Неслучайно футболът е най-популярният и харесван спорт в света - красотата на играта и емоциите, които предизвиква, са нещо незаменимо.

Арсенал, от своя страна, винаги са били един от отборите, които изповядват и показват красив и атрактивен футбол, изпълнен с множество подавания. Друг е въпросът, че последната титла на отбора от вътрешното първенство датира от 2004 г., което си е страшно много време.

Така стигаме и до максимата, че да си фен на Арсенал си е истински мазохизъм. Има обаче и моменти, в който се гордееш, че подкрепяш отбор, който не пръска 100+ милиона всяка година за селекция, а разчита на школата и на младите футболисти.

Арън Рамзи е перфектният пример за това. През лятото уелският футболист ще премине в отбора на Ювентус, където ще се опита да спечели нещо по-значимо от ФА Къп.

През изминалия празничен уикенд Арсенал отново изигра невъобразимо слаб мач и не успя да победи непретенциозния отбор на Брайтън. След двубоя Арън Рамзи и Петер Чех (който обяви, че прекратява кариерата си също в края на сезона) бяха почетени от клуба.

11 години, 369 мача, 69 гола и 62 асистенции

Това е статистиката на Арън Рамзи за Арсенал и едва ли има фен на топчиите, който да не си удря главата в стената от яд, че отборът не само, че изпусна уелсеца, но го направи, без да получи никакви пари за него. А каквото и да си говорим, Арън Рамзи може да не е на нивото на Меси и Роналдо, но е футболист с качества и влиянието му върху играта е осезаемо.

След напускането на Арсен Венгер феновете си мислеха, че Арсенал ще започне да печели и ситуацията ще се промени. Като изключим добрите игри в Лига Европа и това, че отборът е на крачка от финала в турнира, сезонът във вътрешното първенство беше тотална трагедия. Ама наистина тотална.

Доказателство за това е, че един мач преди края на сезона Арсенал има илюзорни шансове да се класира в топ 4. Най-шокираща е играта на отбора като гост, защото за 18 изиграни мача далеч от дома са спечелили едва шест, което е крайно недопустимо за отбор с претенции за титли и купи.

На Унай Емери със сигурност му трябва време, за да изгради нещо ново, но продължаваме да недоумяваме защо пусна Рамзи да си отиде като свободен агент. Още по-голямата шизофрения беше, че уелсецът не помирисваше терен в даден момент от сезона, но когато стана ясно, че се е договорил с Ювентус, стана титуляр.

Верните фенове на Арсенал обаче обичат Рамзи - момчето, което през последните 11 години израсна пред погледите на хиляди, дори милиони фенове по света.

Като се започне от ужасяващото счупване на крака, което преживя преди няколко години в мач срещу Стоук Сити. Тогава малцина бяха тези, които смятаха, че той отново въобще ще играе професионален футбол, но Рамзи показа, че е боец и се върна още по-добър.

Няма как да не споменем проклятието, свързано с попаденията му, което феновете и медиите измислиха. Според същото, когато Арън Рамзи вкара гол, някоя публична личност неизменно намира смъртта си. "Жертвите" на футболиста са 17, сред които Осама бин Ладен, Стив Джобс и други. 

В неделя, 5 май, Рамбо не успя да скрие емоциите си при специално организираната церемония, а нас ни е яд, че контузията, която получи, няма да му даде възможност да изиграе още някой и друг мач. Колкото и да е тъжно обаче, трябва да му пожелаем успех в Ювентус, защото това определено е по-бързият начин да стигне до значима титла.

А за всички фенове на Арсенал остава надеждата, че Унай Емери ще донесе още от своята магия и отборът ще триумфира в Лига Европа, защото, ако това не се случи, остава само сухия мазохизъм на това да си фен на лондонския отбор.

Падението на Леброн Джеймс

Падението на Леброн Джеймс

Това ли беше краят за Краля