не се задържа в културната памет дори седмица след финала - тогава какъв е смисълът? Забавление ли е? Абсурдна традиция? Или просто колективна европейска терапия чрез блясък и странности?
Източник: GettyImages
Истината е, че Евровизия си е забавна - по онзи специфичен, абсурден начин, в който са забавни маскарадите и костюмираните балове. Но ако нито песните, нито изпълнителите остават след нея... може би е време да я наричаме това, което реално е: не конкурс за песни, а конкурс за зрелище.
