ИЗЛОЖБАТА

за битките - не нашите
а които ни избраха и посочиха
битки без победители

за живота който не живяхме
живот ненужно похабен
за нашия живот

за времето минало и настояще
години които искаме да забравим
ако можехме да простим

Спартак Дерменджиев


Определян е като скандален, неудобен и още кой знае какъв.

Но освен това скулпторът Спартак Дерменджиев (1954 г.) е със сигурност сред личностите в изкуството, които времето не отмива от паметта на виделите поне една от изложбите му. Защото таланта и силата на изкуството му вълнуват, дълбоко разтърсват, карат те да вярваш в красотата и значимостта на света, окрилят и вдъхновяват.

Изложби, превърнали се в знакови, като: „България - курва тоталитарна" (1997 г.), „Красота и устойчивост на греха" (1998 г.), „Няма щастливи българи" (2001 г.), „Дон Кихот умря" (2003 г.), „Песента на кентавъра" (2007 г.), „Бяг" (2009 г.), донесоха не само голямата естетика и показаха майсторството на артиста, но заявиха ангажимента на човека на изкуството към граждански и общочовешки категории.

Днес, колкото и това да предизвиква тъга, трябва да признаем, че посланията в тези изложби се оказаха много по-точни от предвижданията на социологическите агенции за бъднините на Родината ни.

И все пак, има щастливи българи!

Свидетели сме на нова изложба на Спартак Дерменджиев - „Стената".

И този път предизвикателството е категорично: към случайния посетител в галерията, към ценителите на изкуството, към всички, декларирали отговорност за живота и съдбата на индивида или на групите индивиди.

Предизвикателството е още в заглавието на този цикъл произведения, които най-формално могат да бъдат определени като композиции с бикове. „Стената" - име достатъчно натоварено с визуални и слухови асоциации. Банален, експлоатиран от кого ли не обект на творчество е и бикът.

Тогава?

Гледайки скулптурите, непредубеденият човек е зашеметен от динамиката, мощта, устрема в телата на бягащите бикове. Чува, усеща силата, с която младото и необуздано животно се разплесква в Стената. Чува воя на заклещения в Стената бик, отчаяното стържене на копита в Стената - опит да се изтръгне от нея. И тази стена не е метафора или абстрактно понятие. Тя е конкретност, визуализирана в серия рисунки и живописни платна, показани в новата изложба на Спартак Дерменджиев.

И ако днес Стената е непреодолимата неизбежност, силата на тези бикове и това изкуство раждат вярата, че сега е само миг.

Има предусещане, мисъл, че сблъсъкът не е фатален.